Сметната палата разкри: АПИ сключвала договори за милиарди без осигурени пари, разходи оставали извън отчетите

Ключови думи: АПИ, Сметна палата, пътни ремонти, неотчетени задължения, одит на АПИ

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е сключила договори за над 18,2 млрд. лева при наличен финансов ресурс от 11,4 млрд. лева за проверявания период от 2020 г. до 2026 г. Разликата е 6,8 млрд. лева, а част от разходите за вече извършени пътни ремонти не са били отчитани в годините, през които са възникнали. Това установява Сметната палата в одит, възложен от Народното събрание и внесен в парламента на 30 октомври 2026 г.

Проверката установява, че заради забавено осчетоводяване на задълженията в годишния финансов отчет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2025 г. са направени корекции за близо 1,5 млрд. лева. В тази сума влизат 1 017 неодобрени сертификата за текущ ремонт и поддържане на пътища за близо 1,2 млрд. лева, неотчетени индексации за 312,5 млн. лева и лихви за близо 6,2 млн. лева.

Към края на 2025 г. Управителният съвет на АПИ все още не е приключил одобряването на въпросните сертификати. Изпълнителите не са издали фактури и плащания не са извършени, въпреки че дейностите вече са били изпълнени и приети.

Сметната палата уточнява, че счетоводните корекции не създават нови задължения, а отразяват вече възникнали разходи. Ако агенцията ги беше отчела своевременно, законовите ограничения за поемане на нови задължения за разходи щяха да бъдат надхвърлени през 2020, 2021, 2024 и 2025 г.

Още по-притеснителни са констатациите за контрола върху пътните ремонти. В АПИ няма единна система, която да проследява документите от подаването им в областните пътни управления до окончателното плащане. Информацията е разпределена между 27 областни структури и различни дирекции в централната администрация, без единно досие на всеки договор.

Одиторите са установили незаверени копия на документи, електронни таблици без дати и подписи, липсващи кантарни бележки за превозени материали и непълни доказателства за качеството на вложените продукти. При тази документация проверката на реално извършените количества работа се затруднява.

Сметната палата предупреждава и за риск от повторно възлагане на дейности, които вече са изпълнени и се намират в гаранционен срок. Причината е продължителното забавяне на одобряването на сертификатите и липсата на достатъчно ясни правила за контрол.

ДАНС проверява 129 договора за над 411 млн. лева, свързани с пътни ремонти

Одитът установява и липса на обективни критерии за реда, по който АПИ разплаща задълженията си към изпълнителите. Според Сметната палата това създава риск от субективен избор кои фирми да получат парите си първи, както и от натрупване на лихви за забава и съдебни дела.

Проблемите не се изчерпват с недостатъчния финансов ресурс. Одиторите посочват пропуски в дългосрочното планиране, непълни вътрешни правила и контрол, който в отделни случаи проверява наличието на документи, без да установява съдържанието им по същество.

След приключването на проверката Сметната палата е отправила 10 препоръки и 5 подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ.