Трагедия в София! 18-годишен загина след разговори с AI, разследват опасни отговори на чатбот

Ключови думи: изкуствен интелект, самоубийство, София, ChatGPT, безопасност на чатботове

Трагедия с 18-годишно момче от София постави за първи път у нас въпроса дали изкуственият интелект може да допринесе за смъртта на човек, потърсил отговори от чатбот. Младежът е починал на 10 октомври, а разследващите проверяват разговорите му с няколко AI системи, съобщава „24 часа“.

Според изданието момчето е живеело със семейството си в столичния квартал „Изток“. Родителите му не подозирали, че обмисля да сложи край на живота си. След трагедията полицията иззела лаптопа му и започнала проверка на електронната кореспонденция, която разкрила тревожни подробности.

Разследващите установили, че преди смъртта си младежът е водил разговори на английски език с различни системи за изкуствен интелект. Според публикацията той първоначално се обърнал към ChatGPT, а след това и към Gemini на Google.

И двете системи отказали да предоставят пряка информация, която би подпомогнала самонараняване. Впоследствие обаче момчето попаднало на друг чатбот, достъпен чрез приложението Telegram, от който според първоначалните данни получило опасни отговори.

Именно тази част от комуникацията е сред основните обстоятелства, които криминалистите трябва да изяснят. Не е достатъчно да се установи какво е написал чатботът. Необходимо е да се провери коя система е генерирала отговорите, какъв е бил контекстът на разговора и има ли доказуема връзка между тях и последвалата трагедия.

Засега данните за конкретните разговори идват от публикацията на „24 часа“. Няма публично представено заключение на компютърно-техническата експертиза, което независимо да потвърждава цялата последователност от действия.

По случая е образувано досъдебно производство за склоняване към самоубийство. Предстои разследващите да анализират иззетите устройства, да преведат комуникацията от английски език и да изяснят всички обстоятелства около смъртта.

Важен въпрос е и дали технологична платформа носи отговорност, когато нейната система генерира опасно съдържание. Такъв извод не следва автоматично от наличието на разговор с изкуствен интелект. Той изисква проверка на конкретните отговори, обстоятелствата и приложимото законодателство.

Случаят е представен като първия известен от този тип в България. Засега няма независимо потвърждение, че действително е първият подобен случай в страната.

Междувременно в Съединените щати вече се водят съдебни дела, които поставят сходни въпроси. През август 2025 г. родителите на 16-годишния Адам Рейн от Калифорния заведоха иск срещу OpenAI и нейния главен изпълнителен директор Сам Олтман.

Момчето почина през април същата година след продължителни разговори с ChatGPT. Семейството му твърди, че чатботът е реагирал неподходящо на изразени мисли за самоубийство и е предоставял информация, която не е трябвало да бъде достъпна в подобен контекст.

От OpenAI оспорват отговорността си. Компанията посочва, че системата многократно е насочвала младежа към близки хора, кризисни служби и професионална помощ. Според нея отделни откъси от разговорите не представят пълната картина на случилото се.

Още през 2025 г. OpenAI призна, че защитните механизми на езиковите модели не винаги работят еднакво надеждно при продължителни разговори. Компанията обяви допълнителни мерки за разпознаване на психични кризи и защита на непълнолетните потребители.

Друг подобен случай предизвика обществен отзвук във Флорида. През февруари 2024 г. 14-годишният Сюел Сецър почина след месеци общуване с виртуален персонаж в платформата Character.AI.

Майка му Меган Гарсия обвини компанията, че е създала условия за емоционална зависимост и не е осигурила достатъчна защита на детето. Според нея момчето постепенно се отдръпнало от реалните си контакти и започнало да възприема чатбота като близък човек.

През януари 2026 г. Google и Character.AI се съгласиха да уредят съдебния спор чрез споразумение. Финансовите условия не бяха публично оповестени, а споразумението не представлява съдебно установяване на всички твърдения в исковата молба.

Тези случаи очертават проблем, който става все по-важен с навлизането на изкуствения интелект в ежедневието. За част от хората чатботовете вече не са само инструмент за търсене на информация или писане на текстове. Те се превръщат и в събеседници, пред които потребителите споделят лични тревоги, страхове и преживявания.

Разликата между човешката подкрепа и автоматично генерирания отговор обаче е съществена. Чатботът не е психиатър или психолог, не носи клинична отговорност за поставяне на диагноза и не може надеждно да оцени риска за живота на човек единствено от написаното в разговора.

Особено тревожни са ситуациите, в които потребителят разговаря продължително със система, която създава впечатление за разбиране и близост. При човек в психична криза подобно взаимодействие може да засили изолацията, ако замести разговорите с близки и специалисти.

Това не означава, че всяка употреба на изкуствен интелект носи подобен риск. Проблемът възниква, когато системата предоставя опасно съдържание, не разпознава признаците на непосредствена криза или създава усещане, че е достатъчен заместител на реалната помощ.

Софийският случай тепърва ще постави тези въпроси пред българските разследващи органи. Те трябва да установят какви отговори е получил 18-годишният младеж и дали някоя от платформите е нарушила собствените си правила за безопасност.

За семейството на момчето трагедията вече е необратима. За технологичните компании и институциите тя е повод да се постави въпросът доколко надеждно работят защитите на системите, до които все по-често имат достъп и млади хора.

Ако човек споделя мисли за самоубийство, най-важната реакция е да получи внимание и подкрепа от реални хора. Близките не бива да подценяват подобни сигнали. При непосредствена опасност за живота трябва да се потърси спешна помощ на телефон 112.