Музеят „История на котвата” в Ахтопол е най-богатият на експонати в Европа

Музеят бе открит през 2011 г. с помощта на инж. Петър Кънев (вдясно), нямаше да е това, което е сега, без помощта на вече покойните колеги и приятели доц. Христина Ангелова и Пламен Крайски, призна д-р Атанас Орачев от Сдружение „Черноморска Странджа”

Ключови думи: атанас орачев, ахтопол, музей на котвата, награди, интервю, черноморски котви, експонати, инж. петър кънев

На 4 май 2026 г. в бургаския „Културен дом НХК“ се проведе впечатляващия спектакъл „България – страна на чудесата. Дух и вяра”, като част от честването на „15 години Чудесата на България...“ на в-к „Стандарт“. То беше посветено на културно-историческото наследство на Бургас и Южното Черноморие и се организира от Общество „Културно наследство", което е българският представител в най-голямата и най-влиятелна европейска организация за опазване на културното наследство Еuropa Nostra. Патрон на кампанията „Чудесата на България“ беше президентът на България Илияна Йотова и на нея присъстваха политици, дипломати, общественици и (не на последно място) директори и уредници на местните музеи. Специално отличие получи Музея „История на котвата” в Ахтопол.

Успяхме да разговаряме с д-р Атанас Орачев - председател на научния съвет на Сдружение „Черноморска Странджа“ и доскорошен уредник на нейната музейна експозиция. Ето какво каза той след награждаването:

- Д-р Орачев защо получихте тази награда и за какви приноси всъщност се дава тя?

- Получи я моята скромна милост, тъй като председателят на Сдружение „Черноморска Странджа“ инж. Петър Кънев нямаше възможност да я приеме лично. Идеята да се създаде музейна експозиция „История на котвата“ се зароди през 2010 г. и за нейното осъществяване беше регистрирано Сдружението. За нейното създаване спомогнаха много инж. Марин Несторов (зам.-председател на Сдружението и управител на ДЕМАКС АД), както и г-н Константин Панайотов (член на управителния съвет на Сдружението). Тя нямаше да добие днешния си вид без ценните консултации на вече покойните колеги и приятели доц. Христина Ангелова от Центъра по подводна археология в Созопол и г-н Пламен Крайски (създател на Сдружение „Кръг Будител“ и председател на обществения съвет на нашето Сдружение), директора на музейния център в Созопол и други колеги и приятели. 
В България по това време нямаше музейна експозиция, която целево да представя историята на едно от основните корабни съоръжения и респективно на черноморската котва. Ето защо ръководството на „Черноморска Странджа“ постави като една от своите основни задачи създаването на музейна експозиция с черноморски артефакти и техни реконструкции с оргинални антични оловни щокове. Днес нашата колекция вече съдържа най-богатата като типове и разновидности котвена сбирка в Европа, която идват да разгледат множество посетители от почти всички европейски държави. 

- С какво са по-различни черноморските котви?

- Оказа се, че древните черноморски котви имат изключителен потенциал като туристически атракции, който не се използваше в нужната степен в досегашните музейни експозиции. През хилядолетията (от праисторическата епоха до наши дни) котвите, които се възприемат и като символ на надеждата, са изработвани от камък, олово, желязо и дърво. Всяка една древна котва от нашата експозиция всъщност е паметник или на щастливо избавление, или на съответна морска трагедия. Ето защо всички моряци буквално „ходят на пръсти“ в нея.

В специализираната литература древните котви се разделят на следните групи: каменни блокове със и без отвори, щокове от съставни каменно-дървени котви, щокове и стегачки от съставни оловно-дървени котви и железни котви. Синтезът на наличните данни показва, че най-много древни котви и останки от корабокрушения се засичат в шелфа между устията на реките Ропотамо и Резовска, която представлява добре обособена от историко-географска гледна точка област. В миналото нейният естествен център е бил град Ахтопол (средновековното Агатополис) и поради това в странджанския шелф се намират най-много котви, за което спомага и спецификата в геоморфоложкото развитие на тукашното крайбрежие.

- Само това ли спомага за големия интерес към музея?

- За големия интерес спомага и това, че експонатите в История на котвата се придружават от още две експозиции: Странджа и Черно море в европейската картография и Ахтопол и ахтополци в снимки. рисунки и гравюри. Всъщност в своята съвкупност първата регистрирана от Министерството на културата обществена колекция е уникална не само в национален, но и в европейски мащаб. Длъжен съм да отбележа и нещо особено важно: току-речи веднага след регистрацията на Сдружение “Черноморска Странджа” като културна институция, родолюбиви местни жители започнаха да даряват на ОК “История на котвата” не само котви и котвени части, но и предмети от потънали кораби и находки от древни и съвременни крайбрежни разсипи. Те са намирани при водолазни работи, рибарски тралирания и други дейности. Находките се приемаха със съответни протоколи и се инвентираха в два фонда: фонд А и фонд Б. Във фонд А са инвентирани: части от каменно-дървени и оловно-дървени антични котви; средновековни двуроги и четирироги ромейски, италиански и османски железни котви; османски, руски и английски адмиралтейски котви; железни оръдия от XVIII-XIX век; антични и средновековни лотове; елементи от кораборуширали кораби и други. Тук попадат и дарените находки от ахтополските разсипи, които имат “сухоземен” характер. На свой ред във фонд Б са инвентирани: архивни снимки; морски (портоланни) карти; сухоземни карти, планове и схеми; самолетни снимки от 1942, 1943, 1962, 1963, 1965 и 1971 г. Съгласно Закона, находките се идентифицираха и регистрираха в „Националната система по опазване на културното наследство“. 

- От кои епохи са експонатите в музея „История на котвата”?

- В хронологичен план предметите обемат три хилядолетия. В по-голямата си част древните котви и котвени части са непознати като съоръжение, а местонамиранията им и начините, по които са „загубени”, илюстрират основните етапи в развитието на пристанищната система и навигацията покрай Странджанското крайбрежие. Налице са също така много и разнообразни материали, които представят подобаващо не само историята на черноморското корабоплаване, но и на странджанското население и тукшното стопанство и култура. Всички експонати и информационни табла са на български, руски и английски език.

- Какви са другите дейности на Сдружението? 

- За да мога да изброя всички, ще трябват поне още няколко интервюта (включително и с инж. Пеър Кънев). Тук ще се опитам да очертая значението на част от неговата научно-изследователска програма. За особено важно в многостранните дейности намирам финансирането и организирането на геофизичните проучвания на ахтополските заливи на Центъра по подводна археология с ръководител инж. Кирил Велковски. Те са особено важни за научните анализи и по-нататъшните проучвания на установените „аномалии“, сиреч на множеството потънали кораби, а и на поне едно потънало под водата праисторическо селище. Сърцевината на нашата научна програма обаче са нашите ежегодни „Кръгли маси“ по различни проблеми на Странджанското Черноморие. 

Сред гостите на събитието бяха още кметът на Бургас Димитър Николов, Слава Бозукова (председател на Нашата Европа), фамозната бизнес-дама Цветелина Бориславова (спонсор на кампанията чрез своята фондация Credo Bonum - „Вярвам в доброто“), Павлин Петров (зам.-министър на туризма), областният управител на Бургас Добромир Гюлев, кмета на община Малко Търново Илиян Янчев... 

В раздела „Атракции“ бяха отличени още „Крепостта Русокастро“, „Куполната гробница“ в Поморие и Националния археологически резерват „Деултум“ в община Средец; в раздела „Памет“ бяха наградени  народните читалище „Паисий Хилендарски 1928“-Бургас, народно читалище „Димитър Полянов 1862“ в Карнобат и народно читалище „Пробуда 1929“ в село Равнец, Бургас. Още три награди „Памет“ отидоха при регионална библиотека „Пейо Яворов“, библиотеката на Бургаския свободен университет и библиотеката на Айтос. Отличия „Пазител на наследството“ получиха Музеят на солта в Поморие, и Музеят на лозарството в Сунгурларе.