Увековечената жертва на инквизицията превърната в национален герой

"Не ме е страх!" казва Жана Д'арк, преди да се качи на кладата преди 590 години на 30 май

Ключови думи: Жана д'Арк, инквизиция, Орлеанската дева, светица, национален герой, Франция, Стогодишна война, Каликст III, Руан, коронясване на Шарл VII, история на Франция, смъртна присъда, Жана д'Арк и магия

"Не ме е страх!" казва Жана Д'арк, преди да се качи на кладата преди 590 години на 30 май.

Националният герой на Франция - Жана Дарк е обявена за светица, а преди това е преследвана, наричана вещица и в крайна сметка изгорена на кладата на днешната дата 30 април в Руал. Жана вдъхновява стотици писатели, художници и скулптори да продължават да увековечават образа ѝ.Годината е 1429, а Франция е обхваната от войната, която по-късно ще бъде наречена Стогодишната война, а монархията ѝ е на ръба на колапса.

Тогава се случва немислимото - едно 17-годишно неграмотно момиче възстановява доверието на краля, неговите поданици и военните му лидери, като повлияла на хода на историята.

Дори днес пламенността около Жана д'Арк, далеч отвъд границите на Франция, може да се обясни с тази способност на заобикалящата я вяра да мести планини.

Предисторията:

Родена в смутни за Франция времена, Жана трябва да търси спасението в религията. Героинята на Петата република се ражда през 1412 г. в семейство на заможни селяни. Детството ѝ бива помрачено от началото на една война, продължила повече от 100 години.

По време на управлението на Шарл VII, кралят на Англия Хенри V дебаркира на континента с армията си, възползвайки се от лудостта на крал Чарлз VI и споровете между членовете на неговия съвет. Чрез Договора от Троа през 1420 г. той осигурява лишаването от наследство на френския крал от наследник в полза на собствените си потомци.

След смъртта на двамата монарси, цяла Западна и Северна Франция, включително Париж, се обединява около Хенри VI, детето-крал, поставено от англичаните на френския трон. Най-богатата част на бившето кралство попада под властта на английски регент, херцогът на Бедфорд.

Дофин Чарлз, син на нещастния Чарлз VI, се съмнява в собствената си легитимност. Той е измъчван и от угризения на съвестта, че десет години по-рано е убил братовчед си, херцогът на Бургундия, Джон Безстрашният. Страдайки от депресия, той е на прага да се откаже от претенциите си за кралството...

Английските войски и техните бургундски съюзници от едната страна, шотландските и гасконските наемници от другата, опустошават страната. В отчаянието си селското население копнее за чудо. Тогава от неизвестността се появява млада жена, която твърди, че е предопределена да прогони англичаните от кралството.

След смъртта на Шарл VI Луди през 1422 г. Франция е била разпръсната от територии. Някои са били под английско управление, други под бургундски контрол, а трети под дофина, бъдещия Шарл VII. Що се отнася до отдалечените провинции, сега част от Франция, те все още са били имперски територии (Лотарингия, Прованс и др.).

На изток от Лотарингия се е намирал анклавът Вокульор и Домреми, чийто господар се е заклел във вярност на дофина. От тази далечна земя ще се появи Жана д'Арк...

Жана д’Арк успява да се срещне с Шарл VII и да си издейства военен отряд, с който успява да свали английската обсада на град Орлеан. Тази победа вдъхва на френското население вяра в богоизбраността на Жана и нейната слава и влияние изключително нарастват.

По нейно настояване Шарл VII тържествено се коронова в Реймс на 17 юли 1429 г. Получавайки короната, Шарл започва да смята, че мисията на Жана е вече изпълнена и без въодушевление изслушва плановете ѝ по отношение на извоюването на останалата френска територия.

Жана д'Арк  има свое секретно оръжие в битките - ясновидството. Тя непрекъснато проверява вътрешните си гласове и блестящо печели една битка след друга.

През пролетта на 1430 г. жителите на Компеня, обсадени от войските на бургундския херцог, викат Жана д’Арк за помощ. Пристигайки на мястото, на 23 май 1430 г. Жана попада в плен на бургундците, които я продават на англичаните.

На 29 май 1431 г. членовете на църковния трибунал, съдии и асистенти се събират в архиепископската църква под ръководството на епископа на Бовези Пиер Кошон и вицеинквизитора на Франция Жан Леметр. Взимат окончателното решение да предадат осъждането в ръцете на светската власт, молейки я да действа с пределна мекота, без кръвопролитие - тоест смъртна присъда с изгаряне на клада.

В счетоводните книги на град Орлеан има записи, които свидетелстват, че пет години след наказанието на Жана нейният брат заминава... при сестра си в Люксембург и получава пари за пътни и пощенски разходи. Тя или нейна двойничка е срещана и в Мец, и в Арлон, а също така и в немския Кьолн. А през 1436 г. се омъжва за благородник и получава благодарение на това леко видоизменена фамилия, която я превръща в Жана д'Армоаз. За какво става дума - за някоя самозванка или Орлеанската дева по чудо наистина се е спасила от огъня?

Слухове за това, че истинската Жана д'Арк не е изгоряла в пламъците на инквизицията в Руан през 1431 г., е имало винаги във Франция. И по време на Стогодишната война, героиня на която става Орлеанската дева, и след това.