Синът на бургаския прокурор Маджарова заминава за Варна, всичко за наркодепото му ще се решава там
Съдиите от Районния съд в град Средец се оттеглиха вкупом, защото цялото семейство на Маджарова е от този град
Мярката за неотклонение на 31-годишния Николай Маджаров, син на прокурора от Апелативна прокуратура-Бургас Валентина Маджарова, ще бъде гледана в Районния съд на Варна. Това съобщиха току-що за Флагман.бг от Върховния касационен съд (ВКС).
Както Флагман.бг писа по-рано днес, двамата съдии в Средец се отведоха с мотива, че са в близки приятелски и колегиални отношения с майката на арестувания по обвинение. Те познават и баща му, който живее в Средец.
Наши източници още сутринта прогнозираха, че ще се стигне до подобна развръзка, тъй като досъдебното и без това бе препратено към Районната прокуратура във Варна от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който искаше да изключи всякакви съмнения за вмешателство в разследването.
Варненските обвинители вече са поискали налагането на най-тежката мярка за неотклонение - "задържане под стража".
Преди да разгледа нея, Районният съд в Средец е трябвало да заседава по четири дела, свързани с одобрение на протокол за оглед на местопроизшествие и на протоколи за претърсване и изземване в имоти на Николай Маджаров и на негови близки. Заради самоотводите на магистратите, със свои решения от днес, Върховният касационен съд изпраща прекратените дела на Районен съд – Средец за разглеждане и решаване от Районен съд – Варна, като определенията са окончателни.
Протоколите касаят претърсване и изземване от 15 септември в къща с прилежащ двор и пристройки в с. Драка, собственост на семейството на задържания, както и в недвижим имот, собственост на негови близки и в къща в Средец, ползвана от прокурорския син. Четвъртото дело е за одобрение на протокол за оглед на местопроизшествие от 15 септември на тревна площ до къщата, обитавана от Маджаров, в частта в която са иззети веществени доказателства от значение за делото.
„Необходимо е определянето на друг, еднакъв по степен съд, като това следва да бъде Районен съд – Варна, който е извън апелативния район на Бургас и е в относителна близост по териториален критерий до първоначално компетентния съд“, пише в определението на ВКС.
Очаква се произнасяне кой съд ще разгледа искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на задържания Николай Маджаров.
Шерцингер гледа българско предаване
Какво се случва с Крисия и Никола Цолов?
С близо 10 000 души на година у нас се топят младите хора. Изборът "тук или навън" не е само икономически, а е и дълбоко свързан с усещането за принадлежност и смисъл
. Когато младите виждат, че решенията се вземат без тях, а опитите им за принос удрят в стена, заключението е повече от ясно: "Тук няма място за мен". Това не е просто разочарование, а сигнал, че промяната е невъзможна отвътре. И в този момент емиграцията се превръща не в избор на по-добро, а в евакуация.
Общо 74% от младите хора в България обмислят повече или по-малко сериозно идеята за емиграция в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт". Запитани кога смятат да осъществят своята мобилност зад граница, една значителна част от младежите отговарят "след 2 до 5 години" (30,8 %). Данните от изследването сочат, че едва 26% от младите хора в България не възнамеряват да емигрират. Усещането за тревожност е относително високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето", отбеляза Борис Попиванов – доктор по политология и научен ръководител на проекта. Най-сериозните притеснения за младите българи са свързани с лошото здравеопазване в страната (47%), рисковете от война (44%). Според данните мнозинството млади хора (70%) вярват, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29% вярва в по-доброто бъдеще на България. Според данните 19% предпочитат диктатура.
При политиката на Стефан Стамболов и Константин Стоилов произведеният в България опиум се превръща в търсена стока на международните пазари. От Освобождението до края на Първата световна война България се вписва напълно в общата световна практика като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум са неразделна част от българската икономика.
В междувоенния период българските селяни вече търсят начини да отглеждат индийски коноп и да добиват от него хашиш. Първоначално азиатското растение се разпространява в Пловдивска и Станимашка околии, а скоро и в Ямболско, Сливенско, Бургаско. Димитър Гюдуров изготвя психологически профил на участниците по веригата с хашиша: българи, които желаят бърза и лесна печалба, притежават известна доза смелост и не се страхуват от закона.
През 1922 г. Съвещателната комисия по опиума към ОН изисква пълен контрол над вноса и износа на опиум в международната търговия и оттук нататък за българската държава става изключително трудно да владее процеса. От една страна е външният натиск, от друга – с напредването на урбанизацията се появяват устойчиви и йерархични криминални организации, които не биха пропуснали възможността за бърза печалба от търговия на опиум. В допълнение към обстановката са и зачестилите случаи с българско участие на контрабанда на хашиш в Египет. Консулът ни в Александрия настоява институциите в София да противодействат на контрабандата. Едва след 1926 г. в България постепенно се въвеждат възбрани за култивиране и отглеждане на индийски коноп, както и за добиване на хашиш. Апатичен, по думите на автора, процес, който се проточва чак до 1935 г., когато е въведена твърда забрана за отглеждане на канабис и търговия с хашиш.
Липсата на специален закон ограничава действията на българските криминалисти, за да респектират контрабандистите, а пътят на наркотиците често е разчистван и от услужливи чиновници. Политиката на българските правителства се характеризира по-скоро с приемане на половинчати мерки и полицията често прилага силови методи. Хаосът е толкова голям, че институциите никога нямат реална представа какво количество се отглежда и какъв е размерът на добитите упойващи вещества, а от ОН настояват българската държава регулярно да изготвя статистика. От монографията на Гюдуров разбираме, че в докладите на България до ОН има сериозно разминаване между поднесената с документи информация и реалното положение с произведените и заловените в страната наркотици.
През 1932 г. България се присъединява към международната Конвенция за ограничаване производството и разпространението на упоителни вещества, подписана през юли 1931 г. Институциите в София изказват своето голямо огорчение по повод обвиненията за наркотрафик, затова че България е обвинена и провъзгласена прибързано за световен център по производство и износ на дрога. Главна дирекция на народното здраве отхвърля тези обвинения, но не отрича пристигането в страната на международни контрабандисти на наркотици и даването на няколко разрешителни за производство на препарати и деривати от опиум. Авторът твърди, че нападките срещу България имат двойствен характер – основателни по отношение на контрабандата, но и че имат за цел да отклонят общественото внимание от големите държави, чиито правителства не могат да се справят с контрабандата. Гюдуров допуска, че обвиненията към страната ни са част от играта на Балканите за печалба от опиум и дискредитират неудобен конкурент като България. Производството на опиум, опиумни деривати и търговията с тях не изчезват след преврата на 9 септември 1944 г. Както пише Гюдуров: „в тоталитарна България контрабандните канали са същите, но информацията за тях трябва да се търси при „меча и щита“ на Българската комунистическа партия – Държавна сигурност.“
В този период контрабандистите пренасят стоките основно с кораби през черноморските пристанища в Бургас и Варна. Печалбата е огромна! Наркотикът се закупувал за 400 лв. за кг, а в Египет се продавал за 35-40 хил. лв. За сравнение, месечната заплата на министър-председателя била 6 хил. лв.
Интересно е, че в България по онова време не се създават организирана престъпност и подземен свят, каквито се наблюдават в Европа и Северна Америка. Причината е в слабо урбанизираната българска държава и съсредоточаването на населението в селата. Престъпните групи у нас в първите десетилетия на м.в. са следствие от злоупотреба със служебно положение и влияние:
Българските престъпни групи се различават по това, че се събират за кратък период, извършват престъпление, но нямат повтаряемост на различни по вид престъпления. Една година печалба носи фалшифицирането на цигарени бандероли, следващата година това може да е трафик на копринени пашкули, опиум, морфин, хероин, хашиш.
Престъпниците за определен вид закононарушения организират държавни служители на високи постове – полицейски началници, окръжни и околийски съдии, които събират лъвския пай от печалбата.
Атанас Буров