Ще се материализира ли музата на Христо Фотев до скулптурата му в Морската градина на Бургас

Идеята за скулптурния ансамбъл продължение се реализира от Хиндо и създателя на скулптурата Никола Станчев

Ключови думи: Хиндо, Никола Станчев, любов, муза, поета, склуптура, Скулптурния ансамбъл

"Тя - моя ненадеен мавзолей", пише Христо Фотев в стихотворението си Предчувствие. 

А дали е допускал поетът, че някой ден думите му ще оживеят муза зад него (до него или пред него, каквито още предложения има), някога ще стои. Музата не като жена от плът и кръв, а като призрачно присъствие, което идва и си отива с вдъхновението.

"И аз, покорен труп, ще имитирам прекрасния живот на жив"

На 25 март се навършиха точно 92 години от рождението на Христо Фотев. Поетът е определян като един от най-даровитите и лирични български творци. Той е истинско явление в изящната българска словесност, а стиховете му са едно баладично пътуване, където музата се прелива с морето - точно тук, в Бургас.

Бургаският скулптор Никола Станчев създава неговия бронзов образ, вперен в безкрая на морето, смирен и съзерцаващ, мислещ за своята любов по Фотевски. А близо 20 години по-късно се ражда идея за продължение.

За мнозина творчеството му е еманация за поетична стихия, а самият той е синоним на понятия като море, любов и Бургас.

"Жени, вий идвате срещу ми! Как стъпвате! Не съм готов…
Забравям всичките си думи и онемявам от любов!"

Красивата му бронзова скулптура съзерцава безкрая на морето, което е главната му муза. Но на Благовещение благата вест беше, че в процес е и изграждането на друга скулптура в близост до него - символ на любовта му към жената.

Насаме с Христо Фотев: Вижте фрагменти от живота на великия бургаски поет и писател, когото загубихме преди 20 години

Инициативата е на Христо Димитров - Хиндо и скулптора Никола Станчев, който е и създател на оригиналната фигура, намираща се от 2007 г. в Морската градина на Бургас. 

Бъдещата скулптура ще бъде образ на жената, на любовта, но в общата форма, която ги обединява - в образа на муза. Метафорична, нежна, желана, красива и смирена - такава, каквато е и основна част от неговата поезия. През житейския му път, белязан от три законни брака и незнайно колко любовници, той винаги, винаги се е вдъхновявал от любовта и от жената.

 Христо Димитров, по-известен като Хиндо, е утвърден оператор, режисьор и сценарист с ясно разпознаваем стил и силно визуално присъствие. Неговият характерно величав образ и осанка  лесно се запомнят и се отличават из бургаските улици.

Пред Флагман.БГ той сам сподели как точно у него се е породила идеята до статуята на Христо Фотев да има и женска фигура.

" Доскоро редовно спортувах в алеите на Морската градина, по изгрев слънце. А пътят ми винаги минаваше покрай паметника на Фотев. И една и съща картина се появяваше пред мене - като привидение на жена. Така, загледан в красивата картина на ефира дълго време, реших накрая да го споделя с  Никола Станчев. Предложих му да бъде изваяна жена, доближаваща се като тяло и излъчване със стройната и наистина ефирна като движения, лице, коси - до самата Улияна Фотева - за мене тя беше най-голямата му любов. Жалко, че и тя вече не е сред нас", споделя Хиндо. 

Но Станчев, който също познава Фотев приживе, днес има малко по-различчна идея:

"Мисля, че не е нужно да е една жена конкретна, а нека да е обобщен образ на музата, която за артиста е там, но формата, очите и душата се менят. Тази идея е още от времето, когато създадох скулптората на Фотев. Но бюджетът беше ограничен.

В това наше решение и неговото продължение има нещо красиво, нещо припомнящо. Като цяло то покрива представата за поета у всеки, който познава поезията му. Той беше особен човек, чувствителен и поетичен. Той напълно се вписваше в понятие поет.“

Първо във Флагман.БГ! Вижте проекта за паметника на медиците в Бургас и къде ще бъде разположен

Той припомни, че първо е създал портрет на Христо Фотев:

„Това беше около 1977 г., а под него трябваше да пише „Поетът“. Иначе при хората на изкуството музата е условно понятие. Това е именно вдъхновението. А често то се свързва с отношение към другия пол, и то към конкретен човек. Аз реших, че искам да изобразя точно такъв образ, който да не бъде конкретен.“, каза Станчев.

Музата не е жена от плът и кръв, а присъствие, което идва и си отива с вдъхновението. „Както Висоцки има такава песен за музата, при която тя е условен образ, а не конкретна личност.“, добавя той.

Никола Станчев вече има изграден конкретен проект:

„Тя ще бъде отзад вдясно и когато застанете срещу паметника, ще бъде в дълбочина на 7-8 метра. Избирам да бъде поставена отзад, защото тя е в неговото въображение. Тя не може да води. Той води. Ще бъде изградена от бял мрамор и това е съвсем съзнателно решение. Това е една илюзия, едно виртуално преживяване, ако се изразяваме със съвременни думи. Мраморът е много лиричен материал, особено белият, и той ще реши този въпрос. Образът е обобщен, не е конкретен, а изцяло антропоморфен, човекоподобен. Но има и обобщение, което го прави универсален образ. Така няма да е нужен коментар и хората с по-скромни познания ще могат да го разберат. Защото един паметник не се прави за автора, а за цялата публика, за хората", разказа още Станчев.

Оставете паметника на Фотев такъв, какъвто е

Той припомни и интересна история от откриването на паметника на Христо Фотев.

„Паметникът още беше покрит с бяло платно. За откриването дойде жената на Дамян Дамянов, която тогава беше заместник-министър на културата. Имаше около 40 души. В един момент чаршафът се вдигна и някой ме прегърна отзад. Усетих, че е жена. Нямам идея защо, но почти бях сигурен. А тя ми каза: „Така се страхувах какво ще видя!“ После се оказа, че те са били много близки, приятелски семейства. Тогава разбрах, че съм успял да си свърша работата.“, добавя скулпторът. 

Целта му е образът да бъде ясен и разбираем за всеки, а не само за тесен кръг познавачи. В разказа му личи и личното отношение към Христо Фотев като чувствителен и изключителен човек, когото е познавал добре.

В момента проектът все още е на етап работен макет. Има и визуализация, но тя няма да бъде показвана засега. Идеята е пътят на двамата артисти да се извърви естествено, без предварително да се затваря възприятието. Засега е даден само леко открехнат поглед към идеята за музата на Фотев.

"Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас…"

Фотев