Ще останат ли охранителите без работа? Изкуственият интелект вече поема част от задълженията им

Ключови думи: изкуствен интелект, охранители, охранителни фирми, работни места, БКОС

Ще дойде ли ден, в който вместо охранител на входа на банка, търговски център или административна сграда ще ни посреща единствено камера с изкуствен интелект? Технологиите вече разпознават необичайно поведение, засичат подозрително движение и подават сигнали за потенциална опасност, без някой непрекъснато да наблюдава мониторите. За хиляди българи, които изкарват прехраната си в охранителния сектор, това поставя съвсем практичен въпрос: ще има ли нужда от тях след десет години? Отговорът на работодателите засега е успокояващ. Машините навлизат все по-активно в професията, но човешкото присъствие остава необходимо.

Това показва проучване на Българската камара за охрана и сигурност (БКОС), публикувано от Българската стопанска камара. В него са участвали 20 собственици и мениджъри на охранителни компании и организации, като всички са единодушни, че изкуственият интелект вече променя изискванията към служителите. Близо 85% от анкетираните заявяват, че работят с интелигентни технологии или вече са ги внедрили в дейността си. Най-широко приложение те намират във видеонаблюдението, контрола на достъпа, охранителните центрове, паркинг системите и автоматичния анализ на изображения. Данните не са представително изследване за целия бранш, но дават ясна представа как ръководителите на част от компаниите виждат бъдещето на професията.

Промяната вече се усеща в ежедневната работа. Вместо охранителят да следи десетки екрани и да разчита единствено на собствената си наблюдателност, специализиран софтуер насочва вниманието му към определени събития. Системата например засича човек, навлязъл в забранена зона, или предмет, оставен без надзор, и подава сигнал за проверка. Според анкетираните това спестява време, намалява фалшивите тревоги и позволява по-бърза реакция при действителен риск. Технологията обаче не решава сама всяка ситуация. Някой трябва да прецени какво се случва, дали сигналът е основателен и какви действия да предприеме.

Точно тук работодателите поставят границата между машината и човека. Камерата ще забележи подозрително движение, но няма да успокои изплашен посетител, да окаже първа помощ на припаднал човек или да се намеси физически при конфликт. Няма и как да поеме личната отговорност за решение, взето в критичен момент. Затова един от участниците в изследването определя като най-ефективен т.нар. хибриден модел, при който физическата охрана работи заедно с интелигентни системи. Показателно е, че нито един от 20-те анкетирани не прогнозира пълно отпадане на човешкия фактор.

Има и любопитен парадокс. Докато в други професии служителите се опасяват, че автоматизацията ще доведе до съкращения, охранителните компании продължават да изпитват недостиг на кадри. По данни на Евростат, цитирани от Българската стопанска камара през 2025 г., в сектора на охранителните и разследващите дейности в България работят над 50 хиляди души. Недостигът на подготвен персонал кара част от работодателите да търсят технологични решения, с които да облекчат съществуващите екипи. Така изкуственият интелект се превръща едновременно в средство за автоматизация и в помощник на хората, които остават на работа.

Най-сериозното изпитание за много служители се оказва не самата технология, а необходимостта да променят начина си на работа. Над 80% от анкетираните работодатели съобщават за затруднения или първоначална съпротива сред по-възрастните охранители при въвеждането на интелигентни системи. Част от тях се притесняват от новите изисквания, други се чувстват несигурни пред специализирания софтуер. Според представителите на компаниите тези опасения отслабват, когато служителите преминат практическо обучение и видят как техниката улеснява ежедневните им задачи. Всички участници в проучването посочват подготовката на персонала като решаващо условие за успешното преминаване към новия начин на работа.

Това означава, че охранителят на бъдещето ще трябва да притежава повече от традиционните качества като дисциплина, бдителност и бърза реакция. От него все по-често ще се изисква да работи със специализиран софтуер, да разчита автоматично генерирани сигнали и да преценява информацията, която получава от различни системи. Професията постепенно се насочва към съчетаване на физическа охрана и оперативно управление на сигурността. Именно дигиталните умения ще придобиват все по-голяма тежест при подбора и обучението на служители.

Разбира се, навлизането на интелигентните камери поставя въпроси и извън трудовия пазар. Автоматичното разпознаване на лица и анализът на поведението изискват спазване на правилата за защита на личните данни и ясно определяне кой има достъп до събраната информация. По-добрата сигурност не означава неограничено наблюдение. Затова пред компаниите стои двойна задача: да внедряват системи, които действително повишават защитата на обектите, и да гарантират, че технологията се прилага законосъобразно.

Изводът от проучването на БКОС е, че професията охранител няма да изчезне според очакванията на анкетираните работодатели, но ще изглежда различно. Част от рутинните задължения постепенно ще преминават към автоматизирани системи, а хората ще трябва да поемат повече задачи, свързани с преценка, комуникация и реакция при инциденти. За служителите това означава необходимост от нови знания, а за работодателите – инвестиции не само в камери и софтуер, но и в обучение. Въпросът вече е кои компании ще подготвят хората си за тази промяна и кои ще изостанат.