Проклятие тегне над съкровището на цар Самуил
Иманяри изчезват безследно, други полудяват
Иманяри ровят от години в опит да открият съкровището на цар Самуил, който според преданията е притежавал несметно богатство. Над три хиляди ентусиасти обръщат тонове пръст, за да търсят късмета. В своите „Пътувания по България“ Константин Иречек пише: „Между Малешово и Петрич при село Джеджерово на планината Добри лаг се намирало уж голямо градище с великолепни развалини; преди години (1812?) там веднъж станало тържествено копане на имане, по който случай се събрали 3000 души от Мелнишко, Малешовско и Петрич, но нищо не намерили…“.
Добри лаг е дял от Малешевската планина, която е част от Осогово-Беласишката планинска група. В същия район е село Ключ, където става драматичната Беласишка битка.
На 29 юли 1014 г. Самуиловите воини са нападнати в гръб от византийците. Българите понасят тежко поражение, а пълководецът с малък отряд се оттегля в Преспа. Тук на 6 октомври вижда оцелелите си воини, ослепени от император Василий II. Самуил умира от разрив на сърцето.
Според иманярската легенда, докато отстъпвал, със Самуил било царското съкровище и той заповядал да бъде укрито, за да не тежи по стръмните пътеки. Обектът е локализиран през вероятната 1812 г., до която Иречек поставя въпросителна.
И там започва голямото копане. Легендата разказва, че злато, накити, оръжия и древни артефакти са заровени в подземия, пещери или дори в скални храмове. Съкровището обаче било защитено не само с тайна, но и с проклятие, изречено от царския жрец – всеки, който тръгне да го търси с алчност в сърцето си, ще бъде застигнат от нещастие, безумие или смърт. През годините не един и двама иманяри са се опитвали да открият това митично богатство.
Разказват се истории за хора, които са изчезнали безследно в планините, за други – полудели след поредица от странни сънища и видения, а някои издъхнали от внезапна болест.
През 60-те години на миналия век група местни жители от село край Сандански започват разкопки по старинни карти, открити в черковна библиотека. След няколко дни единият от тях умира при неясни обстоятелства, другият се самоубива, а третият никога не проговаря за случилото се. Старите хора в този край и до днес вярват, че духът на Самуил и неговите воини пази съкровището. Някои разказват, че в определени нощи се виждали сенки с факли по скалите, а глухи удари като от чукове по камък ехтели в тишината.
Историци не отричат, че по онова време българските царе са притежавали огромни съкровища – от търговия, данъци и дарове. Но смятат, че повечето са били плячкосани от византийците след падането на царството. Ала липсата на доказателства само подхранва мита – защото всяка легенда живее най-дълго, когато е обвита в мрак. И до днес има търсачи на тайни, които вярват, че някъде под земята спи богатството на Самуил. Но не всяко съкровище е предназначено да бъде намерено.




















