Държавата погва високите цени: КЗК получава нови правомощия, ПП и ДБ са против

Законопроектът предстои да се гласува и в пленарна зала

Ключови думи: новини, Флагман, ПП-ДБ, Бургас, законопроекти, КЗК

Комисията за защита на конкуренцията ще получи значително по-широки правомощия за намеса при съмнения за изкуствено завишаване на цените. Това стана ясно след заседание на Временната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание, където управляващото мнозинство прокара първия пакет от мерки срещу поскъпването на стоки и услуги.

Предложенията бяха приети с подкрепата на почти всички парламентарни сили. „Против“ гласуваха единствено от „Продължаваме промяната“, а от „Демократична България“ се въздържаха. Темата предизвика остър политически спор за границата между държавния контрол и свободния пазар.

Най-сериозните промени са в Закона за защита на конкуренцията. С тях списъкът на нелоялните търговски практики се разширява от 13 на 33. Така КЗК ще има право да разследва по-широк кръг действия на големите търговски вериги и доставчици, ако има съмнения за координирано поддържане на високи цени.

В законопроекта се въвежда и понятието „господстващо положение“. Според текстовете такова ще има и при ситуация, в която големи търговски вериги поддържат сходни високи цени за определени стоки. Управляващите приемат това като потенциален сигнал за изкривяване на пазара и ограничаване на конкуренцията.

Председателят на КЗК Росен Карадимов подкрепи идеята, но подчерта, че комисията не трябва да се превръща в държавен ценови регулатор.

„Нашата задача е да установяваме съгласувано поведение и нелоялни практики, а не административно да определяме цени“, заяви Карадимов пред депутатите.

Паралелно с това се променя и Законът за защита на потребителите. Новите текстове предвиждат забрана за увеличение на цените на стоки и услуги, освен ако поскъпването не е икономически обосновано.

Като допустими причини за увеличение управляващите посочват ръст на разходите за труд, енергия, горива, суровини и доставки. Държавата ще изготвя и собствени разчети за ориентировъчни ценови нива, за да има база за сравнение при проверки.

Според вносителите така ще се ограничат спекулативните надценки и изкуственото поскъпване без реално икономическо основание.

Явор Гечев от „Прогресивна България“ защити предложенията с аргумента, че държавата не въвежда таван на цените и не отменя пазарните механизми.

„Не говорим за административно определяне на стойности. Говорим за инструменти за контрол при съмнения за злоупотреби“, коментира той.

Министърът на икономиката Александър Пулев обяви, че текстовете ще бъдат внесени по спешност в Министерския съвет. По думите му ще бъде създадено междуведомствено звено, което да координира контрола между институциите.

Пулев заяви, че държавата трябва да реагира на „галопиращите цени“, без да нарушава конкурентната среда.

Министърът на земеделието Пламен Абровски акцентира върху българските производители. Според него разширените дефиниции за нелоялни практики ще дадат шанс за по-силна защита на родното производство и за по-голямо присъствие на българска храна в магазините.

Подкрепа за идеята дойде и от ГЕРБ. Владислав Горанов заяви, че темата не е нова и според него предишното служебно управление не е приложило достатъчно активно съществуващите механизми за контрол.

От ДПС също подкрепиха промените, но предупредиха за риск от прекомерна административна тежест. Атидже Вели посочи, че новите регистри и допълнителните проверки могат да натоварят сериозно малките производители и търговци.

Най-остри критики отправиха „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Асен Василев заяви, че законопроектът прехвърля тежестта на доказване върху бизнеса и създава предпоставки за санкции без достатъчно ясни критерии.

Мартин Димитров предупреди, че държавата се насочва към прекомерен ценови контрол вместо към решаване на причините за инфлацията.

„Възраждане“ също се обяви против. Цончо Ганев определи мерките като „врата в полето“ и заяви, че те няма да доведат до реален спад на цените.

След одобрението във временната комисия законовите промени предстои да влязат за обсъждане и в пленарната зала на парламента. Управляващите вече дадоха сигнал, че ще настояват текстовете да бъдат приети в кратки срокове.