Полша пред политическа буря: Президентът и правителството в открита война

Сблъсъкът между премиера Доналд Туск и президента Карол Навроцки за контрола върху Конституционния съд предизвика политическо напрежение и протести в Полша, а Европейската комисия също се оказа въвлечена в конфликта.

Ключови думи: Полша, Доналд Туск, Карол Навроцки, политическа криза в Полша, държавен преврат, обвинения в преврат, Конституционен съд, съдебна реформа, Европейска комисия, Брюксел, протести във Варшава, полско правителство, президент на Полша, Право и справедливост, Ярослав Качински

Особено на фона на бурните страсти покрай президентските избори, какво се случва в Полша, вероятно не вълнува много хора в България. Но думата, която използват немалка част от самите поляци, е доста сериозна и показателна за това до какво може да доведе всяка крайно либералната политика. Преврат, държавен преврат, категорични са както президентът, така и опозицията, така и хиляди поляци, които излязоха на улиците, за да подкрепят президента си Карол Навроцки.

Кризата

Πpeди няĸoлĸo дни стана ясно, чe yпpaвлявaщaтa ĸoaлиция пoдгoтвя импийчмънт нa пoлcĸия пpeзидeнт. Пpoцeдypaта oбaчe изиcĸвa пoдĸpeпaтa нa Koнcтитyциoнния cъд, дoминиpaн oт cъдии, нaзнaчeни oт „Право и справедливост“ (ПиС) пpeди близкият до Брюксел неолиберал, както и настоящ премиер, Доналд Tycĸ, дa пoeмe влacттa пpeз 2023 г.

Конфликтът назря още преди години, когато – по време на осемтте години, управление на ПиС, ЕС обвиняваше партията, че поставя полската позиция над правото на Съюза, разчитайки именно на гласовете на съдиите.

По-рано тази година Навроцки отказа да приеме клетвата на трима от шестимата съдии, номинирани от парламента, а ръководителят на КС Бoгдaн Швeнчĸoвcĸи (близък до Навроцки) не допусна съдии, избрани от настоящото парламентарно мнозинство, да встъпят в длъжност.

В петък следобед, на официалния сайт на Конституционния трибунал, изненадващо е публикувано съобщение, че досегашният председател Швенчковски и неговият заместник са временно отстранени за срок от един месец. съдиите, подкрепяни от новото парламентарно мнозинство, излъчват съдия Анна Корвин-Пьотровска като временен ръководител.

Вечерта министърът на правосъдието Валдемар Зурек официално иска свалянето на имунитета на Швенчковски и заместника му заради повдигнати обвинения в нарушения. Тукс даже публикува позиция в социалната мрежа X, заявявайки: "Възстановяването на върховенството на закона е наш дълг. Това е труден, понякога болезнен процес, но друг път няма." 

Часове по-късно стотици протестиращи от опозицията и лидери на ПиС, включително Ярослав Качински, обграждат сградата на съда във Варшава,  а правителството изпраща засилени полицейски части за борба с безредиците.

Всичко това се случва докато президентът е на официално посещение в Африка. Туск и поддръжниците му са изчаквали най-удобния момент, с надеждата, че отсъствието на Навроцки ще улесни преврата. Той обаче съобщава, че извънредно прекъсва визитата си в Сенегал и нарежда самолетът му веднага да обърне обратно към Варшава заради заплаха за конституционния ред.

Нощта на петък срещу събота каца обратно в Полша и пристига пеша директно пред Трибунала, като на входа се стига и до физически сблъсъци. Охраната на президента и полицията стигат до физически конфликт с барикадиралите се вътре нови съдии. Представител на президента прочита официално изявление пред сградата на съда, в което Туск е обвинен в "насилствено завземане на конституционен орган" и "държавен преврат".

В съботния ден полицията отцепва района, а Навроцки свиква спешни политически консултации в президентския дворец с парламентарните сили. Трите партии от управляващата коалиция на Туск бойкотират срещата. Опозицията, водена от Матеуш Моравецки, предлага внасяне на вот на недоверие срещу кабинета на Туск.

Привечер, на уебсайта на Върховния съд, е публикувано извънредно разпореждане за свикване на Общото събрание на съдиите във вторник, за да се обсъдят „заплахите за демократичната правова държава“.

Днес (бел.авт. неделя) Европейската комисия официално се намесва в кризата, като застава зад правителството на Доналд Туск, като Брюксел излезе с позиция, че полският парламент има пълното право да назначава съдии, и призова президента Навроцки незабавно да утвърди заклеването на осемте нови конституционни съдии. Премиерът прави телевизионно обръщение и категорично заявява, че няма да има никакъв компромис по отношение на Конституционния съд, сравнявайки действията на опозицията с крадец, който вика, че е жертва, след като полицията го е заловила.

Продължават и протестите в подкрепа на президента, като ситуацията заплашва да потопи Полша в най-сериозната институционална криза от години.

Туск срещу Навроцки – либерали срещу консерватори 

От много години близкият до Брюксел Туск е обвиняван, че действа прекалено радикално, за да постигне плановете си, използвайки различни похвати, които трудно могат да бъдат наречени „демократични“, възползвайки се и от близостта си с Брюксел и лично Урсула фон дер Лайен, за да овладее съдебната система. Именно по тази линия, през годините, бяха и най-големите сблъсъци на предишното правителство с ЕС. Консервативното разбиране, че националните интереси и закони са над тези на Съюза, и либералното – че каквото кажат от Брюксел, то автоматично трябва да се прилага навсякъде в страните членки (един доста добре познат похват ни отпреди 89-та година).

Затова са напълно смехотворни опитите случващото се в Полша да бъде обяснено с руски интереси, каквито твърдения, разбира се, веднага се появиха, особено на родна земя. Видите ли, Тукс бил демократ и проевропейски настроен, докато Навроцки бил... проруски.

Само няколко думи – именно Навроцки, а не друг, има издадена заповед за арест от Русия за ролята му в унищожаването на съветските паметници в Полша. Ако трябва, прочетете го 5 пъти, за да го осмислите!

Бившият полски президент Анджей Дуда също осъди преврата на Туск, наричайки поддръжниците му „бандитска сган“. Дуда също е един от най-големите застъпници на Украйна, както и крайно остро настроен срещу Русия.

Ярослав Качински - лидерът на полската опозиционна партия „Право и справедливост“, също винаги е е подкрепял помощта за Украйна . Още в самото начало на руската инвазия през март 2022 г. той беше сред първите европейски лидери, които посетиха обсадения Киев с влак, където дори призова за изпращане на мироопазваща мисия на НАТО. Качински нееднократно е обвинявал Туск, че е политик, който нарушава елементарните правила на ЕС“ и че „всеки ден без лъжа за него е изгубен ден“.

Е, тези същите – Качински и Дуда, според някои „умни глави“, са русофили, защото не подкрепяли Туск и действията му. А действията на същия, отдавна приоритизират интересите над Брюксел пред тези на родната му страна, поради което той е наричан от опонентите си „германски или брюкселски наместник“. Още през 2014 (до 2019), когато става председател на Европейския съвет, той дава ясен сигнал, че с този ключов пост в Брюксел, е лоялен първо към европейските институции и чак тогава към Варшава.

След 2023 г., обещанията му да възстанови отношенията с Брюксел, за да получи да получи блокираните европейски фондове, той безкритично приема политиките на ЕС – най-вече Зелената сделка и миграционните пактове, които традиционно консервативната Полша смята за крайно вредни.

Сблъсъкът с Карол Навроцки допълнително разпалват тези обвинения, а фактът, че Европейската комисия открито подкрепя действията на правителството на Туск, дава повод на опозицията, както и на милиони поляци да твърдят, че Брюксел извършва „държавен преврат“ в Полша чрез своята марионетка.

Звучи ли ви познато? Когато някой иска да овладее съдебната власт, говори за реформи, за върховенство на закона, за европейски ценности и за необходимостта институциите да бъдат „освободени“ от политическо влияние. Целта е ясна - съдът да бъде подчинен, а независимостта на институциите да бъде заменена с удобна за определени хора зависимост.

Туск прави същото, което виждаме и при определени политически сили у нас: представя овладяването на институциите като реформа, а погазването на демократичните принципи – като възстановяване на демокрацията. И в този процес Брюксел не просто наблюдава отстрани, а активно заема страна. За европейските чиновници е по-важно кой какво е обещал на Европейската комисия и доколко изпълнява нейните политически приоритети, отколкото дали действията му защитават конституционния ред, демократичните принципи и националните интереси на съответната държава.

Нека не се заблуждаваме - демокрацията не означава безусловно подчинение на Брюксел, нито съдебна реформа означава смяна на едни магистрати с други, по-удобни. Този филм вече е игран, когато един друг съюз дирижираше какво да се случва в подчинените му страни.

И разбира се, както тогава, така и сега, отстрани стоят гласовити клакьори, които дамгосват всеки, противопоставил се на това. Тогава ни плашеха с упадъчния Запад, сега ни плашат с Путин. Смешното е, че най-гласовитите неолиберали сега, са деца и внуци на тогавашните най-яростни болшевики.