Осем години след ядрената сделка: Тръмп отново преговаря с Иран

Ключови думи: техеран, доналд тръмп, сащ, ядрена атака, уран, санкции

Навършиха се осем години, откакто президентът Доналд Тръмп осъди Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) – споразумението от ерата на Обама, което ограничаваше програмата на Иран за обогатяване на уран в замяна на облекчаване на санкциите. Докато Техеран обмисля друг, воден от САЩ мирен план с Вашингтон, някои експерти предупреждават, че Съединените щати може би няма да получат по-голяма полза, отколкото имаха от споразумението, сключено преди повече от десетилетие, отбелязва "Фракфуртер Рундшау", цитирано от БТА. 

На 8 май 2018 г. Тръмп определи Съвместния всеобхватен план за действие, приет през 2015 г., като "една от най-лошите" сделки за САЩ, когато оттегли едностранно Вашингтон от споразумението, което включваше ограничение на чистотата на обогатяването на уран от Иран и намаляване на запасите му от обогатен уран.

Новото споразумение, за което съобщи "Аксиос", също е насочено към иранската ядрена програма, но за разлика от предишното, то има непосредствени и неотложни цели: да сложи край на американско-израелската война срещу Иран, да стабилизира пазара на петрол и да вдигне блокадата на Ормузкия проток. "Американско-иранско мирно споразумение най-вероятно изобщо няма да прилича на мир. В най-добрия случай то би било примирие, обгърнато в двусмислие, което да позволи на двете страни да претендират за победа, докато признават възможно най-малко", каза Раджниш Нарула, преподавател по регулиране в международния бизнес в английското бизнес училище "Хенли".

Тръмп заяви, че настоящият "поход" в Иран е значително по-кратък от предишни конфликти на САЩ, като например войната във Виетнам. Не е ясно обаче дали условията на споразумението, което според "Аксиос" е напът да бъде сключено, ще поставят САЩ в по-добра позиция, отколкото бяха преди въздушните удари на 28 февруари. "Както Хенри Кисинджър някога отбеляза за Виетнам, понякога да не загубиш е достатъчна победа", каза Нарула пред "Нюзуик". "Иран вече е спечелил нещо нематериално, но значимо: той е преживял конфронтация със САЩ без смяна на режима."

Условията на споразумението между Тръмп и Иран
Според "Аксиос" е бил договорен 14-точков меморандум за разбирателство между ирански представители и преговарящите от страна на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. В информацията се посочва, че САЩ очакват скоро отговори от Иран по ключови въпроси, и американски служители намекнаха, че са по-близо до споразумение, отколкото някога от началото на войната. Много неща все още предстои да бъдат изяснени, но според публикацията двете страни трябва да отменят ограниченията за транзита през Ормузкия проток – морски път с критично значение, който Техеран фактически блокира и което накара САЩ да наложат своя собствена блокада на иранските пристанища.

Това представлява значителна промяна в позицията на САЩ, след като подобни предложения от страна на Иран за отлагане на ядрените преговори бяха отхвърлени по-рано. Това също така подчертава нарастващия натиск в САЩ, където средните цени на горивото за американците са с повече от 50 процента по-високи, отколкото бяха преди войната, заяви Тамсин Хънт, старши анализатор в S-RM, глобална агенция за разузнаване и киберсигурност. "Докато Иран ще извлече конкретни икономически ползи от това споразумение – под формата на облекчаване на санкциите, освобождаване на замразени средства и възобновяване на търговията с петрол – ползите за САЩ са по-скоро коригиращи", каза тя пред "Нюзуик".

Преговорите на Обама с Иран за ядрено споразумение продължиха две години
Според "Аксиос" всяко споразумение би довело до 30-дневни преговори в Исламабад или Женева, с ангажименти от страна на Иран за мораториум върху обогатяването на уран и обещание от страна на САЩ да отменят санкциите си и да освободят замразените ирански средства. Провалът на преговорите обаче би довел до възстановяване на американската блокада и по-нататъшни военни мерки от страна на САЩ. "30-дневният срок е кратък период за сложни преговори, в сравнение например с преговорите по ядреното споразумение от 2015 г., които продължиха почти две години", посочи Хънт.

Този срок вероятно ще бъде удължен, но без незабавни решения по основните спорни въпроси е малко вероятно в обозримо бъдеще да се стигне до окончателно прекратяване на враждебните действия, което оставя възможност за спорадични сблъсъци по време на преговорния етап, добави тя. Дългосрочен мораториум върху обогатяването, засилени инспекции и премахването на високообогатения уран биха съответствали на целите на Тръмп, но споразумение, което предвижда значително облекчаване на санкциите, докато ангажиментите на Иран остават само временни, би могло да постави САЩ в по-неблагоприятна позиция.

Новото споразумение на Тръмп с Иран вероятно ще рециклира стари обещания
"Всяко споразумение вероятно ще рециклира добре познати обещания. Иран отново ще се ангажира да не развива ядрената си програма – отстъпка, която струва малко, след като ключови съоръжения вече са били бомбардирани или изведени от експлоатация", каза Нарула. Той беше на мнение, че това би позволило на Тръмп да обяви, че е спрял окончателно ядрените амбиции на Иран. В замяна Техеран мълчаливо би очаквал облекчаване на санкциите, особено по отношение на износа на петрол.

Според данни на "Аксиос" двете страни обсъждат мораториум върху обогатяването на уран, който може да бъде използван за създаване на атомна бомба. Иран предложи петгодишен срок за ограничаване на обогатяването, САЩ настояват за 20 години, а други варианти включват 12 или 15 години. Иран обаче едва ли ще приеме толкова дълъг срок, без САЩ да направят значителни отстъпки, а има много отворени въпроси относно това как би изглеждало евентуално ядрено споразумение, ако преговорите бъдат възобновени, заяви пред "Нюзуик" Ерин Дрейк, старши сътрудник в S-RM.

Икономическите разходи за американците вече са високи
"От една страна, почти не сме видели признаци за споразумение относно нивата на обогатяване на уран от Иран или относно това какво ще се случи с неговите запаси от обогатен уран – ключов, дългогодишен спор за Иран“, каза Дрейк и добави: "Всяко устойчиво и ефективно споразумение трябва да уреди ясно тези технически елементи, както и въпроса кой ще ги наблюдава и прилага и как това ще се случи."

САЩ искат да заложат в споразумението, че нарушение от страна на Иран по отношение на обогатяването на уран ще удължи мораториума и Техеран ще се ангажира никога да не се стреми към ядрено оръжие или да извършва дейности, свързани с въоръжаване, посочва "Аксиос".

През тази седмица пазарите реагираха с ентусиазъм, надявайки се на значително успокояване на напрежението във войната с Иран. Цената на сорта "Брент", който е световен еталон, спадна; в четвъртък обаче тя отново се повиши до 101 долара за барел, тъй като все още съществуват пречки пред постигането на дългосрочно решение. Тръмп спря проекта "Свобода" – инициатива, при която американските въоръжени сили трябваше да ескортират кораби през Ормузкия проток, а ирански депутат определи този ход като "отстъпление".

Дори и да се сключи споразумение между Тръмп и Иран, цените на петрола ще останат високи
Дори и да бъде сключено споразумение, цените на петрола остават с около 40 процента над нивото отпреди избухването на войната, а американците усещат икономическите последици с джоба си – според Американската автомобилна асоциация (AAA) средната цена на бензина в страната за първи път от юли 2022 г. насам е надхвърлила 4,50 долара за галон. "Войната с Иран вече е повишила разходите на семействата в САЩ със стотици долари и това вече е факт", заяви пред "Нюзуик" Уейн Уайнгардън, старши икономически сътрудник в Pacific Research Institute.

"Дори и при трайно прекратяване на военните действия икономическите разходи ще продължат, защото е нужно време, докато производството и транспортът се върнат към нормалното", каза той. "Това означава също, че макар цените на бензина да започнат да падат след края на военните действия, се очаква дори в края на годината те да останат над нивото от 2025 г."

Междувременно Иран вече счита, че има преимущество, тъй като държи света  заложник чрез затварянето на Ормузкия проток, заяви Ник Берг, роденият в Иран автор на "Сенките на Техеран" (Shadows of Tehran) и бивш член на американските специални сили.

"Ислямската република винаги е мислила в дългосрочен план и чака междинните избори в САЩ с надеждата, че американската страна ще промени мнението си и ще иска да приключи въпроса възможно най-скоро, така че да е по-склонна да отстъпи от червените си линии", каза той пред "Нюзуик". "Ако има мирно споразумение, мисля, че то ще прилича повече на СВПД от ерата на Обама, с повече ограничения за Иран, и ще включва и бъдещ модел на функциониране за Ормузкия проток“, каза той. "За да проработи едно мирно споразумение, и двете страни трябва да излязат от преговорите с усещането, че са загубили нещо."

Засега бърз край на войната не се вижда, макар Тръмп да твърди друго, посочва "Нойе Цюрхер Цайтунг", цитирано от БТА.