Трябват ли му 160 гласа на Радев, за да извърши национално предателство

За обезкървяването на прокуратурата, зад удобната маска на "съдебна реформа", се предлагат всякакви извращения

Ключови думи: Румен Радев, избори, ПП-ДБ, ПБ, съдебна реформа

За да бъде осъществена правосъдна реформа, са необходими 160 депутати. „Прогресивна България“ получават мнозинство – ще имат 131 мандата в бъдещия парламент, но те няма да са им достатъчни. Румен Радев, още преди няколко дни, когато не бяха ясни окончателните резултати и с колко депутати ще са ПБ, побърза да протегне ръка към ПП/ДБ. "Аз се надявам, че с ПП-ДБ ще гледаме в една посока по тази тема", визирайки смяната на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС), който е с изтекъл мандат. Коалицията на Асен Василев/Ивайло Мирчев получава 37 депутатски кресла.

Великата правосъдна реформа

е любимата дъвка на много партии. Една от тях – ДБ, дори успя по този начин да легитимира съществуването си и няколко пъти (още преди да се коалира с „Промяната“) да се добере до Народното събрание. Първо се бориха срещу Сотир Цацаров, после водеха епична битка срещу Иван Гешев, продължиха с Борислав Сарафов. Общо взето, въпреки че говореха за правосъдна реформа, винаги взираха само прокуратурата, т.к. тя единствена не беше окупирана от подставените лица на техните спонсори и НПО-та.

Разбира се, темата за зависимостите в прокуратурата също съществува, както и защо Гешев, дълги години удобен на ГЕРБ/ДПС, за няколко месеца се превърна в черната овца, но тази тема не е слизала от медиите. Но стане ли дума за съда, коментарите почти липсват, критиките – също, а много често именно съдии (по един или друг начин близки до ДБ), са сочени за морални стожери. Въпреки че именно съдиите са най- недосегаеми, върху тях на практика не съществува какъвто и да е контрол, а крайно либералните им отсъждания, при които дори убийци не влизат в затвора, предизвикват както напълно логично недоволство в обществото, така и съвсем резонни съмнения за зависимости.

И макар че говорейки за съдебна реформа, трябва да започнем именно от съда, всъщност това никога не е било основна цел на нито една партия. В момента Радев, най-вероятният следващ министър-председател, също говори за смяна на ВСС, контрол върху главния прокурор, включително преди няколко дни (преди главният прокурор да се оттегли от поста си), от "Прогресивна България", дори призоваха служебният министър на правосъдието да ограничи достъпа на Борислав Сарафов до сградата на Съдебната палата.

Самият факт, че на Радев ще му е необходима подкрепата на ПП/ДБ за съществени промени в правосъдната система, автоматично означава договорки – дали ще е по линия кой да е следващият главен прокурор, дали ще е по линия на други назначения, или пък за оставането на някои от лицата на служебния кабинет, тепърва предстои да разберем. Но дори да приемем, че развелият преди 6 години юмрук вече бивш президент наистина желае реформиране на цялата система, прекратяването на делата на трупчета, отхвърляне на зависимостите и реално правосъдие, как това ще се впише в амбициите на ПП/ДБ, на които основната цел винаги е била – „стани, за да седна“ (тоест, смяната на едно лице с някое тяхно), особено по отношение на фигурата на главния прокурор.

За главата на ... прокуратурата

От "Прогресивна България" са посочили в програмата си: "разширяване на механизма и инструментите за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор". Служебното правителство, съвсем наскоро, публикува за обществено обсъждане пакет от законодателни промени, чиито цели също са „ефективен и работещ механизъм за разследване на главния прокурор“.

Този филм вече го играхме – обезкървяването на прокуратурата, като зад удобната маска на „съдебна реформа“ се предлагат всякакви извращения. Наскоро служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов заяви, че ще покани представители на юридическите общности и на гражданския сектор – тоест НПО-та, на консултации за изработване на критерии за номинации на ключови постове в правосъдието.

Янкулов, да припомним, зае този доста отговорен пост, идвайки директно от една такава неправителствена организация –„Антикорупционен фонд“, където беше юрист. Неотдавна стана ясно, че именно от АФ – през 2024г., са притискали МВР да потули сигнали във връзка с „Петрохан“. От НПО-то са поискали справка от вътрешния министър дали има проверки срещу организацията на Ивайло Калушев, определяйки ги като „институционален тормоз“.

Служебният министър на вътрешните работи – Емил Дечев, който пък е дългогодишен съдия от Софийския градски съд (СГС), също е известен с позициите си (още докато беше зам.министър на правосъдието през 2022 г.), че главният прокурор трябва да се разследва от... съдия, който да бъде назначен за прокурор, за да извърши разследването. А съвсем наскоро, отново във връзка с вече споменатия „Петрохан“, той обвини прокуратурата, че е големият отсъстващ в случая.

Така наречената "съдебна реформа", поне в годините до момента, е опит за отстраняване на политическите противници по съдебен път, а подмяната на ключови държавни постове с лица от сферата на НПО-тата, удобно легитимирано от определени партии и кръгове, е национално предателство. Разкритите зависимости на политици, излезли наяве отново покрай „Петрохан“, излелите се безотчетни милиони покрай групата на Ивайло Калушев, близостта му с определени формации и политици, са само част от дългогодишното превземане на ключови ведомства от различни организации, някои от които с външно финансиране.

И прокуратурата, дълги години, с всичките си трески за дялане и скандали, беше едно от малкото места, където НПО секторът не успяваше да въздейства. За съдиите и адвокатите, които си правят семинари, спонсорирани от различни организации, отдавна знаем. За наградите, които изброените две категории са получавали отново от разни НПО-та – също.
 
В този контекст особено проблематично изглежда идеята представители на гражданския сектор да участват пряко в изработването на критерии и кадрови решения за съдебната система. Лица и организации, които не са избрани и оторизирани от никого, да влияят върху процеси, които по дефиниция трябва да бъдат под контрола на институции, носещи пряка обществена отговорност. Още повече, когато тези НПО-то са финансирани по външни програми или от чуждестранни донори със свои интереси, които често не импонират на българските.

Радев е на ход

На този фон заявката на Румен Радев за общи действия с ПП/ДБ по темата за съдебната реформа изглежда не толкова като търсене на широк консенсус, а като предпоставка за ново преразпределение на влияние. Необходимостта от 160 гласа носи риск подобна реформа да се превърне в терен за политически сделки, при които ключовият въпрос не е как да се подобри функционирането на системата, а кой ще заеме стратегическите позиции в нея.

Така се затваря и цикълът на „великата съдебна реформа“ - рефрен, който периодично (особени покрай избори) се активира, но на практика води единствено до подмяна на едни лица с други. А ние сме шампиони във фокусирането върху отделни фигури, които се превръщат в черната овца, докато заинтересовани опоненти крещят истерично за смяната. Емблематичен пример е сагата с бившия главен прокурор Иван Гешев, който успя да мобилизира срещу себе си почти всички политически партии, стотици НПО-та, адвокати, съдии и прочее. И след свалянето му какво точно се промени?

Фокусът върху отделни личности целенасочено измества вниманието от по-дълбоките проблеми: отчетността, ефективния контрол и баланса между институциите. И като към това се добави и нарастващото (никак случайно) присъствие на НПО мрежи в ключови процеси, картината става още по-сложна. Вместо ясно разграничение между граждански контрол и институционална власт, се наблюдава целенасочено преплитане, което освен че подкопава доверието в системата, съвсем явно вреди на националните интереси.

Пълното мнозинство осигурява отличен комфорт, но необходимостта от още гласове, за да се случи така лелеяната съдебна реформа, изисква нови договорки. Радев протегна ръка на ПП/ДБ, показвайки, че тази тема ще е приоритет за редовното правителство. Дали обаче е основна за огромна част от българите, които запитани (преди изборите) какво ги притеснява, даваха доста по-различни отговори – нарастващите цени, увеличението на горивата, безработицата...

Бившият президент рискува, каквато грешка вече направиха доста други политици преди него, не просто да се фокусира предимно върху съдебната система, а за кратък период да загуби голямата подкрепа, която получи, ако в името на тази цел, направи и безпринципни колаборации.

Още от автора:

Не управници, а разбеснели кучета се втурнаха да уволняват и прикриват по команда

Краят на Орбан не означава либерална Унгария, но отваря врата за България

Личната прокурорка на ПП/ДБ - от знаме на Промяната до символ на провала