Държавата харчи двойно повече за заплати, а дългът расте главоломно! Сметната палата разкри тревожни данни

Нови заеми покриват текущите разходи, а инвестициите остават на заден план

Ключови думи: Сметна палата одит 2026, държавни заплати България, държавен дълг 2026, бюджетен дефицит, разходи за администрация, Министерство на финансите, публични финанси България

Българската държава харчи над два пъти повече за заплати в сравнение с 2020 г., докато бюджетният дефицит почти се удвои, държавният дълг надхвърли 31 млрд. евро, а все по-голяма част от публичните средства отиват за текущи разходи вместо за инвестиции. Това установи Сметната палата в одит на Министерството на финансите, възложен от Народното събрание, който обхваща управлението на публичните финанси от началото на 2020 г. до средата на 2026 г.

Според одиторите разходите за възнаграждения нараснаха от 11,3 млрд. лева през 2020 г. до 24,3 млрд. лева през 2025 г., което представлява увеличение със 114%. За същия период приходите от данъци и осигуровки се повишиха с 88,8%, а разликата между двата темпа създаде траен натиск върху държавните финанси, предава nova.bg.

Особено тревожен е фактът, че разходите за персонал продължават да растат значително по-бързо от инфлацията. През 2024 г. увеличението достигна 14,5% при инфлация от 2,6%, а през 2025 г. възнагражденията нараснаха с 16,22% при инфлация от 3,5%.

Над 90% от увеличението на разходите за заплати е съсредоточено в 11 ведомства, като повече от 60% от ръста идва от секторите отбрана и сигурност, основно Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. При магистратите увеличението достига 79,66%, което означава допълнителни 551,6 млн. лева.

Разходите за заплати в държавния бюджет се свиват с 629 млн. евро

Одитът установи и друго противоречие. Докато населението на България намаля със 7,13%, броят на щатните длъжности на 1000 жители се увеличи от 24,70 на 28,32. Заетите позиции при първостепенните бюджетни разпоредители нараснаха с близо 12 000, а в общините увеличението достигна над 25 000 души.

Проверяващите обърнаха внимание и на практиката незаетите щатни бройки да осигуряват икономии, които впоследствие се пренасочват към индивидуални възнаграждения и бонуси.

Паралелно с разширяването на разходите бюджетният дефицит се увеличи от 3,5 млрд. лева през 2020 г. до 6,8 млрд. лева през 2025 г., а държавата все по-често прибягва до нови заеми, за да покрива текущите си задължения.

Държавният дълг достигна 31,43 млрд. евро в края на 2025 г. спрямо 14,06 млрд. евро през 2020 г., като прогнозата, посочена в одита, предвижда увеличение до 37,7 млрд. евро през настоящата година.

Бюджетът на 5,7% дефицит мина на първо четене: 10,1 млрд. евро нов дълг и 30% по-скъпи винетки

Разходите за обслужване на дълга също растат. За пет години те се увеличиха от 1 млрд. евро до над 2,53 млрд. евро, а през следващото десетилетие предстои рефинансиране на повече от 12 млрд. евро стари задължения, поети при значително по-ниски лихви.

Сметната палата установи, че между 87% и 93% от разходите по Консолидираната фискална програма, без вноската за Европейския съюз, отиват за текущи нужди, докато капиталовите инвестиции заемат ограничен дял и често остават неизпълнени.

Първият евробюджет на България е факт, МС одобри рамката

Според одиторите тази тенденция постепенно превръща държавния дълг от инструмент за финансиране на инвестиции в средство за покриване на текущи разходи, което ограничава възможностите за икономическо развитие.

Сметната палата настоява за навременни мерки за овладяване на дефицита чрез ограничаване на разходите и/или увеличаване на приходите, съчетани с политики за икономически растеж. Основното предупреждение е, че без промяна в бюджетната политика България ще продължи да натрупва задължения, докато разходите за тяхното обслужване поглъщат все по-голям финансов ресурс.