Велико Търново

Един от най-красивите български градове Велико Търново има повече от 6000 годишна история. В местността Качица са открите първите следи от човешко присъствие, датиращи от IV хилядолетие пр.Хр. В подножието на Трапезица, и на самия хълм, са открити останки от тракийски племена. В първите векове на новата ера (4-6 век) на хълма Царевец е имало укрепено римско селище, след това и византийско. Историците твърдят, че от този период са останките на седем раннохристиянски църкви, една от които е трикорабна базилика, смятана за епископска катедрала.

Търновград става значим по време на Първата българска държава. През 1185 г. братята Иван-Асен и Теодор-Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, и провъзгласяват Търново за столица на новото българско царство. Не случайно наричаме столицата от този период Велико Търново. Градът бързо се развива в най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Става най-значимият политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица, по време на Второто българско царство (1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма: Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград (Момина крепост)