Тръмп върви по стъпките на император Нерон

„Дон Колосус“ – бронзова статуя на Доналд Тръмп, покрита със златен варак с онази специфична естетика, която стои някъде между римски триумф и казино във Флорида.

Ключови думи: тръмп, статуя, нерон, флагман

Историята познава различни форми на величие. Има една не много симпатична такава, при която някои владетели предпочитат да строят самите себе си. В буквалния смисъл. Колкото по-високи, толкова по-добре. И ако са позлатени, още по-добре. От известно време отвъд Атлантика се носеше слух за нещо, наречено „Дон Колосус“ – бронзова статуя на Доналд Тръмп, покрита със златен варак с онази специфична естетика, която стои някъде между римски триумф и казино във Флорида.

Оказа се, че слухът е бил съвсем реален. Група криптовалутни ентусиасти, очевидно достигнали до онази фаза на финансовото просветление, при която човек започва да смята позлатените монументи за разумна инвестиция, платили 300 000 долара на скулптор, за да увековечи президента на САЩ. След което използвали творението, за да рекламират мемекойн с безупречно патриотичното име $PATRIOT.

И ето че днес „Дон Колосус“ вече има постоянен адрес в голф имот на Тръмп във Флорида. Статуята била открита с церемония, достойна за късен упадъчен Рим, в присъствието на евангелисткия пастор Марк Бърнс, известен като духовен съветник на президента и член на „Pastors for Trump“. Белият дом побърза да уточни, че няма нищо общо с инициативата, което, разбира се, само добавя необходимата нотка на комедия.

Защото според самия Бърнс, Тръмп се включил лично по телефона, за да поздрави множеството. В днешната епоха дори обожествяването вече се извършва дистанционно. Трудно е човек да не си спомни за Нерон. Римският император също имал вкус към златото, монументалността и собственото си отражение.

След големия пожар в Рим той заграбил огромна част от града и построил Домус Ауреа – Златния дом, дворец на разкоша, където обикновеният римлянин нямал достъп и можел само да си представя какво се случва зад мраморните стени. Над комплекса се извисявала колосална статуя на самия Нерон, близо трийсетметрова демонстрация на императорско самочувствие. Нещо като древноримска версия на социална мрежа, само че без бутон за изключване.

Разликата е единствено технологична. Нерон е разполагал със скулптори и роби. Тръмп разполага с криптоинвеститори и изкуствен интелект. Защото обсебеността от собствената монументалност вече е придобила почти художествена последователност.

През февруари Тръмп популяризира AI-генерирано видео за бъдещето на Газа, в чийто център – неочаквано за никого – се издигаше огромна златна статуя на самия него. Малко по-късно той сподели, че очаква статуя в своя чест и във Венецуела.

А през март представи друго видео, посветено на бъдещата му президентска библиотека, където фигурираха две негови златни статуи. Очевидно една не е достатъчна за историческото наследство. Някога римляните са имали израз: panem et circenses – хляб и зрелища. Днес Америка получава криптовалути и UFC. Като част от честванията за 250 години от създаването на Съединените щати, Тръмп планира ММА галавечер в Белия дом под егидата на UFC.

Формално това се нарича спорт. Но ако човек притежава поне минимално чувство за историческа симетрия, трудно би пропуснал приликата с гладиаторските зрелища, чрез които римските императори развличали народа, докато републиката отдавна вече била само спомен.

И тук паралелът с Нерон става неудобно точен. Не защото Тръмп свири на лира, докато светът гори. А защото и двамата инстинктивно разбират нещо фундаментално за властта – че тя не иска просто да бъде упражнявана. Тя иска да бъде гледана. Да бъде позлатена. Да бъде снимана от дрон. Да бъде превърната в култ. Историята обаче има лошия навик да завършва подобни епохи по един и същи начин.

След смъртта на Нерон новият император Веспасиан разрушил Златния дом и на негово място започнал строежа на Колизеума – пространство с безплатен достъп за всички римляни. Това било не просто архитектурен акт, а политическо послание: държавата не принадлежи на егото на един човек. Впрочем именно там е голямата разлика между цивилизация и култ към личността. Цивилизацията строи институции. Култът строи статуи.