Хората търсят Бога най-често, когато животът ги изправи пред изпитание

Пастор Живко Тончев от Християнска църква „Благовестие“ разказва за силата на вярата, предизвикателствата пред съвременните лидери и ценностите, които ни обединяват въпреки различията

Ключови думи: Живко Тончев, Молитвена закуска Бургас, Християнска църква Благовестие, Димитър Николов, Рождество Христово

Политици с противоположни убеждения, конкуренти в бизнеса, представители на институции и общественици отново ще седнат на една маса в Бургас, обединени от християнската вяра и желанието да потърсят отговори на въпроси, които рядко намират място в ежедневните им ангажименти. Предстои шестото издание на Молитвената закуска, организирана от Християнска църква „Благовестие“ с подкрепата на кмета Димитър Николов. Тази година темата е „Предизвикателствата на водача“, а разговорите ще бъдат насочени към морала, етиката и отговорността на хората, чиито решения влияят върху обществото.

Инициативата води началото си от посещение на бургаския кмет на молитвена закуска в Съединените щати преди години. Идеята постепенно се превръща в традиция, която събира личности от различни професионални и политически среди.

За смисъла на тези срещи, за младите хора, които търсят мястото си в църквата, за самотата, семейните кризи и предстоящите коледни празници разговаряме с пастор Живко Тончев от Християнска църква „Благовестие“. Той е убеден, че истинското лидерство започва със служене на другите, а най-голямото богатство, което човек оставя след себе си, не се измерва с материални придобивки.

- Г-н Тончев, Молитвената закуска в Бургас се утвърди като събитие, което събира хора от различни сфери на обществения живот. Как се роди идеята и какво се промени от първото издание до днес?

- Ще започна с това как се роди идеята. Нашият кмет, г-н Димитър Николов, е бил на молитвена закуска в Съединените щати преди може би седем-осем години. Когато се завърна, в разговор с него подхванахме идеята защо да не направим нещо подобно и тук. Той прегърна тази идея, а ние като църкви организирахме Молитвената закуска. Сега предстои шестото издание.

Идеята е да срещнем водачите на града. Това са хора с много ангажименти, с нелеко ежедневие. Искаме да им послужим, като споделим истини от библейска гледна точка, но също така да засегнем различни въпроси, които са полезни за всички.

Ще ви дам пример. Първата Молитвена закуска беше на тема „Сърцето на водача“. Поканихме лекар кардиолог, който говори за сърцето от медицинска гледна точка, но говорихме и за вътрешния човек. За това, че сърцето на водача преди всичко трябва да бъде сърце на човек, който служи на другите. Лидерът е този, който служи на всички.

След това имахме тема „Умът на водача“. Поканихме професор, който говори за мозъка, за силата на положителните думи, за мисленето и за вярата. Говорихме за нуждата всеки човек да обновява ума си с добри новини. Самата дума „благовестие“ означава добра новина.

Имахме и тема „Мирът на водача“. В един несигурен свят къде намираме истински мир? Последната ни закуска беше на тема „Мъдростта на водача“. Говорихме за мъдростта, която идва от добрите съветници, за това, че изобличението не е нещо лошо, за познаването на Светия Бог като Творец и Баща. Имахме и тема за здравето на водача, отново с лекари, които споделиха практични съвети за физическото здраве, но говорихме и за духовното здраве, което идва от мира и от мислите, които носим в себе си.

Така че темите ни винаги са ориентирани към нещо полезно и практично. Тази година ще говорим за „Предизвикателствата на водача“. Водачите имат своите предизвикателства, било то нелоялна конкуренция или различни битки в сферата, в която работят. Ние искаме да разгледаме тези проблеми от гледна точка на морала и етиката. Стремим се срещата да бъде практична, полезна и освежаваща за всички.

- На една маса събирате хора с различни политически убеждения, професии и позиции. Успява ли вярата да ги обедини там, където обществените различия често ги разделят?

- Мога да кажа да. Защото вярата стои над нашите политически пристрастия или икономически интереси. Християнството има добър плод и засяга дълбината на човека. След като се събират заедно хора, които в политиката са опоненти, а в бизнеса конкуренти, и въпреки това избират да дойдат, значи вярата ги обединява по някакъв начин и им дава нещо добро.

Всъщност заповедта на Христос е да живеем в любов един към друг. Човешкият живот е толкова кратък, че всички тези битки, които хората водят помежду си, често са битки на егото. А Христос ни казва, че който иска да Го следва, трябва да се смири, да се отрече от егото си и да върши това, което е добро за всички.

Както се казва и в психологията, трябва да виждаме кое е добро за другите хора, а не само за нас. Вярвам, че фактът, че тези личности са заедно, спомага за тяхното духовно извисяване.

- Кметът Димитър Николов отбелязва, че интересът към Молитвената закуска нараства с всяка година. На какво отдавате това? На потребността от духовност, от общуване или от споделени ценности?

- На всички тези неща, които изброихте. Има нужда от духовност, но както казах, ние разглеждаме нещата от библейска гледна точка. Понякога хората мислят за духовността като за нещо мистично, източно, свързано само с вглъбяване. Но Библията е изпълнена с логически аргументи, здраво мислене и практичност.

Разбира се, важно е и общуването. Хората имат възможност да разговарят помежду си в атмосфера на приемане и споделяне на общи ценности. Вярата винаги идва с ценности, които обогатяват човека и са добро за обществото. Така че говорим както за общуване и споделяне на ценности, така и за една разумна духовност. 

Петата Молитвена закуска в Бургас събра над 100 лидери от региона и страната под мотото „Мъдростта на водача“.

- Живеем във време на напрежение, конфликти и несигурност. Забелязвате ли, че все повече хора търсят опора във вярата? Променя ли се отношението на младите към църквата?

- Обикновено хората търсят и се обръщат към вярата във време на криза, във време на нужда. Това съм забелязал. Когато човек си мисли, че всичко му е наред, сякаш казва: „Аз съм си бог, всичко ми е наред“. Но ние сме ограничени, медицината също е ограничена, а животът е кратък. Случват се понякога трагични неща. Както някой е казал, Бог използва високоговорителя на болката, за да ни извика при Себе Си. Обикновено в нужда човек се обръща към Бога.

Що се отнася до младите хора, ние се опитваме да създадем добра среда за тях. Те имат отделни събирания в нашата църква, на които обсъждат актуалните проблеми, които ги вълнуват. Имаме и фитнес зала. Младите трябва да имат общи занимания, да се грижат за тялото, ума и душата си. Виждам, че при нас израстват качествени млади хора.

В голяма степен обществото ни не знае какво благословено нещо е църквата. При нас, в протестантските евангелски църкви, най-важното е, че църквата е общност. Общност от хора. Не само религия или ритуали, които човек извършва, а приятели, сред които намира съмишленици. Това е благословение за хората. В трудните моменти не са сами, а в радостните могат да празнуват заедно.

Вярваме, че църквата като общност е голямо благословение и за възрастните, и за младите. Даже бих казал, че една добра църква трябва да има хора от всички възрасти. За да не отиват младите в някакви крайности, нито пък възрастните да застиват в своята летаргия, а да има разнообразие и свежест.

- Кои са най-сериозните духовни и социални проблеми, с които хората се обръщат към вас днес? Какво ви тревожи най-много?

- В различните сезони на живота човек преминава през различни предизвикателства. Много често проблемите са семейни. Понякога човек е безработен и се пита как да намери работа. Друг път е болен и търси надежда и сили да преодолее състоянието си. Срещаме се с различни проблеми.

Ако ние нямаме отговор на молитвите си, вярата ни бързо би заглъхнала. Но понеже вярата ни дава надежда и виждаме реални промени, затова се държим за нея.

- Какво ви мотивира да продължавате Молитвената закуска? Имате ли амбиция този формат да се развие и извън рамките на Бургас?

- Вече се провежда Национална молитвена закуска в София с участието на политически и обществени лидери. Правили сме молитвени закуски и в Нова Загора, и във Вършец с водачите на тези градове. Насърчаваме хората и в други градове, защото плодът е добър.

Създава се близост и непринуденост между водачите на града. Имат възможност да застанат заедно на основата на вярата. Това е благословение за всички.

В Библията има един стих, който казва: „Когато праведните са на власт, народът ликува“. Ние вярваме, че това става, когато човек насърчава водачите си, обича ги и се моли за тях. Това е, което Библията ни насърчава да правим. Ние се молим за нашите водачи, благославяме ги и вярваме, че това е библейският модел.

- Наближават Коледа и Нова година. Какво предвиждате за празниците? Ще организирате ли специални богослужения, концерти и срещи?

- Всяка служба за Рождество е много тържествена. Имаме програми, съвременна музика, понякога сценки, които пресъздават в съвременен стил това, което се е случило тогава. Обикновено на Рождество Христово ни посещават тримата мъдреци, които изглеждат като библейските герои, пеят песни и възвестяват Христовото рождение. Някои църкви правят и концерти. Така че при добро желание човек може да бъде насърчен и вдъхновен от Божията любов.

Всъщност Рождество разкрива любовта на Бога към нас. Не само Рождество, ние виждаме Божията любов във всичко около нас. Нашата планета е една прашинка в безкрая на милиарди планети и галактики. Но при нас има всички условия, за да живеем. Ние вярваме, че това не е случайно. Вярваме в интелигентен дизайн, че Бог е създал всичко толкова прецизно, че ако едно от тези условия липсва, животът би бил невъзможен.

Във всичко това виждаме грижата и любовта на Твореца към нас, хората. Също и на кръста Христос, Божият Син, дойде да умре за греховете ни и това е израз на Божията любов. Когато човек осъзнае тази любов, в него има мир, има радост, че не е забравен, че не е сам, че Всемогъщият се грижи за него.

Нашият Господ казва: „Пребъдвайте в Моята любов“. Тоест, живейте със съзнанието, че Бог ви обича. Тази любов понякога ни изобличава и ни пази от зло. Чудесно е да живеем със съзнанието и радостта от Божията любов.

- Как според вас се е променил начинът, по който българите посрещат Рождество Христово? Не се ли губи истинският смисъл на празника сред подаръците, пазаруването и празничната суета?

- Много точно го казахте. Изгубва се смисълът, защото празникът се превръща в пазаруване, ядене и трапези, сякаш цяла година сме гладували или не сме имали други поводи да се събираме. Разбира се, добро е близките да се съберат на празника, да се видят, да хапнат заедно, да празнуват живота. Но понякога се оставя в сянка идването на Спасителя, което е израз на любовта, както казах.

Търговците преследват своите цели, но ние, вярващите, не трябва да забравяме, че Христос е причината за този сезон. Христос е причината за този сезон. Именно фокусът върху Христос ни дава тази радост и надежда, за да бъде Рождество истински празник. Празник на Божията любов към нас.

Как премина четвъртата Молитвена закуска в Бургас, посветена на здравето на водача и връзката между дух, душа и тяло.

- Какво бихте казали на хората, които ще посрещнат Коледа сами, далеч от близките си или в труден житейски момент?

- Насърчаваме хората, които са сами, да не остават сами. Да протегнат ръка към някого, да се обадят на приятели, да посетят църква. Както казах, църквата ни предлага общност и с удоволствие би приела човек, който се чувства самотен.

Това, че някой е сам, не означава, че трябва да избира да остане сам. Разбира се, случват се нещастия, загуба на близки или взаимоотношения, които са разрушени. Но пак е въпрос на избор и ние насърчаваме хората да не остават сами. Протегнете ръка, излезте, намерете хора по вяра и бъдете на Бъдни вечер или на Рождество в църква. Там ще се освежите, ще се запознаете с други хора и това ще даде добър плод.

Човешките взаимоотношения не са едностранни. Човек, който по някакъв начин е останал сам, не трябва да продължава да стои в тази самота, а да търси друга протегната ръка.

- Като духовен водач ежедневно се срещате с различни човешки съдби. Има ли история от последната година, която ви е развълнувала особено силно или ви е напомнила защо сте избрали този път?

- Непрекъснато се срещаме с хора, които поради вярата си са преживели добри промени. За мен младежи да оставят дрогата е победа. Разклатено семейство да избере да продължи заедно, а не да се раздели, също е победа. Човек, който е терминално болен и избере, вместо да се отдаде на мислите за края, да живее с надежда, също е победа.

Във всички тези обстоятелства, при срещите с хора в криза, Библията ни дава надежда. Когато видим добрите промени, това ми дава желание в сърцето да продължавам в тази посока. Да насърчаваме хората, да им даваме кураж в техните битки.

Библията, интересно, на едно място казва, че никакво изпитание не ни е постигнало, освен това, което можем да понесем, но заедно с него Бог дава и изходен път. Понякога човек не вижда този път, не вижда изхода. Именно като служители ние искаме да насърчим хората да не потъват в дупката на мрачните мисли, да не мислят, че настъпва краят. Още повече, че ние вярваме и в отвъдното, вярваме, че с Бога и краят е добър.

- Какво ви дава сили в трудните моменти и кой е най-важният урок, който самият вие научихте през тази година?

- Да виждам любящи взаимоотношения. Те започват, разбира се, първо в дома, в семейството. За мен е мир и радост да бъда в дома си с чудесна съпруга, с деца, с които, въпреки че вече са самостоятелни в живота, поддържаме много близки и любящи взаимоотношения. Това наистина е богатство.

Понякога хората се замислят за наследството, което оставят. Сякаш това са банкови сметки, пари и имоти. Но всъщност любовта на близките, както казваме, не отпада никога. Другите неща преминават.

Когато сме в тези любящи взаимоотношения, те дори ще ни надживеят. Нашето наследство е добрият пример. Той дава вдъхновение и на нас, и на другите около нас.

Затова насърчаваме хората да отместят поглед от единствено материалните придобивки и да мислят за ценните неща, които са взаимоотношенията, почитта към Бога и любовта между близките.

- Ако трябва да отправите едно послание към бургазлии в навечерието на Рождество Христово, какво би било то?

- Кръстът има две летви. Едната е нагоре, вертикална, другата е хоризонтална. Христос каза, че две заповеди са много важни. Да почиташ Господа, да обичаш Бога с цялото си сърце, душа и сила и да обичаш ближния като себе си. 

Това бих казал. Дръжте кръста, като почитате Бога и обичате ближния.