А защо не поставите до паметника на Фотев и котва, и кораб, и фар, и двайсетина гларуса?

Има разлика между това да създадеш нещо стойностно и да добавиш нещо към вече създадената стойност, докато не я обезличиш

Ключови думи: христо фотев, паметник, бургас, муза, композиция, туристическа атракция, коментар

С потрес прочетох, че Общинският съвет в Бургас официално ще разглежда предложение за добавяне на нови фигури при паметника на Христо Фотев в Морската градина. Преди няколко месеца си помислих, че това е просто една много лоша идея. От онези, които се раждат някъде между добрите намерения и липсата на усет, после предизвикват снизходителни усмивки и накрая тихо потъват в забвение.

Само че някой упорито я бута към ръба на реалността. И е напът да превърне лошата идея в скъпо платена грешка.

Ново развитие по идеята за паметника на Христо Фотев в Бургас: Музата му влиза в Общинския съвет

Паметникът на Фотев е замислен като място за усамотение. Място, от което поетът гледа към хоризонта, сякаш още търси там някакъв отговор, и слуша вълните. В него има тишина, пространство и онази особена меланхолия, която не се поддава на административно планиране. Един от малкото наистина сполучливи паметници в Бургас.

Сега обаче се предлага тази тишина да бъде обогатена с женска фигура – олицетворение на музата, каменен блок, места за сядане, свързващи елементи и допълнително осветление. Всичко това срещу скромната сума от 100 000 евро.

Сто хиляди евро, за да обясним на хората какво прави един поет край морето.

Защото явно самият Фотев, самото море и самият паметник вече не са достатъчни. Нужна е визуална подсказка. Една муза, за да не би някой да пропусне литературната препратка. Един каменен блок, вероятно за допълнителна философска тежест. Няколко места за сядане, защото съзерцанието, както знаем, е най-добре да се практикува по проект. Свързващи елементи, които да свържат каквото трябва с каквото не трябва. И осветление, за да бъде естетическото недоразумение видимо и след залез.

Ако това е начинът, по който разбираме почитта към Фотев, предлагам да не спираме дотук.

Нека поставим до него и една котва. Все пак сме морски град, а котвата е универсален символ на морето, пристанището, завръщането и всичко останало, което може да бъде изписано върху туристическа картичка.

Ще се материализира ли музата на Христо Фотев до скулптурата му в Морската градина на Бургас

Да добавим кораб. Може би с разперени платна, за да не остане съмнение, че Бургас има връзка с мореплаването.

Един фар би бил също уместен. Той ще осветява пътя на заблудените туристи към поезията, а ако се наложи – и на общинските съветници към добрия вкус.

След това двайсетина гларуса. Каменни, бронзови или от някакъв особено устойчив на соления въздух материал. Нека са разположени стратегически: един върху рамото на поета, три върху музата, останалите – в художествено премислена композиция около каменния блок. Можем да предвидим и специално място за фотографиране, така че всеки посетител да отнесе със себе си доказателство, че е бил при Фотев, без непременно да е прочел и един негов стих.

Ако ще правим нещо, да го правим както трябва. Нека натрупаме там всичко, което има дори косвена връзка с поета, морето и Бургас. Да не проявяваме фалшива скромност. Да вдигнем бюджета до половин милион евро. Защо да се ограничаваме? Фотев заслужава повече!
Иронията ми е очевидна. Но предложението, което я предизвиква, е напълно реално.

Оставете паметника на Фотев такъв, какъвто е

Проблемът не е в една муза. Проблемът е в мисленето, според което всяко свободно пространство около едно произведение на изкуството е пропуск, който трябва да бъде запълнен. Но изкуството не се развива по принципа на натрупването. Не всяко допълнение е обогатяване, както не всяко разширение е подобрение.

Има произведения, които трябва да бъдат оставени на мира, защото са намерили точната си форма. При тях всяка намеса рискува да наруши равновесието между образа и пространството, между присъствието и отсъствието, между онова, което виждаме, и онова, което усещаме.

Паметникът на Фотев е именно такъв случай. Той не се нуждае от каменна муза, която да ни съобщи, че поетите имат музи. Нито от допълнителен декор, който да ни увери, че морето е море. Неговата сила е в самотната фигура, в погледа към хоризонта, в усещането, че човекът пред нас принадлежи едновременно на града и на някаква безкрайност отвъд него.

Фотев не е туристическа атракция, която трябва да бъде дооборудвана. Поезията му не е рекламна концепция, а паметникът му не е празна сцена, очакваща поредния реквизит.

И ако наистина искаме да го почетем, може би е добре поне веднъж да се въздържим от желанието да направим нещо неуместно. Да оставим поета сам със собственото му море. То е достатъчно голямо, за да побере и неговата поезия, и нашето мълчание.

А сега, извън иронията, имам два конкретни призива.

Първият е към бургаските художници.

Вземете отношение, докато не е станало късно. Не оставяйте решението за подобна намеса да мине като поредната административна подробност, която не заслужава професионалната ви реакция. Именно вие най-добре разбирате, че изкуството не се нуждае от допълнения и обяснения, когато вече е намерило точната си форма. Че композицията има собствено равновесие. Че пространството около произведението също е част от него. И че границата между творческото развитие и естетическата намеса понякога е тънка, но последиците от прекрачването ѝ са съвсем видими.
Този паметник е намерил формата си. Всяко добавяне към него не е непременно развитие. Може да бъде просто намеса. Не обогатяване, а шум. Излишен, натрапчив и скъпо платен.

Вторият ми призив е към общинските съветници.

На следващото заседание имате възможност да спестите на града и парите, и едно ненужно естетическо недоразумение. Не са ви необходими сложни процедури, нови работни групи или допълнителни консултации, за да разберете, че в някои случаи най-разумното решение е да не се прави нищо.

Достатъчно е да натиснете бутона „Против“.

Защото има разлика между това да създадеш нещо стойностно и да добавиш нещо към вече създадената стойност, докато не я обезличиш.

Бургас има нужда от повече изкуство, не от повече декор. От повече културна чувствителност, не от повече камък и бронз. От хора, които умеят да разпознават добрата идея, но и от хора, които имат смелостта да спрат лошата.