Колко скоро ще чуем мантрата „Заварихме катастрофа – предишните са виновни“?

Ролите се разменят, но сценарият остава. И ако днес едни ще обвиняват, утре същите ще бъдат обвинявани. Точно както биха постъпили Бойко Борисов и Делян Пеевски

Ключови думи: Румен Радев, Прогресивна България, Бойко Борисов, катастрофа, виновни, Делян Пеевски

Има фрази в българската политика, които не просто се повтарят – те се самовъзпроизвеждат като инстинкт. Една от тях, вече почти канонизирана, е добре познатото: „Заварихме катастрофа“. Тя не е просто обяснение. Тя е щит, алиби и реторическо оръжие в едно.

Нека се върнем към 2009 година. Тогава Бойко Борисов пое властта с енергията на човек, който влиза в горяща сграда.

Разказът беше ясен, последователен и, най-важното, политически ефективен: държавата е в руини, вината е на предходната тройна коалиция, а в центъра на тази вина стои Сергей Станишев. Това не беше кратък епизод. Това беше продължителен наратив, който структурира публичния дебат с години. Всяка трудност имаше произход в миналото, всяко забавяне – обяснение в наследството. Отговорът на всеки дефицит, на всяка криза, беше един: Станишев е виновен!

Днес въпросът не е дали тази формула ще бъде използвана отново. Въпросът е кога.

Румен Радев и политическият проект „Прогресивна България“ влизат във властта в момент, който е всичко друго, но не и благоприятен за лесни победи. Световната икономика наподобява разтревожен кошер – ценови шокове, нарушени вериги на доставки, геополитическа несигурност. България не съществува в изолация от тези процеси. 

В този контекст очакванията към новата власт звучат почти метафизично: да върне цените назад, да стабилизира нестабилното, да внесе ред в глобалния хаос. Реалността обаче е далеч по-прозаична. В най-добрия случай успехът би изглеждал като задържане на текущото равнище. А според немалко икономически анализатори дори това е оптимистичен сценарий.

Тук се появява неизбежната дилема: как се управлява разминаването между обещания и възможности?

Историята подсказва отговора. Когато обективните ограничения се сблъскат със субективните очаквания, политиката търси виновник. Това не е цинизъм – това е механизъм. Виновникът структурира разказа, канализира общественото недоволство и дава време.

И така, колко скоро ще започнем да чуваме познатите аргументи? Колко време ще отнеме, преди говорителите на новата власт да започнат да изваждат „доказателства“ за наследени проблеми, да очертават линии на вина, водещи към Делян Пеевски и Бойко Борисов?

Отговорът вероятно е: по-скоро, отколкото си мислим.

Защото в крайна сметка политическата сцена рядко се променя в дълбочина. Ролите се разменят, но сценарият остава. И ако днес едни ще обвиняват, утре същите ще бъдат обвинявани. Точно както биха постъпили Бойко Борисов и Делян Пеевски, ако бяха в силната позиция.

Политиката, в своята същност, не обича вакуум. Ако няма успех, тя произвежда оправдание. А най-удобното оправдание винаги е в миналото.