Искат да строят с държавни пари и магистрала „Черно море“. Защо ли?

Магистрала „Черно море“ трябва да осигури по-бърза и удобна връзка между Бургас и Варна. Финансирането на проекта обаче остава един от основните въпроси пред реализацията му. Снимката е илюстративна

Ключови думи: Магистрала „Черно море“, Бургас, Варна, пенсионни фондове, пенсионни спестявания, финансиране на магистрали, инфраструктурни проекти

Каква прекрасна идея! Магистрала „Черно море“, която да свърже Бургас и Варна, тунелите под Шипка и Петрохан – всичко това можело да бъде изградено с инвестиции от пенсионните фондове. Идеята лансира председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Константин Проданов в ефира на БНТ. Само че зад красивата дума „инвестиции“ се крие един съвсем прост въпрос: защо отново държавата трябва да строи с парите на гражданите?

Идеята била тези проекти да не натоварват бюджета, а след завършването им да носят дивиденти на бъдещите пенсионери. Звучи като революционно финансово откритие. Взeмаме парите на българите, влагаме ги в бетон и асфалт, а после им обясняваме, че са инвеститори в собственото си бъдеще.

Само че пенсионните спестявания не са безплатен обществен ресурс. Това са лични средства на осигурените, поверени на пенсионни дружества с конкретна задача – да ги управляват разумно и да осигуряват доходност. Следователно въпросът не е просто откъде да намерим пари за магистрала, а кой поема риска, кой контролира разходите и кой гарантира, че инвестицията няма да се превърне в поредната скъпа държавна авантюра.

А има и друг вариант – концесията

При нея частен инвеститор поема финансирането и изграждането, а впоследствие възстановява вложеното чрез такси за ползване в рамките на определен срок. Естествено, никой не подарява магистрали. Шофьорите ще плащат, концесионерът ще търси възвръщаемост, а договорът трябва да защитава обществения интерес. Но поне първоначалната инвестиция няма да бъде извадена от джоба на данъкоплатеца или от пенсионните му спестявания.

И тук идва неудобният въпрос: дали дори с таксите за десетилетия напред една концесионна магистрала няма да излезе по-евтино на обществото от държавното строителство? Защото имаме достатъчно основания да поставим под съмнение способността на държавата да управлява подобни проекти икономично, прозрачно и без политически злоупотреби.

Държавата ни има хроничен проблем с начина, по който харчи народната пара

Наскоро Сметната палата публикува констатации от одит на Агенция „Пътна инфраструктура“, които би трябвало да накарат всеки данъкоплатец да наостри уши. Например тази: между 2020 и 2026 г. АПИ е сключила договори за 18 млрд. лева при бюджет от едва 11 млрд. После нека не се чудим защо вечер около всяка семейна трапеза у нас се говори за обществените поръчки. Знае се как се избират правилните фирми, как се разпределят порциите, как се връщат проценти и как от първоначалната цена до окончателната сметка понякога се отваря финансов каньон. Само институциите, които би трябвало да разследват подобни практики, демонстрират нелечима амнезия.

А когато става дума за магистрали, залогът е огромен. Милиарди

Има обаче нещо показателно в предпочитанието на всяка власт да финансира строителството с парите на гражданите. Така тя запазва ключовата роля при организирането на процеса и разпределянето на огромния финансов ресурс. А това неизбежно връща въпроса за контрола и отговорността.