Краят на Орбан не означава либерална Унгария, но отваря врата за България

Отслабването на досегашните мрежи на влияние, изграждани от Виктор Орбан в региона, основно в РСМ, може да доведе до пренареждане на политическите зависимости, които дълго време работеха срещу българските интереси

Ключови думи: Виктор Орбан, Петер Мадяр, Фидес, ТИСА, ЕС, България, Унгария

Още в неделя, след като и Виктор Орбан призна поражението си, стана ясно, че след 16 години управление загубата му е съкрушителна. Опозиционната коалиция „Тиса“ печели квалифицирано мнозинство в бъдещия парламент, като избирателната активност бе близо 80% - почти 6 млн. гласували. 138 от 199 места в парламента – толкова ще получи партията на Петер Мадяр, а Фидес на Орбан – само 55 места.

Кой е Мадяр?

Произхожда от богато консервативно семейство, самият той е с традиционни възгледи. Бивш член на Фидес, бил e женен и за Юдит Варга (имат три деца), която по-късно става министър на правосъдието при Орбан и заема поста до юли 2023 г., подавайки оставка заради прикриване на педофилски скандал в дом за деца. Малко след това Мадяр се развежда с нея.

Лидерът на „Тиса“ е заемал управляващи позиции в държавни компании, като е бил и на дипломатически пост в представителството на Унгария в ЕС, докато вече бившата му съпруга е била евродепутат. В никакъв случай не може да се каже, че той е антисистемен политик, напротив – умело се е възползвал от облагите, които позициите на Варга са му предоставили.

По време на кампанията говореше за основните проблеми на хората - високите цени, кризата в здравеопазването и основно корупцията, проникнала навсякъде. Това обаче не означава, че Мадяр се е разграничил от по-консервативните позиции, поддържани от Орбан, напротив. Той също е против миграцията от Африка и Близкия Изток и ЛГБТИ идеологията.

Мадяр подкрепя Украйна и нарича Владимир Путин „агресор“, но заявява, че неговото правителство няма да изпраща оръжия или войски в Украйна, защото и преди е казвал ясно, че не желае страната му да бъде пряко въвлечена в конфликта. Включително и (поне до момента) се противопоставя на ускореното приемане на Украйна в ЕС, като според него въпросът за членството трябва да бъде решен чрез национален референдум. Националист, който признава, че украинците имат пълното право да се отбраняват срещу Русия, но линията, която следва е, логично, на първо място унгарските интереси. Поради тази причина е бил и срещу някои от санкциите на ЕС, ако е сметнал, че вредят на унгарската икономика.

Изрично трябва да се подчертае и че визията на Мадяр, на „Тиса“, е положена върху „Свети Стефан“ (Szent István-program) - програмата, обявена символично на 20 август по време на националния празник на Унгария. Това е и първият унгарски крал, приобщил страната към западното християнство. Съвсем ясно е, че лидерът на новата водеща формация в Унгария твърдо залага на християн-консервативните ценности. Нищо либерално, нищо толкова различно от Орбан, нищо общо с нови идеологии.

Защо той – за изключително кратко време – се превърна в новия любимец на либералите?

Вярно е, че Мадяр многократно – както и по време на предизборната си кампания е казвал, че една от целите му е Унгария да се преориентира към Запада, да се заздравят връзките с ЕС и НАТО , и много важно – страната да намали енергийната си зависимост от Русия.

Вярно е и че категорично застава срещу политиката на Орбан, обвинявайко го за тежката деградация на демократичните институции, за корупцията и за олигархичния модел, наложил се през последните години от управлението му.

Вярно е и че не кой да е, а лично синът на Джордж Сорос (който е с унгарски произход) – Александър, поздрави Мадяр в X – „Унгарският народ си върна страната! Решително
отхвърляне на дълбоко вкоренената корупция и чуждестранната намеса“, написа американският милиардер.

Реакцията на последния, обаче, по-скоро може да бъде обяснена със силната подкрепа и близостта на американския президент Доналд Тръмп с Виктор Орбан, както и с противопоставянето и борбата на двамата срещу Сорос – старши, отколкото с някакви илюзии, че Мадяр тутакси ще смени възгледите си, отваряйки унгарските граници за мигрантите и развявайки знаме с цветовете на дъгата.

Разбира се, не закъсняха и реакциите на част от родните опозиционери, които видяха в лицето на Мадяр техният унгарски еквивалент и явно си повярваха, че след няколко дни – на изборите тук – и техните формации ще спечелят така убедително и безапелационно. Заваляха мемета, възторжени постове на функционери и апологети на ПП/ДБ, които през радостни сълзи скандират: „Мадяр, Мадяр“; „с кученцето на Путин е приключено“, „Унгария се отърва от руския ботуш“ и прочее. Колко от тях въобще са наясно кой е лидерът на Тиса и какви са целите и вижданията му, е риторичен въпрос.

САЩ и ЕС

Заявката на Мадяр, че Унгария отново ще бъде силен партньор на ЕС, се посреща с оптимизъм от лидерите на Съюза. Вечно конфронтиращият се Орбан беше сериозна пречка за много от общите политики. Това обаче не означава автоматично и безкритично приемане на всичко, спуснато от там. Целта на победителя е да се стигне до отблокиране на милиарди евро финансиране от Европейския съюз, замразени поради действията на предшественика му.

И макар че американският вицепрезидент Джей Ди Ванс беше в Унгария като израз на подкрепата на Доналд Тръмп за премиера Виктор Орбан дни преди изборите, а Ванс дори обвини "бюрокрацията в Брюксел" в опит за намеса в унгарския вот, и въпреки близките връзки между Тръмп и Орбан, не бива да забравяме, че политиката на президента на САЩ винаги се е ръководила от изгодата и ползите на неговата страна. Да, той виждаше Орбан като един от малкото си поддръжници в Европа, особено в ЕС, но и с лидера на „Тиса“ имат много сходни възгледи.

Унгария и България

Излизайки от съвсем елементарния прочит на резултатите от изборите в Унгария и люшкането между – „Неолибералите и Сорос купиха изборите“, и противоположното – „Унгария вече ще е пръв приятел на Украйна и основен враг на Русия“, нас трябва да ни интересува единствено какво означава тази смяна във властта за българските интереси.

В контекста на унгарските интереси на Балканите, дълго време налагани именно от Орбан, включително и по отношение на създадената ос Будапеща, Скопие и Белград, страната му години наред финансираше медии, които разпространяваха и още разпространяват антибългарска реторика.

Лидерът на „Фидес“ отдавна се предложи и за посредник между Скопие и София, като македонският министър-председател Християн Мицкоски беше твърдо „за“, защото унгарците настояваха нашите исквания, заложени и в т.нар. френско предложение, да бъдат отложени за след влизането на Северна Македония в Съюза.

Не е тайна и че унгарски бизнесмени, с близки връзки до Орбан, финансират и дори притежават медии (ТВ Алфа, онлайн порталите "Република", "Лидер", "Денешен", "Вистина"; и други) в РСМ, които са разпространител на омразна реч срещу България. Същите медии подкрепят ДПМНЕ, поддържат и реториката на Мицкоски. Нека не забравяме и че именно Орбан подслони в Унгария осъденият на седем години затвор за присвояване на 1,3 милиона евро нейн бивш председател Никола Груевски.

В тази връзка, детронирането на Орбан може да е от полза и за нас, ако – разбира се - родните управляващи съумеят да си изиграят добре картите. Колко това ще се случи, е отделен въпрос, но няма как да се пренебрегне новината, че един от най-близките до Мицкоски вече ще има съвсем други грижи, а не дали и как РСМ ще влезе в ЕС.

Победата

на Петер Мадяр не бива да се тълкува като либерален, още по-малко неолиберален завой на Унгария. Напротив - става въпрос за вътрешна смяна в рамките на сходен ценностен спектър, при която акцентът се измества от персонализирания модел на управление на Орбан към по-солидарен с този на ЕС, но не на всяка цена. Случилото се в Унгария не е никаква идеологическа революция, а смяна на политическата конфигурация.

Консервативната основа остава - както по отношение на миграцията, така и по теми като семейство, национален суверенитет и демографска политика, поради което опростените интерпретации от типа: „победа на либерализма“ изглеждат повече като късогледо политическо пожелание, отколкото като реален прочит на случилото се.

Тази промяна отваря и прозорец за България. Отслабването на досегашните мрежи на влияние, изграждани от Орбан в региона, основно в РСМ, може да доведе до пренареждане на политическите и медийните зависимости, които дълго време работеха срещу българските интереси. Е, с уточнението, че тази работа ще трябва да я свършат родните управляващи.

Още по темата:

След изборите: Унгарският форинт с най-високо ниво от 4 години

Петер Мадяр: Тиса приижда, освободихме Унгария и си върнахме родината

„Тиса“ е първа сила в Унгария