Вижте протоколите от разпита на братята, убили граничния полицай
Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме. Брат ми, без да ми казва, каквото и да било, взе от земята пушката, която постоянно носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха служителите, каза Енгин пред одринския съд
Енгин Ергуван, който застреля граничния полицай Петър Бъчваров през границата с Турция е признал за стореното пред органите на реда в Одрин и е споделил, че се е уплашил и е стрелял от страх. Брат му Мустафа, който също е задържан, казва, че двамата отишли до граничната бразда, за да търсят заблуден добитък, преминал границата от България, който да приберат за себе си. Обществената телевизия БНТ разполага със съдържанието на протоколите от разпитите на двамата братя.
"От колата, слязоха двама униформени. Насочиха фенера към страната където се намирахме и единият от тях извика "go, go". През това време чухме звук, който оръжието издава при изпразване и зареждане на пълнителя. Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме. Брат ми, без да ми казва, каквото и да било, взе от земята пушката, която постоянно носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха служителите. Много се уплаших. Легнах с лице към земята, запуших си ушите и треперейки казах: батко, не го прави!", казва Мустафа пред съда.
Показания от разпита на Енгин Ергуван:
"Приемам обвинението в убийство. Стрелях от страх, защото полицаят светна с фенер. Видях го как пада на земята след изстрела. Разбрах, че причината за това е извършеното от мен. Страхувах се и стрелях, за да се защитя. Съжалявам за стореното. Брат ми Мустафа няма никаква вина. По никакъв начин не ме е подбудил да го извърша. Всичко стана за миг. Невинен съм".
Показания от разпита на Мустафа Ергуван:
"Аз и брат ми от дъги години сме пастири. Не съм достатъчно образован, за да кажа от колко години точно правим това. Последно работих като пастир в село Хаджи данишмент. Собственикът на стадото ми дължеше 1500 лири, но не ми плати. Затова напуснах. От тогава за мен се грижи майка ми, която получава пенсия.
Брат ми също остана без работа през ноември. Не успя да се разбере за заплащането, което трябва да получава. Така и двамата се оказахме безработни.
За да се разведрим, решихме да отидем до българската граница. Надявах се, че там можем да открием добитък на български животновъди, който е преминал границата и да го приберем. Споделих това и с брат ми. В продължение не 2-3 дни обикаляхме в този район. Наблюдавахме как стадата с овце пасат от българската страна, но нито едно живото не прекоси границата.
Когато решихме да отидем до самата гранична зона, взехме ловната пушка на брат ми, която той има от 5-6 години. Аз категорично не нося оръжие. Никога през живота си не съм използван оръжие и не знам как се използва.
През деня бродихме из граничния район, а през нощта палихме огън и спяхме, където намерим.
Произшествието се случи през третата ни нощ в района. Решихме да пренощуваме много близо до телената ограда на границата. В нощта, когато бяхме там, най-напред от отсрещната страна дойде кола и мина край нас, без да спира. Малко по-късно дойде друга кола и спря точно срещу оградата, при която се намирахме и ние. В самата ограда имаше прорез, достатъчно голям, за да може през нея да мине човек. Помислих си, че оградата е прорязана от бежанци.
От колата, която спря, слязоха двама униформени. Насочиха фенера към страната където се намирахме и единият от тях извика "go, go". През това време чухме звук, който оръжието издава при изпразване и зареждане на пълнителя. Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме. Брат ми, без да ми казва, каквото и да било, взе от земята пушката, която постоянно носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха служителите.
Много се уплаших. Легнах с лице към земята, запуших си ушите и треперейки казах: батко, не го прави! В това време започнаха да се чуват куршуми и от отсрещната страна. Брат ми продължи да стреля към отсрещната страна. Не знам колко куршуми изстреля. Малко по-късно ми каза да бягаме. Избягахме заедно. Докато бяхме в гората, нямахме намерение да пресечем границата и да минем в България.
Никога не сме преминавали от отсрещната страна. Не сме срещали бежанци в района.
Никога досега не съм се забърквал в случай, свързан с бежанците и срещу бежанците.
Не знаех, че този район попада в обхвата на военна зона. Не знаех и че влизането е забранено. Не видях предупредителна табела. Не съм се забърквал в подобни инциденти. С брат ми не сме говорили за такъв развой на събитията.
И двамата братя не си помнят телефонните номера. Единият е с начално, другият - с основно образование. По адресна регистрация все още живеят в село Оглупаша, предава БНТ.
Получават по 4000 и 4500 лири (около 400 и 450 лв.) като овчари. Не са осъждани до този момент.
От грип се умира, сега е моментът за ваксина
6 тихи сигнала, които стомахът дава при рак - и защо лесно ги бъркаме с гастрит
Георги дръпна ръчната на Цвета в „Ергенът“: Да забавим влака
Станислава от „Ергенът“ с шокираща изповед: Бившият ѝ бил в затвора, давал ѝ по 15 хил. евро, но я заплашвал
Три ключови пътя в Бургаско остават в ремонт до края на 2026 г., комисия ги провери на място
Пентагонът строи супер изтребител, готви се за голяма война през 2030 година
Българите вече могат да си позволят месо и риба много по-често, но оставаме на дъното в ЕС
Ангел Русев: Ако разрухата в щангите продължи, ще вдигам за друга държава
Плати 260 евро за „бърза печалба“, а в пратката намери кърпички и гайки
Радев за срещата с Буданов: Време е за диалог и пълноценно използване на дипломацията
Бургас обединява лекари и мотористи за женското здраве: безплатни прегледи от 14 октомври и Мостът в розово на 17 октомври
Шофьор загина след жесток удар в ограда на къща в бургаския кв. „Ветрен“

Това са си патологични психиатрични случаи, но тъй ще е- то читави не останаха и под пагон по сухоземните граници.
Да погледнем от позитивната страна- добре, че са го очистили, че с тия болни амбиции и в униформа последствията и щетите, нанесени на мирното гражданско население можеха да са и в пъти повече от такива охранени униформени "професори".