Запор на сметките на Летище Пловдив заради огромни дългове? НАП погна аеропорта за близо 590 хил. евро

Ключови думи: Летище Пловдив, НАП, запор на сметки, Красимир Пешев, дългове

Летище Пловдив е изправено пред сериозна финансова криза, а банковите сметки на държавното дружество са запорирани заради натрупани задължения, съобщава TrafficNews. Срещу аеропорта се води изпълнително дело за близо 590 хил. евро, като ръководството не е спазило дадения срок за погасяване на дълговете. За ситуацията вече е уведомен и министърът на транспорта, но официално съобщение от управата на летището за блокирането на сметките няма.

Информацията се основава на протокол на Териториалната дирекция на НАП в Пловдив от 15 октомври, с който изданието разполага. Според документа срещу дружеството е образувано производство за принудително събиране на публични задължения. Към посочената дата размерът на дълга по делото е 589 161 евро.

Най-голямата част от сумата е главница – 551 956 евро, а отделно са начислени лихви за 37 046 евро. В документа е отбелязано още, че непосредствено преди срещата в НАП са постъпили и са били разпределени 274 840 евро. Не е ясно обаче откъде са дошли тези средства – дали са платени от самото летище, осигурени са от държавата, или са събрани по принудителен ред.

Взискатели по изпълнителното дело са НАП и Община Търговище. Причината за участието на общината е, че сред активите на пловдивското дружество е и летището в Търговище, за което се дължат местни данъци и такси.

По информация на TrafficNews приходната агенция е предоставила срок за доброволно плащане, но той не е бил спазен. На срещата с представителите на НАП са присъствали изпълнителният директор на Летище Пловдив Красимир Пешев, председателят на Съвета на директорите Станислав Тачев и юрисконсултът на дружеството.

Финансовите проблеми не са от вчера. В предишна справка, предоставена по Закона за достъп до обществена информация, ръководството на летището е признало, че има 648 хил. евро просрочени задължения към НАП. За тях не е било договорено разсрочване.

Още по-тревожна е общата картина. Към 1 септември задълженията на държавното дружество са достигнали 1,3 млн. евро. За 2025 г. летището отчита разходи от 2,353 млн. евро и приходи от 2,408 млн. евро, като 614 хил. евро от приходите са средства от държавата. Макар отчетените приходи да надвишават разходите, натрупаните и просрочени задължения показват сериозен проблем с плащанията.

На този фон особено впечатление правят възнагражденията на ръководството. Според предоставените от дружеството данни през 2026 г. изпълнителният директор е получавал между 6512 и 7442 евро брутно месечно за управленската си длъжност. Възнагражденията на членовете на Съвета на директорите са между 3256 и 3721 евро.

Красимир Пешев съчетава поста на изпълнителен директор с участие в Съвета на директорите. Според публикуваните данни общото му месечно възнаграждение надхвърля 10 хил. евро. Така възниква неизбежният въпрос как държавно дружество с просрочени задължения за стотици хиляди евро продължава да изплаща подобни суми на ръководството си.

Проблемът не е само счетоводен. Ако блокирането на банковите сметки продължи, то може сериозно да затрудни ежедневната работа на аеропорта – плащанията към доставчици, обслужването на текущите разходи и изпълнението на задълженията към служителите. Засега няма официално съобщение за спиране на полети или преустановяване на дейността.

Въпросителните са още повече заради плановете на държавата да отдаде Летище Пловдив на концесия. Според оповестените намерения процедурата трябва да започне през 2027 г. До евентуалното ѝ приключване обаче летището трябва да продължи да работи, да покрива текущите си разходи и да обслужва натрупаните задължения.

Именно тук е големият риск. Обявяването на бъдеща концесия не решава автоматично финансовите проблеми днес. Необходими са кандидати, успешна процедура и време за поемане на управлението от нов оператор, ако изобщо се стигне до договор.

След данните за изпълнителното дело отговор се очаква както от ръководството на Летище Пловдив, така и от Министерството на транспорта. Най-важните въпроси са дали банковите сметки действително са запорирани към момента, каква част от задълженията е погасена и как държавата възнамерява да гарантира нормалната работа на аеропорта до планираната концесия.