Шест държави разкъсват 21-вия пакет срещу Русия, ЕС изпадна в санкционна криза

Ключови думи: Европейски съюз, санкции срещу Русия, 21-ви пакет санкции, Гърция, Германия, Франция, Италия, Австрия, Португалия, Dynagas, Raiffeisen Bank, руски газ, руски петрол, Украйна

Европейският съюз е изправен пред една от най-тежките вътрешни кризи около санкциите срещу Русия от началото на войната в Украйна. Шест държави членки блокират отделни мерки или настояват за сериозни изключения от подготвяния 21-ви пакет, съобщава Financial Times, позовавайки се на петима европейски дипломати, участващи в преговорите.

Гърция, Германия, Португалия, Франция, Италия и Австрия защитават различни национални икономически интереси. Натрупаните възражения не позволиха на посланиците на страните членки да постигнат единодушие след четири дни преговори в Брюксел.

Санкциите в рамките на общата външна политика на ЕС изискват подкрепата на всички държави. Това дава възможност на всяка столица да задържи целия пакет, докато не получи отстъпка или промяна по текстовете, които смята за вредни за собствената си икономика.

Най-категорична е позицията на Гърция. Атина отказва да подкрепи пакета, ако не бъде разрешено на гръцки компании да продължат да транспортират руски втечнен природен газ към трети държави.

В центъра на спора е корабната компания Dynagas на гръцкия милиардер Георгиос Прокопиу. Дружеството разполага със специализирани ледоразбиващи танкери, проектирани за работа с руския проект „Ямал LNG“ в Арктика.

Гръцката страна твърди, че пълната забрана ще принуди компанията да продаде скъпите кораби на оператори извън Европейския съюз. Според Атина това няма да спре руския износ, а само ще предаде бизнеса на конкуренти от трети държави.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 21-вият пакет санкции отново блокиран, България не е сред пречките

Германия и Португалия настояват от подготвяния пакет да отпадне забраната за закупуване на руска риба. Двете държави предупреждават, че ограничението ще нанесе сериозен удар върху техните предприятия за преработка на рибни продукти.

Франция и Италия възразяват срещу предлаганата забрана за издаване на европейски визи на руски военнослужещи, участвали във войната. Париж и Рим настояват текстовете да бъдат смекчени, без на този етап да е ясно какъв компромис може да бъде постигнат.

Австрия отново поставя въпроса за размразяването на руски активи на стойност около 2 млрд. евро. Виена иска средствата да бъдат използвани за компенсиране на загубите на Raiffeisen Bank, след като руските власти наложиха тежка финансова санкция на банковата група.

Така вместо общ разговор за натиск върху Москва преговорите се превръщат в сблъсък между национални икономически интереси. Всяка от възразяващите държави настоява да бъде защитен конкретен сектор, компания или група предприятия.

„Ако всички започнат да изискват изключения и вратички, в крайна сметка всеки пакет от санкции ще се превърне в празна кутия“, коментира пред Financial Times дипломат, запознат с преговорите.

ВИЖТЕ ОЩЕ: ЕС още без съгласие за новите санкции, България извади трима руснаци от списъка

Подготвяният пакет включва нови ограничения срещу руския износ, банковата и финансовата система, криптовалутни мрежи и предприятия от военнопромишления комплекс. Предвижда се и механизъм, който да задържи максималната цена за износ на руски петрол на ниско равнище.

Блокирането на целия пакет постави под въпрос и петролния механизъм. Европейските посланици бяха принудени временно да удължат действащия таван от 44,10 долара за барел, за да не позволят автоматичното му повишаване заради промените на международните пазари.

Дипломатите, цитирани от Financial Times, определят съпротивата като безпрецедентна. Според тях все повече правителства не са готови да приемат нови икономически щети за националните си компании, особено когато ефектът върху руската икономика е трудно измерим.

Част от столиците вече не възприемат Русия като еднакво непосредствена заплаха за собствената си сигурност. Това отслабва готовността им да подкрепят мерки, които могат да доведат до загуба на пазари, договори и приходи за европейски предприятия.

Твърдението, че санкционният потенциал на ЕС е напълно изчерпан, обаче не е официална позиция на европейските институции. Съветът на ЕС удължи действащите икономически ограничения срещу Русия до 31 юли 2027 г., а европейските лидери продължават да настояват за допълнителен натиск върху военната икономика на Москва.

ВИЖТЕ ОЩЕ: България извади патриарх Кирил и Вагит Алекперов от новите санкции на ЕС

Спорът показва друго - след повече от четири години санкционни пакети намирането на нови ограничения, които да ударят Русия, без да засегнат европейски компании, става все по-трудно.

Всички държави на масата заявяват подкрепа за Украйна и необходимост от натиск върху Кремъл. Когато обаче конкретните текстове стигнат до корабни компании, банки, туристическия сектор, рибопреработвателни предприятия и енергийни договори, политическото единство започва да се разпада.

България също имаше резерви по отделни предложения и успя да постигне промени в списъка с физически лица, но не е сред страните, които в момента блокират приемането на целия пакет.

Дали 21-вият пакет ще бъде приет, зависи от възможността Брюксел да намери формула, която да запази реалния натиск върху Русия, без всяко национално изключение да обезсмисли общите ограничения.

Засега такъв компромис няма. А всеки следващ ден без решение показва колко трудно ЕС съчетава демонстрираното политическо единство с икономическите интереси на своите членове.