Знаковото стълбище – спомен от Стария Бургас – има нужда от укрепване

Разчистването на храстите по склона от КЦ „Морско казино“ до „Нептун“ разкри проблем, който досега оставаше скрит от погледа. Каменната зидария е сериозно компрометирана

Ключови думи: Бургас, Стария Бургас, историческо стълбище, Морска градина, Приморски парк, Морско казино, ресторант Нептун, каменна зидария, укрепване на стълбище, срутване

През последните дни Община Бургас е организирала подрязване на храстите и почистване на площите под историческото ядро на Приморски парк – по склона от КЦ „Морско казино“ до стълбището към ресторант „Нептун“.

Приветствам тази инициатива. Така трябва да постъпва един добър стопанин – да се грижи не само за видимото лице на града, но и за местата, които с времето сме свикнали да подминаваме. Добре е и че храстите не са премахнати изцяло. Те са естествено убежище за птиците, включително за все по-намаляващата популация на врабчетата в Бургас.

Разчистването обаче разкри проблем, който досега оставаше скрит от погледа. Каменната зидария от лявата страна на емблематичното стълбище – един от онези градски детайли, които пазят спомена за Стария Бургас – изглежда сериозно компрометирана. На пръв поглед състоянието ѝ буди основателни опасения от срутване.

А защо не поставите до паметника на Фотев и котва, и кораб, и фар, и двайсетина гларуса?

Затова е необходимо Общината да изпрати специалисти, които да установят реалната степен на увреждане на конструкцията и да преценят какви укрепителни действия са нужни. Не бива да се чака камъните да тръгнат надолу, за да се признае, че има проблем.

Дърво, нападнато от гъби, е наклонено опасно към алея в Морската градина на Бургас

Стълбището не е просто връзка между две нива на градския релеф. То е част от паметта на Бургас, от неговия стар силует и от онзи особен градски чар, който не може да бъде възстановен с нова настилка и няколко декоративни растения.

Нужно е не само да бъде обезопасено, но и да му бъде върнат добрият естетически вид. Защото грижата за града не се измерва единствено с това колко е почистено, а и с това колко от неговата история сме успели да съхраним.