Ценопадът пред провал: Българинът яде внос, цените не падат със закон

Положението в българските ферми е зловещо. Шефът на КЗК съобщи, че за 5 години стопанствата с крави са намалели с 66%, с овце -67, а с кози-със 70 на сто

Ключови думи: високи цени, КЗК, Росен Карадимов, цени на храните, българско производство

Българите продължават да плащат все по-скъпо за основни храни, а според председателя на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов причината не е само в търговските надценки. Той предупреди в "Лице в лице" по бТВ, че високите цени не може да бъдат свалени със закон. Проблемът е натрупван с години и е свързан с тежка криза в земеделието, намаляващо производство и зависимост от вносни стоки.

Темата за високите цени обаче е сред най-болезнените за българските домакинства. Данните на Националния статистически институт показват трайно поскъпване при основни хранителни продукти, а потребителите все по-често се оплакват, че месото, млечните продукти, плодовете и зеленчуците са недостъпни за хората с по-ниски доходи.

Според икономисти проблемът не се изчерпва с инфлацията. Все по-осезаемо влияние оказва свиването на българското производство. Намаляването на животновъдните стопанства, за което говори и Росен Карадимов, води до сериозна зависимост от внос. Когато голяма част от храните идват от чужбина, българският пазар става зависим от международни цени, транспортни разходи и външни кризи.

Това се вижда ясно при млечните продукти. Производители от години предупреждават, че работят на ръба на оцеляването заради високите разходи за ток, фуражи и труд. Част от тях затварят ферми, а други намаляват производството. В същото време в магазините цените продължават да растат.

Карадимов постави акцент и върху отношенията между производителите и големите търговски вериги. По думите му именно там се формират тежките дисбаланси. Малките производители трудно договарят условия, а липсата на алтернативни канали за продажба ги поставя в зависимост от големите търговци.

Проблемът засяга и цели региони в страната. Закриването на ферми и малки стопанства води до икономически срив в селските райони. Все по-малко млади хора искат да се занимават със земеделие, а липсата на работна ръка допълнително задълбочава кризата.

Според експерти само административни мерки срещу цените няма да решат проблема в дългосрочен план. Необходима е политика за насърчаване на българското производство, съкращаване на веригата между производител и потребител и по-строг контрол върху нелоялните търговски практики.

В „Интервюто на деня“ по бТВ пък бившият служебен министър на икономиката Никола Стоянов каза, че новите мерки може да имат положителен ефект, но призна, че това няма да се усети толкова бързо, колкото ни се иска. Според него те са всеобхватни и ще допренесат за правилното функциониране на пазара. 

Той обаче призна, че е наивно да се очаква намаляване на цените. Това в България не се е случвало. Веднъж вдигнати, те не се връщат назад, коментира Стоянов. 

Според него начинът да се спре вдигането на цените е като се стимулира българското производство и се направи така, че прекупвачите да не диктуват условията на пазара. 

Темата за високите цени остава и сред водещите обществени страхове. Хората усещат поскъпването ежедневно при пазаруване, а недоволството расте особено при продукти от първа необходимост.