Вижте как конвоираха до съдебната зала прокурорския син от Бургас
Срещу него има две повдигнати обвинения - за отглеждане и държане на марихуана, прокуратурата го иска за постоянно в ареста
Гледането на мярката за неотклонение на Николай Маджаров, станал известен като "прокурорския син от Бургас" започна току-що във Варненския районен съд.
31-годишният мъж, син на апелативния прокурор и бивш ръоводител на Спецпрокуратурата Валентина Маджарова, бе конвоиран до съдебната зала от Бургас.
Той бе в камуфлажно облекло, с шапка и маска - за да не се вижда лицето му. Николай влезе безмълвно в съдебната зала.
Районната прокуратура във Варна, която пое случая след разпореждане на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, настоява Маджаров да остане в ареста за постоянно, тъй като може да въздейства на разследването. Срещу него има повдигнати две обвинения - за държане и отглеждане на марихуана, но конкретното количество, все още не е известно.
Припомняме, че Николай Маджаров бе задържан на 15 септември при акция на ГДБОП. Спецченгета откриха наркоферма в имота на дядо му в средецкото село Драка. Първоначалната информация бе за 50 кг марихуана, но впоследствие стана ясно, че количеството е по-малко. От ГДБОП в официалното си съобщение уточниха само, че са открити "множество растения". (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ)
Още в първите часове на разследването, досъдебното производство бе пратено във Варна, за да се гарантира безпристрастна и ефективна работа по случая. Впоследствие и съдиите в Средец, които трябваше да гледат мярката за неотклонение си направиха колективен отвод, което наложи ВКС да взема снощи спешно решение и да праща делото във Варна.




















В този период контрабандистите пренасят стоките основно с кораби през черноморските пристанища в Бургас и Варна. Печалбата е огромна! Наркотикът се закупувал за 400 лв. за кг, а в Египет се продавал за 35-40 хил. лв. За сравнение, месечната заплата на министър-председателя била 6 хил. лв.
Интересно е, че в България по онова време не се създават организирана престъпност и подземен свят, каквито се наблюдават в Европа и Северна Америка. Причината е в слабо урбанизираната българска държава и съсредоточаването на населението в селата. Престъпните групи у нас в първите десетилетия на м.в. са следствие от злоупотреба със служебно положение и влияние:
Българските престъпни групи се различават по това, че се събират за кратък период, извършват престъпление, но нямат повтаряемост на различни по вид престъпления. Една година печалба носи фалшифицирането на цигарени бандероли, следващата година това може да е трафик на копринени пашкули, опиум, морфин, хероин, хашиш.
Престъпниците за определен вид закононарушения организират държавни служители на високи постове – полицейски началници, окръжни и околийски съдии, които събират лъвския пай от печалбата.
На 3 март 1883 г. със спешно окръжно от Министерството на финансите, подписано от министър Григор Начович и одобрено от Обикновеното народно събрание, местната власт се уведомява за решение по българските земи да се отглежда сънотворен мак и да се обработва с цел добиване на опиум (афион). Окръжното е част от новата икономическа политика, която свързваме с втория кабинет на Драган Цанков – едновременно насърчаване на населението и попълване на хазната с чуждестранна валута. Българите, които засяват нивите си с мак и добиват афион, се освобождават за десет години от плащане на десятък. Допълнително вносът на макови семена от Османската империя и износът на опиум от България нямат митнически такси, а на производителите се гарантира премия от 5000 лева, ако успеят да получат награда от международно изложение. Засетите с мак площи се концентрират в районите на Лом, Ихтиман, Дупница и Кюстендил.
При политиката на Стефан Стамболов и Константин Стоилов произведеният в България опиум се превръща в търсена стока на международните пазари. От Освобождението до края на Първата световна война България се вписва напълно в общата световна практика като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум са неразделна част от българската икономика.
В междувоенния период българските селяни вече търсят начини да отглеждат индийски коноп и да добиват от него хашиш. Първоначално азиатското растение се разпространява в Пловдивска и Станимашка околии, а скоро и в Ямболско, Сливенско, Бургаско. Димитър Гюдуров изготвя психологически профил на участниците по веригата с хашиша: българи, които желаят бърза и лесна печалба, притежават известна доза смелост и не се страхуват от закона.
През 1922 г. Съвещателната комисия по опиума към ОН изисква пълен контрол над вноса и износа на опиум в международната търговия и оттук нататък за българската държава става изключително трудно да владее процеса. От една страна е външният натиск, от друга – с напредването на урбанизацията се появяват устойчиви и йерархични криминални организации, които не биха пропуснали възможността за бърза печалба от търговия на опиум. В допълнение към обстановката са и зачестилите случаи с българско участие на контрабанда на хашиш в Египет. Консулът ни в Александрия настоява институциите в София да противодействат на контрабандата. Едва след 1926 г. в България постепенно се въвеждат възбрани за култивиране и отглеждане на индийски коноп, както и за добиване на хашиш. Апатичен, по думите на автора, процес, който се проточва чак до 1935 г., когато е въведена твърда забрана за отглеждане на канабис и търговия с хашиш.
Липсата на специален закон ограничава действията на българските криминалисти, за да респектират контрабандистите, а пътят на наркотиците често е разчистван и от услужливи чиновници. Политиката на българските правителства се характеризира по-скоро с приемане на половинчати мерки и полицията често прилага силови методи. Хаосът е толкова голям, че институциите никога нямат реална представа какво количество се отглежда и какъв е размерът на добитите упойващи вещества, а от ОН настояват българската държава регулярно да изготвя статистика. От монографията на Гюдуров разбираме, че в докладите на България до ОН има сериозно разминаване между поднесената с документи информация и реалното положение с произведените и заловените в страната наркотици.
През 1932 г. България се присъединява към международната Конвенция за ограничаване производството и разпространението на упоителни вещества, подписана през юли 1931 г. Институциите в София изказват своето голямо огорчение по повод обвиненията за наркотрафик, затова че България е обвинена и провъзгласена прибързано за световен център по производство и износ на дрога. Главна дирекция на народното здраве отхвърля тези обвинения, но не отрича пристигането в страната на международни контрабандисти на наркотици и даването на няколко разрешителни за производство на препарати и деривати от опиум. Авторът твърди, че нападките срещу България имат двойствен характер – основателни по отношение на контрабандата, но и че имат за цел да отклонят общественото внимание от големите държави, чиито правителства не могат да се справят с контрабандата. Гюдуров допуска, че обвиненията към страната ни са част от играта на Балканите за печалба от опиум и дискредитират неудобен конкурент като България. Производството на опиум, опиумни деривати и търговията с тях не изчезват след преврата на 9 септември 1944 г. Както пише Гюдуров: „в тоталитарна България контрабандните канали са същите, но информацията за тях трябва да се търси при „меча и щита“ на Българската комунистическа партия – Държавна сигурност.“
Така, в крайна сметка, изборите не доведоха до почти нищо ново. Чрез тях българската олигархична прослойка просто се възпроизведе. Продължава да тегне тежката социална реалност на затворени обществени вертикални шлюзове, които не позволяват на представителите на все по-ярко очертаващия се контраелит да започнат постепенно да поемат властта у нас.
И ако се доверяваме на философските авторитети, това са античните автори в Древна Елада, как се излиза от това състояние – те са знаели. От олигархично състояние се излиза по пътя на диктатурата.
Никой не твърди, че това е добре. Напротив, това е много тревожно и крайно неудобно за масовия жител на страната. Но работата е там, че криминалните олигархии, каквато е властта в България, те не подлежат на реформиране. От олигархична ситуация се излиза не с реформиране, а с безкомпромисно демонтиране. В България този демонтаж трябва да се прави изключително внимателно, защото системата може да се срути за дни. Така че ние сме в средоточието на олигархично-политически модел. В България няма национално познание, което да формулира национални стратегически цели. Има наемна компрадорщина. А компрадорщината е водещият елемент на олигархията. Има хора, които търгуват с национална сигурност в свой тясно групов интерес.
Теорията не казва, какво се прави в олигархична ситуация, освен че в такива случаи помага диктатурата. Нищо радостно няма в това.
И това няма спиране и няма връщане.
В условията на несбъднат български преход и разсипията всичко е възможно.
((Външни сили формират нашето общество.
А отвътре субектността се спасява по единично.))
ТИ паричките от рушвет ни БАРНА
Демократа е най-гнусната и малоумна мишка, която се е раждала по нашите територии- ПЕДЕРАСТ СЪР! Нали вееее, кенефи гейпарадски малоумни! Тини, утайки, пяна на септична яма ХАХАХАХХАХАХА