ВКС решават къде ще се гледа мярката за неотклонение на прокурорския син от Бургас, съдиите в Средец се отведоха
Венета Стефанова и Никола Делиев са депозирали самоотводите си тази сутрин
Сериозен правен казус се очертава с мярката за неотклонение на Николай Маджаров – син на апелативния прокурор Валентина Маджарова, който бе арестуван по обвинение за отглеждане на марихуана.
Още снощи Флагман.бг съобщи, че се очаква съдиите от Районния съд в Средец, компетентни да разгледат мярката за неотклонение, да се отведат. Рано тази сутрин Венета Стефанова и Никола Делиев са депозирали самоотводите си, аргументирайки се, че познават майката на задържания, която е родом от Средец.
Преди минути е отправено искане към Върховния касационен съд (ВКС), който трябва до края на деня да определи района на подсъдност за този случай. 72-часовият арест на 31-годишния прокурорски син изтича в четвъртък. Дотогава трябва да бъде ясно кой съд ще гледа мярката му за неотклонение.
„ВКС може да реши да го прати в Ямбол, Сливен, Бургас или Айтос, но най-вероятно, предвид факта, че главният прокурор даде досъдебното на варненски прокурори, може би ще го насрочи за разглеждане в Районния съд във Варна“, каза наш източник.
Както писахме, още от понеделник по досъдебното работят варненски прокурори, които са командировани в Бургас. Ходът е превантивен, за да се изключат всякакви съмнения по оказване на влияние по разследването.
В същото време стана ясно, че количеството марихуана, открита в семейната къща на Маджарови не е 50 кг, каквато бе първоначалната информация. От ГДБОП съобщиха снощи само за „множество растения“, без да конкретизират точните килограми и изпратиха няколко снимки от вътрешността на селската къща в Драка, където е била обраната продукция.
Репортер на Флагман.бг засне с дрон и растения в двора. (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ)
В Гърция превъртяха играта - безплатно узо и евтини стаи през септември
Започва се! "Алтернатива за Германия" оглави национално проучване
Служителите на летище Бургас подкрепят колегите си от Варна, но няма да протестират
България с невероятна победа на Световното
ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯТА НА МАРИХУАНАТА !
Ако тревата е естествена без обработка или ГМОмодифицирана е окей
Обаче ако тревата е Super Skunk за 30€ цигарата това е ГМО трева на която холандски и германски биохимици са пипнали семките и тревата расте НЕ на височина а на голям ЦВЯТ (лилав,колкото малък слънчоглед) с огромно с-е на канабинол и после като пушиш все едно 2 метални
ТРЪБИ минават през главата и изпадаш не в блаженство а в психо трилър с монолози и разсъждения с часове което е опасно и подобни ГМОпродукти НЯМАТ място в офис или работни помещения защото работещия ще изпадне в крайни състояния и НЯМА как да изпълнява служебни задължения.
Такива химии трябва да бъдат строго преследвани от закона а дилърите им преследвани строго наказвани
Ако искат да „оцелеят“, хората трябва да излязат от пирамидите.
Но Съдията ВИЖДА 50 кила стръкчета с ПРАЗ
МВР е ЧАСТНА АМЕРИКАНСКА ТЪРГОВСКА КОРПОРАЦИЯ, регистрирана в официалния търговски регистър в САЩ Dun & Bradstreet с DUNS номер 55-257-5789
- Изследванията ни показват, че се преживява с общата реакция "не сме се откъснали от това равнище, на което бяхме дълги години - културата на оцеляване".
- На човек може ли да му е достатъчно, че успява да оцелява?
- Отделният човек винаги има желание да премине от културата на оцеляване, характерна за начина на живот в кратките периоди, когато трябва да се преодоляват трудности, към една нова култура, която е естествено заложена в природата ни - да се ориентираме към благополучие, което да ни позволява да разгърнем потенциала си.
- Българите като общност как преживяваме имането и нямането?
- Преживяванията винаги са лични. В една и съща ситуация отделните хора - в зависимост от много фактори в тяхното развитие - преживяват много различни неща. Затова не можем да кажем, че всички преживяваме едно и също. Общите преживявания са споделени лични преживявания. Ние, българите, като общност споделяме някои преживявания.Едно от тях е несигурността. Друго е екзистенциалната ни тревожност.
Неспособността на човек с доходите си да си осигурява удовлетворяване на конкретни потребности, е това, което му дава усещането за социална малоценност. Когато човек има усещане за ниска покупателна способност, за невъзможност чрез труда си, честните и постоянни усилия, които влага, да постигне минимално удовлетворение на базисни потребности, обикновено усещането е за социална маргинализация, отчуждение и неспособност да се справиш с реалностите на живота.
При нас, българите, има хронична затяжна готовност да се чувстваш и интерпретираш като жертва - на обстоятелствата, на събитията, на контекста - и невинаги да се ангажираш активно с това, с което ситуацията може да бъде променена. Т.е. има една пасивна, често пъти и пасивно-агресивна, жизнена позиция. Но това е характерно за всички, които дълго време живеят в условия, пораждащи заучена безпомощност, работи обикновено със самозащитни, палиативни средства - например се отричат фактите, скъсва се с реалността и човек буквално примитивизира битието си до екзистенциалните рамки, в които условията са го поставили.
Рецептата е индивидуална и тя е отговорното поведение на всеки конкретен човек - отговорно към самия себе си, към собствените интереси и огромния потенциал, с който и природата, и културата са го е надарили.
Снижаването на тревожността е само бягство от реалността. Когато имаш действителност, даваща ти пълните основания да се чувстваш тревожен, трябва да използваш този изключително благоприятен знак за реорганизация на поведението и отношенията си. Не става дума за това да се успокоим.
Истината за хората, които живеят трудно, а такива са преобладавщата част от българите в момента, е че те трябва да се тревожат и от това да се породят активни действия.
Истината за хората, които живеят трудно, а такива са преобладавщата част от българите в момента, е че те трябва да се тревожат и от това да се породят активни действия.
Самата власт е породена от нуждата «да се задушават конфликтите и да се държат в рамките на един ред». И само при известни особни условия недоволството стига точка на кипенето, на отчаянието: когато счупването на установения ред чрез въстание се явява едничка възможност за народа, който не може вече по старому.
Грабителството на някои български чорбаджии от стария тип, които, опрени на подкупни турски администратори, грабеха невежото българско население по-жестоко и от най-лошите рязани читаци. Завладяването ни от турците установило петвековно «тъмно» робство. Турската феодална власт подложила на нечуван произвол покорените раи: непосилни данъци, насилия, убийства, безчестия. Въпреки това обаче народът, вместо да подеме борба против угнетителите си, подивял, оскотял и скрит зад мъдростта «Покорна главичка остра сабя не сече», заспал дълбок, непробуден вековен сън. За негово щастие обаче на 1762 г. припламва искрата на Паисия — искра на народно осъзнаване, искра на стремеж към свобода. Веднъж породена, макар и в много ситен и скромен вид (((идеята за свобода започва да едрее като пролетен ден: от искра става лъч, после пламъче, пламък и най-сетне избухва като пожар.)))
Иван Хаджийски
за „прекариите“ е характерно т.нар. „четири А“:
Първо "А" - anxiety – т.е. тревога поради неопределеноста на цялостното им съществуване;
Второ "А" - alienation – отчуждение поради факта, че са принудени да се занимават с работа която не са желали, за нея не са учили и просто са принудени да я вършат поради липса на друга възможност и която презират, защото смятат, че потенциалът им далеч надхвърля възможностите, което предлага съответното работно място. Но също така и поради тази непрекъсната смяна, временен, непостоянен и непълен характер на работното място и извършваното, често пъти непрестижно и даже неморално занятие;
Трето "А" – anomie – невъзможност за самоидентификация поради разкъсване на социалните връзки, на всичко което свързва „прекария“ по един или друг начин с обществото;
Четвертото "А" - anger – злоба идваща в резултат на горните три "А".
Трябва да се каже ясно, че в България една значителна част от заетите са реално „прекариат“.
“Демографските пустини” представляват територии с изключителна ниска плътност на населението под 10 души на кв. км. За съжаление, в България тези територии нарастват много бързо. Те растат с по-бързи темпове, отколкото са темповете на съкращаване на българите”, алармира доц. Цеков.
През 2021 г. 39.3% от територията на България могат да бъдат определени като “демографска пустиня” или това обхваща 43.6 хил. кв. км. Тази цифра представлява площта на развити държави с изключително развито стопанство като Нидерландия и Дания. През 2001 г. 25% от територията на страната ни е демографска пустиня. Вижда се нарастване от почти 15%.