Спряха ли санкциите и ураинските удари руския петрол? Не, Москва просто се преориентира на изток

И докато ЕС реално губи от случващото се, големите печеливши са Китай, Индия и Турция

Ключови думи: руски петрол, санкции срещу Русия, UBS анализ, Китай Индия Турция, руски сенчест флот, световен петролен пазар

Имат ли драстичен ефект върху икономиката на Русия санкциите на "Колективния Запад" и наскоро започналите украински атаки по петролната инфраструктура? Ако съдим от украинските източници, комбинацията от двата фактора практически са съсипали държавата на Путин и Москва всячески се опитва да въведе ред в хаоса, в който се е озовала. Но в същото време икономическите параметри на страната показват друга картина - много по-малко зависеща от санкциите и атаките.

Вместо изолирана от световния енергиен пазар, Моксва се оказа в друга позиция. Принудена до голяма степен да пренареди маршрутите доставки, тя се насочи на изток. Китай, Индия и Турция се превърнаха в основните печеливши от тази трансформация, а руският износ на суров петрол демонстрира устойчивост, която поставя под сериозно съмнение способността на ограниченията да постигнат очаквания икономически ефект. Това показва анализ на швейцарската финансова група UBS, изготвен от главния икономист Аренд Каптейн.

Цифрите са повече от показателни. Преди началото на войната в Украйна Европейският съюз е получавал 48% от руския износ на суров петрол. Към септември 2026 г. този дял се е свил до едва 4%. На пръв поглед това изглежда като огромен успех за санкционната политика на Брюксел. Но всъщност разкрива различна икономическа действителност.

За същия период общият дял на Китай, Индия и Турция в руския петролен износ е нараснал от 29% до 77%. С други думи, суровината, която преди е пътувала към европейските рафинерии, вече намира реализация основно на източните пазари.

Руският петрол не изчезна от световната икономика. Той смени своите купувачи.

Според Аренд Каптейн, най-видимият резултат от ограниченията върху руския петрол е преразпределението на глобалните доставки. Този извод разкрива основния парадокс на западната санкционна стратегия: промяната на търговските маршрути не означава непременно съответстващ спад в количествата изнасяна суровина.

Данните на UBS показват, че въпреки европейското ембарго и въведения от Г-7 ценови таван, руският износ на суров петрол остава само с около 10% под равнищата отпреди войната.

Така Москва е загубила значителна част от традиционните си западни клиенти, но е запазила голяма част от физическите обеми на международната си търговия. А основен губещ от тази статистика се оказва Европа, където руските доставки са спаднали 10 пъти. Докато за Москва спадът е едва 10%.

Русия губи една трета от нефтопреработването си: Украинските удари и санкциите блокират рафинериите за години.

Промяната в Китай е интересна. Преди войната руският дял във вноса на минерални горива в страната е бил около 18%. След февруари 2022 година той достига 27%. Това разширяване се осъществява за сметка на доставчици като Австралия, Иран, Южна Корея, Саудитска Арабия, Сингапур и Европейския съюз.

Още по-рязък е обратът при Индия. Руският дял във вноса на петрол се увеличава от малко над 1% до 24%. Успоредно с това намаляват доставките от Нигерия, Иран и Саудитска Арабия.

Тези процеси показват, че санкциите са създали условия за огромно преразпределение на пазарните позиции. Доставчици, които преди са заемали значително място в азиатската търговия, отстъпват позиции на Русия, докато Москва намира нови пазари за своята суровина.

За Китай и Индия решаващо значение има икономическата изгода. Двете страни не са задължени да прилагат западните санкционни режими и определят търговската си политика според собствените си енергийни потребности и интереси.

И почти 5 години след началото на войната се оказва, че санкциите действат в определени юрисдикции, докато петролният пазар остава глобален.

Още по-важна роля в тази трансформация играе т.нар. сенчест флот. По оценки, представени от UBS, приблизително 61% от руския суров петрол вече се транспортира с танкери от тази система.

Тези кораби оперират извън традиционните западни механизми за финансиране и застраховане, което ограничава въздействието на санкциите и ценовия таван. Така Русия намалява зависимостта си от инфраструктурата, чрез която западните държави упражняват контрол върху международните петролни превози.

Това не означава, че ограниченията нямат ефект, а че просто се променят транспортните маршрути, финансовите операции и условията на търговия. А резултатите показват, че Москва е успяла да изгради алтернативни механизми, чрез които да продължи износа си.

Путин заплаши ЕС с ответно задържане на европейски кораби

Парадоксът става още по-голям, когато се разгледа състоянието на руските нефтопреработвателни мощности. Украинските удари с дронове нанесоха сериозни поражения върху рафинериите и затрудниха вътрешното производство на горива.

В резултат Русия, която традиционно е сред големите световни износители на дизел и други петролни продукти, започна да внася значителни количества преработени горива. Това е необичайна ситуация за страна с толкова голям енергиен сектор.

Според анализа на UBS именно проблемите в руските рафинерии са един от факторите, които поддържат натиска върху световните цени на бензина. А това се дължи до голяма степен на Украйна, която продължава да удря рафинериите, въпреки многократните предупреждения от САЩ да не го прави.

Ситуацията е следната: Русия продължава да изнася големи количества суров петрол, но едновременно с това изпитва затруднения да произвежда достатъчно преработени горива за собствените си потребности.

На този фон особено внимание привличат новите договорености между Вашингтон и Москва за доставки на руски дизел и суров петрол към американския пазар. Първите товари се очаква да достигнат САЩ, докато световният енергиен сектор продължава да изпитва натиск от нарушенията в Ормузкия проток и проблемите с нефтопреработвателните мощности, причина за което е намесата на САЩ в конфликт, практически стартиран от Израел.

Това развитие подчертава колко трудно е геополитическите ограничения да бъдат отделени от реалните потребности на енергийните пазари. Дори държавите, които настояват за санкционен натиск, трябва да отчитат цената и наличността на горивата.

Шест държави разкъсват 21-вия пакет срещу Русия, ЕС изпадна в санкционна криза

Но независимо от всичко това петролът остава глобално търгувана суровина, чиито потоци се пренасочват според търсенето, цените и търговските ограничения. Европейският съюз рязко намали прекия си внос - за своя сметка- а Китай, Индия и Турция поеха основната част от пренасочените доставки - за своя полза.

Анализът на UBS очертава един неудобен за западната санкционна политика факт - въпреки ограниченията, ценовия таван и ударите срещу енергийната инфраструктура Русия продължава да реализира голяма част от своя суров петрол на международните пазари. Москва просто се адаптира към новите условия и преструктурира износа си. За кого е в полза това, остава отворен въпрос.