Роди дете без брак, осъдиха я на 100 удара с камшик!

Снимката е илюстративна

Ключови думи: Саудитска Арабия, Кения, Естер Ванджа Мутони, 100 удара с камшик, извънбрачно дете, Рияд, работнички мигрантки, човешки права

Сто удара с пръчка и една година изгнание. Това е присъдата, която съд в Саудитска Арабия произнесе срещу 40-годишната кенийка Естер Ванджа Мутони. Нейното провинение според местните закони е, че е имала интимна връзка извън брака, от която се е родило дете. Жената пристига в кралството, за да работи като домашна помощница и да издържа семейството си. Вместо да се върне с изкарани пари при близките си, тя вече повече от година се опитва да напусне страната с малкия си син, а сега е изправена и пред телесно наказание, от което се страхува за живота си.

„Много ме е страх. Не мисля, че ще издържа тези удари“, разказва Мутони пред „Ню Йорк Таймс“. Американското издание проследява историята ѝ и се запознава със съдебните документи. Присъдата е произнесена през октомври от наказателен съд в Рияд след дело за сексуални отношения извън брака. Жената е призната за виновна въз основа на строго тълкуване на ислямското право, според което за подобно нарушение се предвиждат 100 удара.

Историята започва далеч преди съдебното решение. Естер пристига законно в Саудитска Арабия и работи чрез компания за подбор на домашен персонал. Там започва кратка връзка с египтянин, който живее в страната. Когато забременява, ситуацията ѝ постепенно се усложнява. По-късно тя разказва пред полицията, че бащата на детето е напуснал Саудитска Арабия. От съдебното решение, прегледано от „Ню Йорк Таймс“, не става ясно дали властите са предприели каквито и да било действия срещу него.

През август 2025 г. жената ражда момченце, което кръщава Абуди. Детето се появява на бял свят в общежитието за служители, където майка му живее. Когато неин ръководител открива новороденото, двамата са отведени в болница. Там обаче започват и неприятностите с властите. Полицията задържа Естер за разпит заради раждането извън брак.

След освобождаването си майката не е допусната обратно в общежитието. Опитите ѝ да намери място в приют също се оказват неуспешни. Така тя остава с бебето си без постоянен подслон и се установява на бензиностанция в Рияд. Там се събират и други работнички мигрантки с малки деца, които се надяват да получат документи и да се приберат в родните си страни. За Естер всеки следващ ден се превръща в чакане на решение, което да ѝ позволи да напусне Саудитска Арабия.

След разследване на „Ню Йорк Таймс“, публикувано през 2025 г., работодателят ѝ осигурява жилище, а кенийското посолство издава документи за напускане на страната. Това изглежда като шанс майката най-после да се прибере у дома с детето си. Висящото съдебно дело обаче блокира заминаването. Докато производството продължава, срокът на документите изтича. Така дори след произнасянето на присъдата няма яснота как и кога двамата ще успеят да се върнат в Кения.

Още по-тревожно е, че Естер преминава през съдебния процес без адвокат. По думите ѝ съдът ѝ е осигурил преводач, но не и юридическа защита. В документите, прегледани от американското издание, също няма данни за адвокат, който да я е представлявал. Майката на пет деца не обжалва присъдата. Тя обяснява решението си с надеждата, че така процедурата ще приключи по-бързо и ще получи възможност да се прибере при останалите си деца.

Случаят повдига въпроси и за реформите в съдебната система на Саудитска Арабия. През 2020 г. кралството обяви ограничения върху телесните наказания, представени като важна стъпка към модернизиране на правосъдието. Промените обаче не премахват възможността за налагане на удари при определени нарушения, за които ислямското право предвижда такова наказание. Именно на това изключение се позовават съдиите по делото на Естер.

Специалисти по правата на работниците мигранти критикуват присъдата. Екатерина Порас Сиволобова, основател на организацията Do Bold, която работи с изпаднали в затруднение майки в държавите от Персийския залив, заявява пред „Ню Йорк Таймс“, че подобно наказание противоречи на международните стандарти за правата на човека. Според нея санкцията унижава жената, вместо да я защитава в ситуация на уязвимост.

Разследването на американското издание разкрива и по-широк проблем. Децата, родени от неомъжени работнички мигрантки в Саудитска Арабия, често остават без актове за раждане. Това затруднява издаването на документи и напускането на страната. В резултат майките попадат в поредица от административни препятствия, които понякога ги задържат с месеци или години далеч от домовете им.

Освен 100-те удара съдът постановява Естер да прекара и една година в изгнание. Не е уточнено къде трябва да бъде изпълнена тази част от присъдата. Според практиката в Саудитска Арабия, когато съдът не посочи конкретно място, осъденият обикновено се изпраща в друг град на територията на кралството. Не е ясно дали в нейния случай властите ще разрешат депортиране в Кения, нито кога ще бъде изпълнено телесното наказание.

Днес Естер Ванджа Мутони продължава да живее с едногодишния си син в Саудитска Арабия, без яснота кога ще може да напусне страната. Бащата на момчето е извън кралството, останалите ѝ деца я чакат в Кения, а пред самата нея стои присъда от 100 удара и година изгнание. Жената е тръгнала да работи в чужбина, за да осигури по-добър живот на семейството си. Сега най-голямото ѝ желание е да се прибере жива и да бъде отново с децата си.