"Селото не е без кучета“, а „Кауфланд“ разбра това по трудния начин

Антимонополният орган установи три нелоялни практики спрямо български доставчици и наложи на Кауфланд една от най-големите глоби в историята си

Ключови думи: КЗК, Кауфланд България, Димитър Манолов, нелоялни търговски практики, санкции на КЗК

„Със сигурност има знак към обществото, че селото не е без кучета. Дали ще има кучета, дали са добре обучени и ще могат да вършат работа, предстои да разберем.“ С тези думи президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов коментира през май намеренията на държавата да затегне контрола върху цените и нелоялните търговски практики. Репликата му прозвуча по време на дебата около законодателните промени, насочени към големите търговски вериги, когато синдикати и работодатели спореха дали институциите разполагат с необходимите инструменти да защитят пазара.

Шест месеца по-късно въпросът получи ефектно продължение. Днес, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) "удари" „Кауфланд България“ със санкции за общо 75 653 706 евро, или близо 148 млн. лева.

Реакцията на търговската верига не закъсня. От компанията буквално вият на умряло и предупреждават, че ще преразгледат бъдещите си инвестиции в страната.

Поводът за думите на Манолов през май бяха обсъжданите законови мерки срещу прекомерно високите цени и нелоялните практики при търговията с храни. Тогава той отчете, че държавата най-после изпраща сигнал за намерение да наложи контрол, но остави открит въпроса дали институциите ще се справят. 

Както вече писахме, разследването срещу „Кауфланд“ започва след секторния анализ на хранителния пазар. През май т.г. Комисията образува отделни производства срещу „Кауфланд България“ и „Максима България“, която управлява магазините „Т Маркет“. 

Флагман.бг съобщи още тогава за проверките и съмненията на регулатора, че големите търговци налагат неблагоприятни условия на своите доставчици. След повече от пет месеца събиране на документи, договори и информация от производители антимонополната комисия вече твърди, че е установила три конкретни нарушения, извършени от „Кауфланд“ през 2026 г.

КЗК разследва „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ за натиск върху доставчици

Първото нарушение е свързано с начина, по който веригата договаря доставните цени на храните. Според КЗК „Кауфланд“ е изисквала от производители да намаляват цените си, като се е възползвала от по-силната си пазарна позиция. За тази практика е наложена санкция от 21 899 757 евро. Втората глоба е най-голямата - 31 854 192 евро, заради недобросъвестно приспадане от доставните цени на възнаграждения за услуги, предоставяни от самата верига. Третото нарушение носи още 21 899 757 евро наказание. То се отнася до създаването на необосновани пречки пред производители, поискали увеличение на доставните цени, като според регулатора преговорите са били умишлено удължавани и забавяни.

Зад тези сухи формулировки стои проблем, за който български производители говорят от години. За една сравнително малка фирма присъствието на стоките ѝ в национална търговска верига означава достъп до огромен брой клиенти. Същевременно загубата на такъв партньор може сериозно да затрудни бизнеса ѝ. Тази зависимост поставя производителя в по-слаба позиция при договарянето на цени, отстъпки и допълнителни услуги. Натискът за намаляване на доставните цени невинаги се превръща в по-евтина стока за потребителя.

От „Кауфланд“ обаче отхвърлят изцяло обвиненията и не крият възмущението си от размера на санкцията. Компанията настоява, че спазва националното и европейското законодателство и ще защитава правата си пред българските и европейските институции. Според официалната ѝ позиция глобата е лишена от обективно основание и е несъразмерна спрямо практиката в Европейския съюз. Германската верига посочва, че между 2022 и 2024 г. всички наложени санкции за нелоялни търговски практики в ЕС са възлизали общо на 41,9 млн. евро при 754 случая. На този фон наказанието в България е с близо 34 млн. евро по-голямо от посочената обща сума.

 „При тези обстоятелства ще бъдем принудени да преразгледаме изцяло бъдещите си инвестиции в страната“, заявяват от „Кауфланд“. Компанията имала планове да вложи около 200 млн. евро в България през следващите три години, но сега поставя тези намерения под въпрос. От ръководството ще препоръчат и на компанията майка Schwarz Group да преразгледа инвестиционните си планове за страната. 

Тонът на отговора е необичайно остър, но компанията има законното право да оспори всяка от санкциите. Решението на КЗК подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административния съд София-област. Комисията вече е разпоредила незабавно прекратяване на установените нарушения, като при неизпълнение законът предвижда допълнителни наказания. 

„Кауфланд“ намекна, че може да напусне България след рекордна глоба от 75,6 млн. евро

Мащабът на санкцията заслужава отделно внимание. Преизчислена по фиксирания курс, тя възлиза на близо 148 млн. лева, но не е най-високата, налагана от КЗК. За сравнение, през април 2023 г. КЗК наложи общо 195,1 млн. лева на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл-България“ за злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на горива. През февруари същата година „Лукойл-България“ получи отделна санкция от 67,8 млн. лева за ценова преса спрямо конкуренти. Днешното наказание на „Кауфланд“ е по-малко от първото решение срещу „Лукойл“, но надхвърля повече от два пъти второто. То е и приблизително шест пъти по-голямо от глобата за „Булгаргаз“ през 2014 г., която беше 23,4 млн. лева.

Разликата се вижда още по-ясно при сравнение с други известни наказания на антимонополния регулатор. През 2012 г. КЗК глоби с близо 16 млн. лева дистрибутора на автомобилите „Хюндай“ у нас за нарушения на конкуренцията. През 2015 г. „Енерго-Про Продажби“ получи санкция от 14,4 млн. лева за злоупотреба с господстващо положение. В по-новата практика има и значително по-малки наказания, включително за големи енергийни дружества. Това показва колко рязко се отличава днешното решение на КЗК от голяма част от досегашните ѝ санкции.

Остава въпросът дали голямата санкция ще промени реално начина на договаряне между хипермаркетите и българските производители. Ако решението издържи съдебната проверка, то ще бъде сериозен сигнал към останалите търговски вериги. Ако бъде отменено или значително намалено, ще се появят въпроси за качеството на разследването и начина, по който КЗК определя наказанията. Димитър Манолов постави въпроса дали кучетата в селото са добре обучени. Отговорът няма да дойде единствено от размера на глобата, а от това дали тя ще издържи в съда и дали забранените практики действително ще бъдат прекратени.

10-те НАЙ-ГОЛЕМИ САНКЦИИ НА КЗК ДО ТОЗИ МОМЕНТ