"Bangaranga" - фаст фууд от блясък, цици и кух припев

Зад цялата „евровизия“ стои пошла имитация на култура, облечена в неон и автотюн

Ключови думи: Дара, Бангаранга, песен, Виена, Евровизия, професор Николай Райчев

“Bangaranga“ не е българска песен в какъвто и да е смислен културен план. Тя е корпоративен Europop продукт, сглобен от Dimitris Kontopoulos и компания. Лесно запомнящ се глупав припев, чалга-ритъм, сексуализирана визия и никакво съдържание.

Дара е чаровно 20+ годишно момиче.

Това е същността на днешната поп-култура, в която няма нищо автентично, което да казва нещо съществено за времето, за България, за младостта или за каквото и да било.

Само визуално-емоционален фаст фууд - блясък, цици, задник, усмивка, „енергия“ и кух припев, който се върти в главата ти като евтин TikTok тренд.

Всяка секунда от този спектакъл е калибрирана специално за вниманието на ТикТок поколението, което консумира съдържание на кратки, агресивни импулси.

В този интернационален панаир формата винаги трябва да крещи хистерично, за да заглуши абсолютното нищо, което е под нея. Целият този телевизионен спектакъл преминава през съзнанието без да остави следа, да предизвика мисъл или да адресира какъвто и да е истински социален или човешки проблем.

Зад цялата „евровизия“ стои една пошла имитация на култура, облечена в неон и автотюн (дигитален коректор на фалша, който може да направи и най-бездарният певец да звучи професионално… но прави гласа му изкуствен, защото му отнема естествената емоция и човечност).

Но да се изписват философски трактати за сатанизма или да се лее възмущение срещу упадъка на културата заради един музикален фастфууд, е форма на тежка провинциална комплексарщина.

Не може да очакваш кулинарен шедьовър от пластмасов вендинг автомат в метрото.

P.S.

Минути след тази публикация, в социалната мрежа Фейсбук се появи и позиция на един от дългогодишните главни редактори и създател на вестници - Валери Найденов.

Ето каква трактовка направи той на текста, който смущава критичните анализатори:

"Текстът на Бангаранга е написан на типичен американски негърски сленг, кото се използва в рапа. Дали е демоничен или не - съдете сами.

I'm an angel, I'm a demon, I'm a psycho for no reason
I'm a mover, I'm a teaser, I don't follow, I'm the leader
Let me hype ya, hype ya up, let me hype ya up
I'ma, I'ma let you get so hooked, I'ma leave you shook

Аз съм ангел, аз съм демон, аз съм луд без причина
Аз съм движещата сила, аз съм дразнителката, не следвам, аз съм лидерката
Остави ме да те разпаля, да те разпаля, остави ме да те разпаля
Ще те направя, ще те направя толкова пристрастен, че ще те оставя разтърсен

Преводът е на ИИ, поради което американският сленг на български изглежда като нормален книжовен език. Според мен да се тълкува като демоничен е малко пресилено, целта му е просто да зомбира тълпата в дискотеката, та да се получи колективно транс-изживяване, което оставя в подсъзнанието невидима следа и копнеж към сливането в първичния бульон, от който е възникнал животът. Затова по принцип дискотеките и тяхната музика от последните години не се препоръчват на независимите умове, които се опитват да мислят критично и да анализират.  Друго беше на времето. Спомняте ли си "Sympathy for the Devil"? Ето, това беше демонизъм, който предизвиква някаква разсъдъчна дейност:
Just call me Lucifer
'Cause I'm in need of some restraint
So if you meet me
Have some courtesy
Have some sympathy, and some taste
Use all your well-learned politeness
Or I'll lay your soul to waste, mm yeah
Pleased to meet you
Hope you guess my name, mm yeah
But what's puzzling you
Is the nature of my game, mm mean it
Get down

Просто ме наричай Луцифер
Защото имам нужда от малко сдържаност
Така че, ако ме срещнеш
Прояви малко учтивост
Прояви малко съчувствие и малко вкус
Използвай цялата си добре усвоена учтивост
Или ще съсипя душата ти, мм, да
Радвам се да се запознаем
Надявам се да отгатнеш името ми, мм, да
Но това, което те озадачава
Е същността на играта ми, мм, говоря сериозно
Хайде

Ето, на това се танцуваше едно време. Този текст е актуален и днес".