Над 1 млрд. евро са спечелили българите от хазарт, но са заложили 2 млрд. евро
Дадените пари за хазартни игри нарастват с около 40 на сто през миналата година, и то при положение, че през предходната 2024 г. имаше увеличение с около 8 на сто спрямо 2023 г.
Хазартът е надеждата на българите да спечелят бързо пари. През миналата година българите са спечелили от хазартни игри близо 1 млрд. евро (2 млрд. лв.), а направените залози в игри на късмета са около 2 млрд. евро (3,9 млрд. лв.), показват изчисления на “Труд” на база данни на Националната агенция за приходи за събраните в държавния бюджет средства от хазартния бранш.
Всяка година нараства интересът към игрите, които дават шанс за бързи печалби, и 2025 г. не прави изключение. Похарчените пари за залози в хазартни игри през предходната 2024 г. са около 2,8 млрд. лв., а през 2025 г. направените залози са за близо 3,9 млрд. лв. Дадените пари за хазартни игри нарастват с около 40 на сто през миналата година, и то при положение, че през предходната 2024 г. имаше увеличение с около 8 на сто спрямо 2023 г. Заедно с увеличението на залозите нарастват и изплащаните печалби от организаторите на хазарт.
Най-много пари българите дават за онлайн хазарт. През миналата година приходите в държавната хазна по Закона за хазарта от онлайн операторите на хазартни игри са малко над 326 млн. лв. Част от тези средства са еднократни такси с фиксиран размер, а останалите са платените променливи такси на база направените залози.
В Закона за хазарта има изискване печалбите от най-популярните хазартни игри да са поне 50% от стойността на направените залози. Променливата такса за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Оказва се, че само за онлайн залози през миналата година българите са дали около 3,232 млрд. лв. За цялата 2024 г. размерът на направените онлайн залози е около 2,258 млрд. лв., което е с около 12% повече спрямо предходната 2023 г. През 2025 г. ръстът на онлайн залозите е с над 40 на сто.
За организиране на игри с търкане на билетчета, както и за хазартната игра “Тото” на “Български спортен тотализатор” и за бинго игри, които не са онлайн, от началото на 2024 г. се плаща двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. Приходите от тези игри в хазната през миналата година са в размер на 53,566 млн. лв. Направените залози в тези игри за година са около 535 млн. лв. За сравнение за предходната 2024 г. залозите бяха 470 млн. лв., което е ръст с 25 на сто спрямо 2023 г. През миналата година увеличението на залозите в тези игри на щастието е с около 13 на сто.
Само за най-популярните хазартни игри - онлайн залагания, търкане на билетчета и тото хората са дали над 3,76 млрд. лв. за година. Като към тях добавим дадените пари за казина и игрални автомати се оказва, че само за година направените разходи за игри на щастието са над 3,9 млрд. лв. Тъй като под формата на награди от хазартните игри раздават поне половината от направените залози, се оказва, че хората са спечелили от направените от тях залози близо 2 млрд. лв. за година. А в операторите на хазартни игри също са останали близо 2 млрд. лв., с които да плащат данъци, заплати, издръжката на игралните зали и пунктовете за продажба на билетчета за търкане, за поддържане на онлайн казината и т. н.
Над 2 млн. лв. такси платиха казината

Приходите в държавния бюджет от такси и вноски за социално отговорно поведение на организаторите на хазарт по Закона за хазарта за 2025 г. са 409 млн. лв. (209 млн. евро), показват данни на НАП. В тази сума влизат таксите, които плащат организаторите на игри за търкане на билетчета и за хазартната игра “Тото” на държавния спортен тотализатор, както и за онлайн залаганията. За търкане на билетчета и за тото се плаща двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 хил. лв. и променлива част в размер на 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. Организаторите на онлайн игри плащат такса в размер на 20% от разликата между направените залози и изплатените печалби плюс еднократна фиксирана такса в размер на 400 хил. лв. Целта на тези такси е организаторите на хазарт да плащат данъци в зависимост от направените залози, а не върху крайната печалба, която може да бъде намалена например с изплащането на по-високи заплати и други разходи.
За поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 300 хил. лв., а за поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок 10 години се събира еднократна такса в размер на 600 хил. лв. От тези такси през миналата година са събрани 2,1 млн. лв.
Всяка година приходите в държавната хазна от организаторите на хазарт нарастват. Това означава, че хората правят повече залози, за да проверят късмета си, а така и печелят повече пари. През 2018 г. приходите в държавната хазна от такси по Закона за хазарта са 157,29 млн. лв. Пред миналата година платените от бранша такси са 388 млн. лв. (без таксите за социално отговорно поведение и тези за различни административни услуги), което представлява увеличение от близо два пъти и половина в рамките на седем години.
Освен таксите за поддържане на лиценза организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение. Тези такси се плащат за всеки издаден лиценз, като за онлайн залагания таксата е 60 000 лв., за игри в игрално казино е 20 000 лв., а за всички останали хазартни игри - 10 000 лв. През миналата година организаторите на хазартни игри са платили като вноски за социално отговорно поведение 15,3 млн. лв. Събраните средства от тези такси отиват в Министерството на младежта и спорта за финансиране на проекти за младежки дейности или в Министерство на здравеопазването за лечение на хазарта зависимост.
Хората сами подават заявления
Над 52 хил. души са в регистъра на хазартно уязвимите
52 221 граждани са вписани в регистъра на уязвимите от хазарт лица, показват данни на НАП към 10 март, обявени по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Приходната агенция поддържа списък с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост. Регистърът не е публичен. Достъп до него имат само ограничен брой служители, определени от изпълнителния директор на НАП.
Организаторите на хазартни игри са задължени да не допускат да залагат граждани, вписани в регистъра. За да спазят това изискване, те трябва да заявят връзка към него през електронна услуга на сайта на НАП. Чрез тази електронна услуга организаторите на хазарт могат да обменят информация пряко с приходната агенция.
Ако вписан в регистъра човек бъде допуснат до хазартна игра, е необходимо да бъде подаден сигнал в Информационния център на приходната агенция на телефон 0700 18 700 или на имейл [email protected], за да бъде извършена незабавна проверка.
Всеки, който смята, че не може да контролира времето, прекарано в хазартни игри и средствата, които изразходва за участие в тях, може да подаде Искане за вписване в регистъра. Документът може да се внесе на място в офис на НАП или да се изпрати по имейл на [email protected], като в този случай трябва да е подписан с електронен подпис. Заличаването от регистъра се извършва по искане на човека, подадено не по-рано от 12 месеца след подаване на искането за вписване.
Идват хора от Турция и Гърция: Игралният туризъм привлича гости от много страни
.jpg)
Игралният туризъм в България набира все по-голяма популярност и гости от много страни идват с основна цел да играят хазартни игри. В Западна България, особено в София, туристите са основни посетители на казината и казино комплексите.
Според данни на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) казината в пограничните райони привличат както посетители от съседните страни, така и туристи от по-далечни дестинации. В районите около Свиленград и Петрич идват посетители от Турция, Израел, Румъния и Гърция. Строгата регулаторна рамка в Гърция по отношение на хазартните игри насочва гръцките туристи към казината на съседна България. В източната част на страната, по Черноморието, казината привличат гости от Италия, Германия и други европейски държави.
В последните години все повече туристи търсят цялостно развлекателно изживяване, което комбинира различни услуги на едно място. Казино комплексите в България предлагат не само зали за игра, но и разнообразие от ресторанти, клубове и барове, осигурявайки на посетителите забавления от различен характер. Много туристи съчетават хазартните игри в България с шопинг и кратки ваканции.
Как ще изглежда светът при $200 за барел
Учителка излязла в 16-годишен болничен и работила като природолечител
Българи пазаруват в Гърция, както гърци у нас преди години
Телешки салам с едва 3 % месо разпали страстите в нета
Как червеното вино влияе на усмивката
Европейска директива ще оскъпи пратките от Тему
Падна легендарен рекорд във Формула 1
Близо 47 500 дружества декларираха данъците си от старта на кампанията
В "Стани богат" зададоха въпрос с 2 верни отговора
Студент изпращал свой „двойник" на държавни изпити в Пловдив - осъдиха и двамата
Руса бизнесдама, зам.-председател на Общински съвет, си купи хотел за 4 млн. евро
И Тервел Пулев ще бъде част от Max Fight 64

Потвърждавам, само пропадняци залагат пари и се надяват да забогатеят. И не, това не е болест. Освен, ако абсолютният дебелизъм не се брои за болест!
Затова и хазарт трябвада има САМО по курорти с ХОТЕЛИ, където ходят чужденци, а НЕ по градовете..
Затова и хазарт трябвада има САМО по курорти с ХОТЕЛИ, където ходят чужденци, а НЕ по градовете..