Окончателно! Черната вдовица влиза за 17 години в затвора за жестокото убийство бившия си мъж

Апелативният съд в Бургас е потвърдил напълно присъдата на Веселина Гинева

Ключови думи: веселина гинева, черна вдовица, присъда, 17 години

Веселина Гинева ще лежи 17 години в затвора за жестокото убийство на бившия си съпруг Димитър Миразчиев. Присъдата бе потвърдена от Бургаския апелативен съд днес, но въпреки всичко все още подлежи на обжалване – в 15-дневен срок пред Върховния касационен съд. Малко вероятно е обаче, предвид всички натрупани по делото доказателства и бетонните аргументи на прокуратурата, над нея да се смилят и върховните магистрати в София.

Гинева е призната за виновна за това, че от май 2013 г. до август 2014 г. държа заключен в дома му против неговата воля бившия си съпруг – инж. Димитър Миразчийски . 15-те месеца, през които Миразчийски е бил там и особено последните му дни в плен на „черната вдовица”, бяха сравнени с ужаса в концентрационните лагери от медици. Вече е ясно, че тя умишлено и системно не му е давала необходимата храна, вода и лекарства. Оставила го е в безпомощно състояние, лишен от медицинска помощ. След неизбежната смърт на бившия си съпруг, Гинева, в продължение на 2 години, всеки месец продължавала да тегли солидната му пенсия с пълномощно. 

Въззивната инстанция е намерила, че безспорно и категорично е доказано авторството на престъпленията, механизма на извършването им, причината за настъпването на смъртта на пострадалия в резултат на кахексия, настъпила от системно недохранване и обезводняване, която предопределила фаталния му край, като категорично е установено, че смъртта му не е в резултат на друго заболяване.

Медици сравниха последните дни на инж. Димитър Миразчиев с ужаса в концентрационните лагери

Доказателствата по делото установяват, че Димитър М. е изпитвал непрекъснато глад, жажда и болка, което се потвърждава и от бележките, които собственоръчно е написал, ужас от неминуемо приближаващата смърт, което било свързано с преживяване на значителни мъки, болки и страдания в един продължителен период от време. Всичко това определя особено мъчителния начин на причиняване на смъртта на пострадалия от страна на подсъдимата. В тази връзка апелативните съдии са намерили за обоснован и изводът за наличие и на квалифициращото обстоятелство „по особено мъчителен начин за убития“, което характеризира преживяванията и състоянието на пострадалия в този период от време.

Според въззивния състав от субективна страна е налице пряк умисъл за извършването на всяко едно от посочените престъпления. Подсъдимата системно не е давала на пострадалия достатъчно храна, вода и необходимите му лекарства, като е съзнавала опасността за живота му и по този начин е предвиждала и желаела настъпването на смъртта му, което обуславя пряк умисъл за убийство. По делото са налице многобройни доказателства, че се е опитала да укрие, да заличи следите от престъплението и по този начин да избегне отговорността за стореното, като е сложила трупа на пострадалия в контейнер и го изхвърлила до хотел „Парк“ в гр.Бургас, където е намерен на 26.02.2015 г., след близо шест месеца.

След деянието е мислела единствено за себе си и как да остане ненаказана за стореното от нея, както и да набави за себе си имотна облага, като неправомерно продължи да получава пенсията на пострадалия и е заблуждавала всички, че е настанила бившия си мъж в дом за стари хора.

Това поведение е целенасочено и организирано и я характеризира, като човек, който напълно е съзнавал противоправността и неприемливостта на извършеното от нея, посочват в решението си апелативните съдии. Според въззивната инстанция са налице условия за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание, но предвид липсата на въззивен протест и забраната за влошаване положението на подсъдим в наказателния поцес, то това не може да бъде сторено.

Съдът се произнесе и по мярката за процесуална принуда на Веселина Г. и потвърди задържането под стража. Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.