37 години от 10 ноември 1989 г.: Денят, в който свалиха Тодор Живков и започна Преходът

След 35 години начело на България Тато губи властта на пленум на БКП. Новината, че е подал оставка, огласена от негови другари, го изненада. Прие я с отворена уста

Ключови думи: 10 ноември 1989, 37 години от Прехода, Тодор Живков, Петър Младенов, БКП, демократични промени, падането на комунизма, Берлинската стена, Желю Желев

Днес, 10 ноември 2026 г., се навършват 37 години от свалянето на Тодор Живков от власт. На същата дата през 1989 г. пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия приема оставката на дългогодишния партиен лидер и избира за негов наследник Петър Младенов. Събитието остава в историята като символичното начало на българския преход към демокрация и пазарна икономика, съобщава Нова телевизия.

Живков управлява България в продължение на 35 години. Той оглавява БКП от 1954 г., а през 1971 г. заема и поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 10 ноември 1989 г. властта му приключва след вътрешнопартийна акция, подготвена от представители на висшето комунистическо ръководство. Смяната не е резултат от избори или от пряко решение на гражданите.

Как свалят Тодор Живков

В края на 80-те години България изпитва сериозни икономически затруднения. Външният дълг расте, производителността остава ниска, а недоволството срещу ограниченията на гражданските права става все по-видимо.

По същото време политиката на съветския лидер Михаил Горбачов променя обстановката в Източна Европа. Преустройството и гласността създават условия за реформи в държавите от социалистическия блок.

В България част от висшите партийни функционери започват да подготвят отстраняването на Живков. Сред основните участници са тогавашният външен министър Петър Младенов, Андрей Луканов и министърът на отбраната Добри Джуров.

На 9 ноември 1989 г. Живков подава оставка пред Политбюро на БКП. На следващия ден Централният комитет приема освобождаването му от длъжността генерален секретар и от състава на Политбюро.

За нов генерален секретар е избран Петър Младенов. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и като председател на Държавния съвет.

На 17 ноември парламентът взема това решение и избира Младенов за държавен глава.

Флагман.бг е припомнял подробно събитията около оттеглянето на Живков, включително ролята на неговите съратници и политическите процеси в Москва.

Какво се случи на 10 ноември 1989 г.

Промяната не започва с един пленум

Макар 10 ноември да е останал като дата на политическия обрат, общественото недоволство се проявява още преди отстраняването на Живков.

През 80-те години възникват независими граждански организации, които поставят въпросите за човешките права, свободата на словото и опазването на околната среда.

Сред тях са Независимото дружество за защита правата на човека, Комитетът за защита на Русе и „Екогласност“.

На 26 октомври 1989 г. милицията разпръсква активисти на „Екогласност“ в градинката пред столичното заведение „Кристал“. Те събират подписи срещу хидротехнически проекти в Рила и по река Места.

На 3 ноември хиляди граждани участват в шествие в София в подкрепа на екологичните искания. Демонстрацията се превръща в един от видимите изрази на обществената съпротива срещу управлението.

Друга тежка страница от последните години на режима е насилствената смяна на имената на българските турци през 1984-1985 г. и последвалото масово изселване към Турция през 1989 г.

Тези събития допринасят за задълбочаването на политическата криза и международната изолация на комунистическото ръководство.

Ден след падането на Берлинската стена

Българският политически обрат се случва само ден след едно от най-значимите събития в европейската история.

На 9 ноември 1989 г. започва отварянето на Берлинската стена, която десетилетия наред разделя Източен и Западен Берлин.

Промените вече обхващат Полша, Унгария и останалите държави от Източния блок. България също навлиза в период на политическа трансформация.

Отстраняването на Живков само по себе си не прекратява еднопартийния режим. Необходима е поредица от протести, преговори и законодателни решения.

Как България преминава към многопартийна система

На 18 ноември 1989 г. в София се провежда голям митинг на независими граждански организации. Участниците настояват за демократизация, политически свободи и прекратяване на репресиите.

На 7 декември същата година е създаден Съюзът на демократичните сили. За негов председател е избран Желю Желев.

През декември ръководството на БКП приема курс към премахване на конституционно гарантираната ръководна роля на партията.

На 15 януари 1990 г. Народното събрание отменя разпоредбите на член 1 от тогавашната Конституция, които осигуряват политическия монопол на БКП.

През януари започват и заседанията на Националната кръгла маса, на която управляващи и опозиция преговарят за политическите промени.

През юни 1990 г. се провеждат първите многопартийни парламентарни избори след десетилетия еднопартийно управление. Година по-късно Великото народно събрание приема новата Конституция на България.

37 години по-късно: Как оценяваме Прехода?

Оценката за периода след 1989 г. продължава да разделя българското общество.

За едни Преходът означава премахване на еднопартийния режим, свободни избори, право на свободно изразяване, възстановяване на частната собственост и отваряне на България към Европа.

Други поставят акцент върху икономическите сътресения, закриването на предприятия, безработицата, социалните неравенства и проблемите при приватизацията.

През следващите десетилетия страната става член на НАТО през 2004 г. и на Европейския съюз през 2007 г. Тези решения определят новото ѝ място в международните отношения.

Флагман.бг вече е разглеждал противоречивите оценки за Прехода и историческите решения, които определят развитието на България след 1989 г.

10 ноември 1989: Как започнаха демократичните промени и къде допуснахме големите грешки

36 години от началото на българския преход

Днес, 37 години след Ноемврийския пленум, 10 ноември остава една от най-обсъжданите дати в съвременната българска история. Тя бележи смяната на политическото ръководство, след която започва дългият процес на изграждане на многопартийна демокрация.