Прокурорският син се оказа с криминално досие - за дрога, грабеж и съпротива срещу полицай
Той е направил пълни самопризнания за наркофермата в с. Драка
Варненският районен съд наложи постоянна мярка „задържане под стража“ за Николай Маджаров, син на прокурор Валентина Маджарова от Бургас.
В съдебна зала стана ясно, че в средецкото село Драка, в семейния имот на Маджарови, са открити 45,6 кг зелена маса и 7,6 кг тревиста маса. Назначена е експертиза за установяване на точните количества, отбелязаха от държавното обвинение.
Оказа се, че Николай Маджаров, за когото не бе съобщено да има постоянна работа, бил стар познайник на органите на реда. Днес се води реабилитиран, но в миналото е имал няколко сериозни прояви.
През 2013 година, например, е арестуван за държане на дрога, през 2015 година е оказал съпротива на полицейски орган, през 2018 година – участвал в грабеж, а междувременно му е била и отнета книжката заради отказ от проверка за наркотици, но въпреки това той е продължил да шофира и има съставени наказателни постановления. Деянията са извършени преди майка му да поеме към София, където набързо оглави Специализирана прокуратура. В онзи момент тя е била ръководител на държавното обвинение в Средец.
Самият той е направил пълни самопризнания за наркофермата в Драка.
„От началото на разследването е съдействал на органите на МВР и е показал всичко, свързано с престъпната му дейност“, обяви адвокатът му Юлиан Георгиев. Той пледира за домашен арест или подписка, но съдът го прати за постоянно зад решетките.
31-годишният мъж бе лаконичен пред съда. Обяви, че съжалява и е съдействал на разследването.
Защитата със сигурност ще обжалва определението на Районния съд във Варна. Днес Николай бе представляван от един от най-скъпите варненски адвокати - Юлиан Георгиев, дългогодишен председател на Адвокатската колегия.





















Най-парадоксалното е, че прекариатът може да бъде постоянно „прекалено зает” и в същото време ((неудовлетворен, тревожен и изолиран.)) Нека погледнем ситуацията отдалеч. ((Кой има нужда от объркани и отчуждени хора?)) Прекариата са хора, които не произлизат от социалното дъно. Често пъти те са с висока степен на образование, интелигентни над средното равнище. Но въвеждането на неолибералния модел в страните на развития капитализъм – т.нар. „Първи свят“, както и налагането на същия вече във формата на полуперифериен и даже перифериен неокапитализъм в страните на бившия „Втори свят“(т.е. страните на т.нар. „държавен социализъм“ от Източна Европа и бившия СССР), доведе до значителна деиндустриализация и деинтелектуализация (масово оглупяване). Крайният резултат стана упадъкът – упадък довел до раждането на един друг тип работни места – неустойчиви, свързани с временна и непълна заетост в областта на някакъв вид рутинни услуги, неформиращи условия нито за творчески труд, нито за някакъв професионален растеж.
Като правило въпреки понякога високата си квалификация „прекариатът“ не може да намери работа по специалността. Той се депрофесионализира. За него е характерна неустойчивост на заетостта, честа смяна на извършвата дейност, на организацията и работното място. Поради което се губи самоидентификация с определена работа, длъжност и организационна структура. Формира се чувство на постоянна несигурност и неудовлетвореност. ((Като правило тази несигурност при младите води до избягване на социализация,))((отказ от създаване на семейство и раждане на деца, даже на интимни връзки с лица от противоположния пол.)) А при тези, които имат семейства често пъти то се разтрогва с всички последствия за децата, ако има такива и въобще за психиката и самочувствието на личността. Следователно за „прекариите“ е характерно т.нар. „четири А“:
Първо "А" - anxiety – т.е. тревога поради неопределеноста на цялостното им съществуване;
Второ "А" - alienation – отчуждение поради факта, че са принудени да се занимават с работа която не са желали, за нея не са учили и просто са принудени да я вършат поради липса на друга възможност и която презират, защото смятат, че потенциалът им далеч надхвърля възможностите, което предлага съответното работно място. Но също така и поради тази непрекъсната смяна, временен, непостоянен и непълен характер на работното място и извършваното, често пъти непрестижно и даже неморално занятие;
Трето "А" – anomie – невъзможност за самоидентификация поради разкъсване на социалните връзки, на всичко което свързва „прекария“ по един или друг начин с обществото;
Четвъртото "А" - anger – злоба идваща в резултат на горните три "А". Трябва да се каже, че в даже в развитите капиталистически страни една значителна част от заетите са „прекариат“. Данни за САЩ не са ни известни, но може да се приеме, че една значителна част от над 40-те милиона американци, получаващи foodstamps, т.е. купони за храна, са част от прекариата. Ласт Гай Стендинг предупреждава, че по-нататъшното нарастване на прекариата заплашва западното общество със социален взрив (имплозия), поради което той смята, че последният е „опасна класа“. За да се избегне този социален взрив той предлага да се въведе „безусловен базов доход“ – ББД, т.е. независимо дали работи или не гражданинът на даденото развито капиталистическо общество да получава един безусловен доход, който да му гарантира някакъв жизнен минимум.
На практика съвременният неолиберален капитализъм се връща във времената на Римската империя, където на „плебеите“ са осигурявани „хляб и зрелища“. Т.е. става дума за стремеж не да се създават условия за достоен труд, като източник на социална удовлетвореност и човешко достойнство. Става дума за политика на формиране на слой от несамостоятелни и несвободни личности - регресиращи инфантили, които да се задоволяват с това, че за да не станат източник на евентуален социален бунт и безредици са купувани с възможността да оцеляват физически. По този повод единственото, което може да кажем е „Добре дошли в „новото бъдеще“, възраждащо минало отпреди две хилядолетия!“ Прекариатът в България
Що се отнася до нашата Родина, където по тези въпроси мълчат и синдикати, и политически партии, дори тези които се пишат уж за „социолози“, трябва да се каже, че проблемите с прекариата са особено тежки и повече от тревожни. В процеса на т.нар. „преход“, т.е. превръщането на България от общество на „държавния социализъм“ в общество на перифериен, самоубийствен по своето съдържание неофеодализъм, се осъществиха т.нар. „5 Д“, т.е. деиндустриализация, деаграризация, деинтелектуализация, дебилизация и депопулация. Възцари се неолиберален модел на ретроградно социално-икономическо развитие, ориентирано към доминиране на обществени и стопански форми на обслужващ високоразвитите западни общества паразитен и паразитиращ на човешките пороци капитализъм. Голям брой от нашите професионалисти напуснаха България с едпосочен билет. Една част от тях се превърнаха в световното явление, наречено “brain drain”, т.е. «изтичане», а по точно «изсмукване» на сивото вещество, на «мозъците», на умните и квалифицирани хора на бедните страни от богатия Запад. Но една съвсем немалка част се превърнаха в компонент на западния прекариат. Един познат българин десет години живял в Канада на шега казваше, че всички наши българи там са PhD, което съкращение означава хора с докторска степен, но в случая той го разшифроваше като Pizzahomedelivery, т.е. „разносвачи на пици“. Типичен пример за прекарии у нас са т.нар. „работещи бедни“, т.е. хора, които работят, но въпреки това доходите им ги държат на социалното дъно. Но не само те са част от българския прекариат, т.е. слоя на декласирани и депрофесинализирани личности. С мъка трябва да кажа, че наблюдавам как мои студенти, прекрасни млади хора със значителен творчески потенциал, завършващи с отличие са принудени да работят всякакви дейности - временни, несигурни, които ги лишават от възможността някога да се превърнат в истински професионалисти. В търсене на спасение немалко от тях поемат по пътя „автогара-жп гара, „Терминал 1“ и „Терминал 2“ за да се превърнат с голяма вероятност в прекарии на Запад. Вкарани в лабиринта на бедността, несигурността, неустойчивостта на трудовата си интеграция млади и не толкова млади българи, се превръщат в невротични личности, избягват всякаква социална отговорност, да създават семейства и да имат деца. В този смисъл именно това става една от основните причини за жестоката демографска катастрофа, в която е изпаднала нашата Родина. В обществото на реставрирания български неолиберален перифериен капитализъм. ((ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, ЧЕСТНОСТТА, МОРАЛЪТ не са търсена «стока».)) ((Пари се правят само с далавера.)) ((Както пишат някои изследователи „в годините на пост-социализма се наблюдава възраждане на психиката и културата на оцеляване, характерни за България от преди Освобождението.)) Остава само да се запитаме „докога?“ И да кажем като Ботев в стихотворението „Елегия“
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз години ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той ли, или някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!
Той ли?! - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
((смучат го наши и чужди гости!))
А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра (в туй скотско племе)
чакаме и ний ред за Свобода!
Междувременно се оформя глобална класова структура, насложена върху националните структури. На върха е малка плутокрация , много с криминално минало. Тяхната икономическа и политическа мощ е страхотна; те не носят никаква отговорност пред нито една национална държава.
Под тях е елит , който също печели от капитала, някои от това, което Томас Пикети нарича патримониален капитализъм. Междувременно, с колебливи и падащи заплати, прекариатът живее на ръба на непоносим дълг. Дългът се е превърнал в систематичен механизъм за експлоатация, докато хората се борят да поддържат вчерашния стандарт на живот. Трето, прекариатът има различни отношения с държавата . Тези в него губят правата, дадени на гражданите, превръщайки се в обитатели без граждански, културни, политически, социални и икономически права. Все по-често те са молители , молят за облаги или услуги, разчитайки на дискреционни решения на бюрократи, които правят моралистични преценки дали поведението или отношението им заслужават. Тези три измерения създават съзнание за относителна лишеност, комбинация от безпокойство, аномия (отчаяние от бягство), отчуждение (налага се да правят това, което не желаят да правят, докато са неспособни да правят това, на което са способни) и ГНЯВ.
((Българинът отдавна живее с високо ниво на тревожност, защото съществуването му винаги е било проблематично, винаги в граничните състояния - психологически, исторически, и икономически - винаги с необходимостта да се справя с невъзможни за другите обстоятелства.)) Заедно с това много пъти е виждал как неговите действия не носят желания резултат. Ако искаме тази криза да не продължи безкрайно, трябва много да учим и много да се тревожим за това какво правим и дали сме достатъчно отговорни и автентични в реалността си. А това означава да спрем да се самозаблуждаваме, че... не се самозаблуждаваме.
Теглим нов заем от 16 милиарда,
но вече всичките ми чекмеджета са пълни
с евро и златни кюлчета!
Мама Валентина Маджарова е прокурор
и ще ме оправдае отново!