36 години от началото на българския преход
10 ноември е дата, която разделя историята на „преди“ и „след“
Днес, 36 години след онзи петък, българите все още спорят дали преходът е завършен и какво сме спечелили или изгубили. Но едно е сигурно – 10 ноември е дата, която разделя историята на „преди“ и „след“.
След повече от три десетилетия еднолично управление, Тодор Живков бе свален от власт. Решението идва от пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, а събитието поставя началото на българския преход към демокрация – един от най-драматичните и съдбовни периоди в новата ни история.
Новината, която никой не очакваше
Пленумът започва рутинно, но завършва исторически. След нарастващ вътрешен натиск, дългогодишният лидер подава оставка, „по собствено желание“. Това е краят на 35-годишното му управление на Народна република България като генерален секретар на ЦК на БКП. Неговото място заема Петър Младенов, тогава външен министър и един от основните лица на промяната.
Новината се разпространява по радиото и телевизията – в свят без социални мрежи, без лайв излъчвания и без мемета. Хората научават за случилото се от кратките вечерни емисии, после – от шепот между съседи и познати.
Улиците не избухват в еуфория, но във въздуха се усеща нещо ново – леко, почти непознато чувство за свобода.
Ден след падането на Берлинската стена
Само ден по-рано – на 9 ноември – пада Берлинската стена, разделяла Европа в продължение на десетилетия. Българската промяна идва като част от голямата вълна, която залива целия социалистически блок.
Двете дати – 9 и 10 ноември – остават символични не само за края на една система, но и за раждането на нова ера на надежди, страхове и неизвестност.
Началото на Прехода
След 10 ноември започват години на бурни промени.
На 18 януари 1990 г. бившият пръв партиен и държавен лидер Тодор Живков е арестуван. Първите свободни и демократични избори след повече от 45 години се състоят на 10 и 17 юни 1990 г.
По площадите излизат хиляди хора, исканията за свобода на словото и демократични избори се чуват високо и ясно.
През 1990 година е учреден Съюзът на демократичните сили (СДС), провеждат се първите свободни избори, а България поема по нов път – пълен с ентусиазъм, но и с изпитания.
Дарик
Икономическите сътресения, приватизацията, безработицата и политическите скандали оставят противоречив спомен за онези години. И все пак, 10 ноември остава денят, в който страната ни избра свободата пред страха.
Каквито и да са оценките, 10 ноември е дата, която няма как да бъде пренебрегната. тя остава символ на промянна – денят, в който думите „свобода“, „демокрация“ и „глас“ започнаха да звучат различно.
Навръх 10 ноември: Бургас почита Илия Минев - най-дълго репресираният политически затворник в комунистическа България
Полицаите, ескортирали Митко Панамерата, са оправдани
Намериха две торби с пари в един от най-близките на Зеленски
"интелектуалци".
София е зарината в отпадъци, докато Терзиев (внук на ЧК и ДС) печели награда за "Най-чиста столица" в Буенос Айрес. Що за оксиморон?
Блажени са вярващите!
Малките Шапчици винаги са жертви и цял живот живеят на РЕПАРАЦИИ.
Ето списък на нещата, които ако не беше комунизма, нямаше да ги има в България.
1. Българският елит нямаше да бъде избит след 9-ти септември 1944-та година. Народният съд нямаше да се състои и нямаше хиляди да са убити без съд и присъда и затворени в лагери. Част от наказаните от Народния съд включват военни, политици и артисти като семейство Вазови
2. В България нямаше да бъде инсталирано марионетно правителство, което да обслужва интересите на Кремъл за сметка на българските граждани. Нямаше да има национализация, колективизация и насилствено изземване на собствеността на българите
3. Хората с българско самосъзнание в България и Македония нямаше да бъдат македонизирани против волята им. Сега България и Македония нямаше да са две отделни държави, които да не могат да се разберат. Българските турци нямаше да бъдат принуждавани да сменят имената си и България нямаше да бъде критикувана за това
4. България нямаше да фалира три пъти заради глупостите на плановата икономика, които СССР изисква. България нямаше да е на последно място във всички европейски класации, защото икономиката й нямаше да е унищожена от комунистите
5. Нямаше да има арести за вицове, репресии и ограничаване на свободата на българските граждани. БКП нямаше да контролира всеки аспект от живота на хората. Хората щяха да пътуват без да бъдат застрелвани по границите
6. Българската история нямаше да бъде фалшифицирана и нямаше да го има мита, че Русия ни е освободила два пъти, когато всъщност ни напада. В българските градове нямаше да има паметници на Червената армия, която е окупирала България
7. България нямаше да участва в смазването на Пражката пролет и да се срамува от историята си, че е нападнала друга страна, която се бори за свобода
8. Българските власти нямаше да крият за избухването на Чернобил. Това е пример за едно от многото предателства и ненавистта на съветския политически елит в България към българите
9. В България нямаше да се налага да има преход, в който ДС да овладее всички икономически и властови позиции чрез насилие, заплахи и рекет
10. Българската политическа система нямаше и до днес да е подвластна на Русия, защото БКП, ДС и престъпността, която те създадоха, нямаше да ги има
Това е приносът на комунизма към България. Така изглежда второто освобождение. СССР подложи България и българите на системен тормоз, който е по-опасен от геноцид. СССР не се опита да убие българите физически, а се опита да унищожи националната ни идентичност.