Вижте протоколите от разпита на братята, убили граничния полицай
Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме. Брат ми, без да ми казва, каквото и да било, взе от земята пушката, която постоянно носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха служителите, каза Енгин пред одринския съд
Енгин Ергуван, който застреля граничния полицай Петър Бъчваров през границата с Турция е признал за стореното пред органите на реда в Одрин и е споделил, че се е уплашил и е стрелял от страх. Брат му Мустафа, който също е задържан, казва, че двамата отишли до граничната бразда, за да търсят заблуден добитък, преминал границата от България, който да приберат за себе си. Обществената телевизия БНТ разполага със съдържанието на протоколите от разпитите на двамата братя.
"От колата, слязоха двама униформени. Насочиха фенера към страната където се намирахме и единият от тях извика "go, go". През това време чухме звук, който оръжието издава при изпразване и зареждане на пълнителя. Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме. Брат ми, без да ми казва, каквото и да било, взе от земята пушката, която постоянно носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха служителите. Много се уплаших. Легнах с лице към земята, запуших си ушите и треперейки казах: батко, не го прави!", казва Мустафа пред съда.
Показания от разпита на Енгин Ергуван:
"Приемам обвинението в убийство. Стрелях от страх, защото полицаят светна с фенер. Видях го как пада на земята след изстрела. Разбрах, че причината за това е извършеното от мен. Страхувах се и стрелях, за да се защитя. Съжалявам за стореното. Брат ми Мустафа няма никаква вина. По никакъв начин не ме е подбудил да го извърша. Всичко стана за миг. Невинен съм".
Показания от разпита на Мустафа Ергуван:
"Аз и брат ми от дъги години сме пастири. Не съм достатъчно образован, за да кажа от колко години точно правим това. Последно работих като пастир в село Хаджи данишмент. Собственикът на стадото ми дължеше 1500 лири, но не ми плати. Затова напуснах. От тогава за мен се грижи майка ми, която получава пенсия.
Брат ми също остана без работа през ноември. Не успя да се разбере за заплащането, което трябва да получава. Така и двамата се оказахме безработни.
За да се разведрим, решихме да отидем до българската граница. Надявах се, че там можем да открием добитък на български животновъди, който е преминал границата и да го приберем. Споделих това и с брат ми. В продължение не 2-3 дни обикаляхме в този район. Наблюдавахме как стадата с овце пасат от българската страна, но нито едно живото не прекоси границата.
Когато решихме да отидем до самата гранична зона, взехме ловната пушка на брат ми, която той има от 5-6 години. Аз категорично не нося оръжие. Никога през живота си не съм използван оръжие и не знам как се използва.
През деня бродихме из граничния район, а през нощта палихме огън и спяхме, където намерим.
Произшествието се случи през третата ни нощ в района. Решихме да пренощуваме много близо до телената ограда на границата. В нощта, когато бяхме там, най-напред от отсрещната страна дойде кола и мина край нас, без да спира. Малко по-късно дойде друга кола и спря точно срещу оградата, при която се намирахме и ние. В самата ограда имаше прорез, достатъчно голям, за да може през нея да мине човек. Помислих си, че оградата е прорязана от бежанци.
От колата, която спря, слязоха двама униформени. Насочиха фенера към страната където се намирахме и единият от тях извика "go, go". През това време чухме звук, който оръжието издава при изпразване и зареждане на пълнителя. Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме. Брат ми, без да ми казва, каквото и да било, взе от земята пушката, която постоянно носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха служителите.
Много се уплаших. Легнах с лице към земята, запуших си ушите и треперейки казах: батко, не го прави! В това време започнаха да се чуват куршуми и от отсрещната страна. Брат ми продължи да стреля към отсрещната страна. Не знам колко куршуми изстреля. Малко по-късно ми каза да бягаме. Избягахме заедно. Докато бяхме в гората, нямахме намерение да пресечем границата и да минем в България.
Никога не сме преминавали от отсрещната страна. Не сме срещали бежанци в района.
Никога досега не съм се забърквал в случай, свързан с бежанците и срещу бежанците.
Не знаех, че този район попада в обхвата на военна зона. Не знаех и че влизането е забранено. Не видях предупредителна табела. Не съм се забърквал в подобни инциденти. С брат ми не сме говорили за такъв развой на събитията.
И двамата братя не си помнят телефонните номера. Единият е с начално, другият - с основно образование. По адресна регистрация все още живеят в село Оглупаша, предава БНТ.
Получават по 4000 и 4500 лири (около 400 и 450 лв.) като овчари. Не са осъждани до този момент.
Президентът: Раната от случая „Петрохан“ е много тежка и трябва да стигнем до истината
Иво Аръков погасил ипотеката си от 225 000 евро след скандала за културни проекти
Тони Стораро събра цялата фамилия в Белек преди сватба и големия си юбилей
Китайският Нострадамус с мрачна прогноза: Следващият „11 септември“ ще удари банковите сметки
Бензинът в Испания проби 2 евро за литър, експерти очакват още поскъпване
Европа е изправена пред картофена криза, реколтата се срива заради сушата
ВСС отличи със златен знак председателя на Районния съд в Бургас Евгени Узунов
Мъж засипа Деси Слава с банкноти на сцената, реакцията й издаде всичко
Урсула фон дер Лайен посочи България: ЕС насочва до 12 млрд. евро към Средния коридор
Шофьор на камион с 2,42 промила предизвика катастрофа в Банско и избяга
Тръмп заплаши тежки мита, ако ЕС отвори вратата за Канада
Готови ли са българите за тол такси вместо винетки? Ето колко би струвало пътуването

Това са си патологични психиатрични случаи, но тъй ще е- то читави не останаха и под пагон по сухоземните граници.
Да погледнем от позитивната страна- добре, че са го очистили, че с тия болни амбиции и в униформа последствията и щетите, нанесени на мирното гражданско население можеха да са и в пъти повече от такива охранени униформени "професори".