Ще спре ли хазартът да ни преследва от всеки ъгъл?

Целта е колкото проста, толкова и невъзможна на този етап - да стои далеч, поне от децата ни

Ключови думи: хазарт, реклама, забрана, закон, законопроект, прогресивна българия, коментар

Министър-председаятелят Румен Радев обяви, че правителството въвежда почти пълна забрана на рекламата на хазарт. "Въвеждаме на практика пълна забрана на рекламата на хазарт, като се запазва единствено възможността за подкрепа на спорта чрез реклама върху спортни екипи и съоръжения“, като проектът за промени в Закона за хазарта вече е публикуван за обществено обсъждане.

Какво съществено се променя?

В чл. 8 се създава ал. 8:

„Не се допуска вписването в удостоверение за издаден лиценз на организатор на хазартни игри на пункт за приемане на залози и изплащане на печалби, когато физическите лица, представляващи лицата по чл. 4, ал. 10, са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани. Обстоятелствата относно съдимостта на български граждани, се установяват служебно, а на чуждестранни граждани с нотариално заверена декларация от заявителя.“.

В чл. 9 се Създава ал. 21:

„Забранява се публикуването, излъчването или разпространяването в радио- и телевизионни програми на съобщения за търсене или привличане на партньори за осъществяване на дейност, свързана с организиране на хазартни игри, когато в тях се съдържат наименованието, търговската марка, логото или друг отличителен знак на организатор на хазартни игри. Забраната се прилага независимо от търговския характер, предназначението или начина на представяне на съобщението, включително, когато то не съдържа информация за хазартна игра.“

Член 10 се изменя:

„Забранява се рекламата на хазартни игри, организатори на хазартни игри, свързаните с тях търговски марки и техните отличителни знаци независимо от формата, начина и мястото на разпространение.“

Казано простичко – правителството ще опита на практика напълно да забрани рекламата за хазарт. „Не искаме хазартът да присъства в ежедневието на българските граждани. Не искаме агресивна реклама, която да достига до младите хора и децата“, заяви премиерът. Друга основна мярка е и задължението цялото игрално оборудване да бъде свързано с Националната агенция за приходите в реално време. И още - предвижда се съществено увеличаване на налога върху онлайн хазарта, като ще бъдат създадени и механизми част от приходите да се насочват към спорта и образованието. Това ще засегне и чуждестранните оператори, които притежават лиценз за работа в България, които ще бъдат задължени да регистрират финансовата си дейност в страната, когато оперират на българския пазар и реализират приходи от него.

Каква е разликата с предложеното от ПП/ДБ и защо тогава не се прие?

През юли парламентът отхвърли предложенията на групите на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" за по-строги ограничения върху рекламата на хазарта и по-високи държавни такси за хазартните оператори. "За" гласуваха само 47 народни представители (ПП, ДБ и "Възраждане"), петима бяха "против" (ПБ, ГЕРБ), а 140 се въздържаха (ПБ, ГЕРБ и ДПС).

Тогава официалните мотиви на представителите на ПБ бяха, че има опасност от разрастване на сивия сектор и радикалните забрани трябва да се обмислят внимателно, иначе това няма да спре хазарта, а ще пренасочи играчите към незаконния и сив сектор. Но вероятно основната причина беше, че Министерството на финансите подготвя цялостен и мащабен правителствен „ремонт“ на Закона за хазарта и вариантът на управляващите щял да бъде по-добре балансиран.

А на практика, ПП и ДБ още тогава поискаха забрана в телевизията и печата, в онлайн пространството, както и външната реклама на хазарт. ПП отново предлага и деца до 18-годишна възраст да не се допускат до букмейкърските пунктове за залози, тъй като в момента забраната важи за игралните зали и казина, но не и за т. нар. спортни барове.

Какви са вратичките?

Законопроектът забранява рекламата навсякъде, но прави изключение за лога върху спортни екипи и съоръжения. Хазартните компании могат просто да пренасочат огромните си бюджети за телевизионна реклама директно към стадиони, спортни зали и екипировка. Телевизиите ще продължат да излъчват мачове, а зрителите, като тук са включени и непълнолетните, разбира се, пак ще виждат брандовете на казината.

И макар че проектът предвижда контрол върху онлайн пространството, българското законодателство -  този си вид, има ограничена юрисдикция над глобални гиганти като TikTok, Instagram, YouTube и Facebook. По този въпрос не се предвижда нищо за момента.

Нека не забравяме и инфлуенсърите, които „само споделят“ как печелят или играят, което много трудно може да бъде санкционирано автоматично от НАП, особено ако профилите и сървърите са извън България. А компаниите могат да използват т.нар. „продуктово позициониране“ или зарибяващи видеа, маскирани като лично съдържание.

Следващ проблем, всъщност – добре познат трик от миналото (използван при забраната на цигарите и алкохола), е рекламирането на марка, която формално предлага друг продукт. Например компанията „Х“ спира да рекламира залози, но започва агресивна кампания за „Х Спортни Новини“, „Х Фондация за таланти“ или минерална вода със същото име и лого. Юридически това не е хазартна реклама, но психологическият ефект върху масовия потребител е абсолютно същият.

Да не споменаваме и техническата готовност на НАП, т.к. законопроектът изисква свързване на игралното оборудване с Агенцията в реално време и изграждане на централизирана система за финансови лимити на играчите. Това означава обработване на милиони заявки за депозити всяка секунда. На практика - абсолютно невъзможно за нашите стандарти и мудни процеси.

И не на последно място, макар ДБ да настоява и за забрана за залагане с криптовалути и филтриране на кеш-терминалите, е практически невъзможно да се спре някой, който използва VPN и децентрализиран крипто-портфейл, за да залага в анонимен сайт, базиран в офшорна зона.

По-добре късно, отколкото никога

Хазартът не може да бъде забранен с един закон, нито липсата на реклама сама по себе си решава проблема с хазартната зависимост, но първата и най-важна стъпка е да спре да е част от ежедневието ни - от телевизионните блокове и интернет рекламата до футболните стадиони и спортните екипи. Особено от това на подрастващите.

Европа отдавна върви в тази посока. Италия, например, още през 2018 г. въведе забрана за рекламата на хазарт и залози, включително в телевизията, радиото, печата, интернет, социалните мрежи и при спортни, културни и други събития. От 2019 г. забраната обхваща и спонсорствата и други форми на промоционална комуникация. Но пък самите казина, спортните залози и онлайн платформите са напълно легални.

Испания избра друг модел - не пълна забрана, а изключително строги ограничения. Рекламата на хазарт по телевизия и радио по правило е разрешена само в часовия диапазон между 1:00 и 5:00 часа, а законодателството забранява редица практики, които могат да насърчават рисково поведение. Испанските правила ограничават и използването на известни личности, защитават непълнолетните и поставят сериозни ограничения върху спортното спонсорство, включително забрана за хазартни брандове върху спортни екипи.

Излишно е да споменаваме у нас колко известни имена – спортисти, актьори и редица други, рекламират хазарта.

На този фон българският законопроект трудно може да бъде определен като някаква радикална идея. По-скоро става дума за закъсняло догонване на процес, който в редица държави започна преди години. Разликата е, че у нас междувременно цяло поколение израсна в среда, в която залозите се рекламираха, и още се рекламират, толкова агресивно, колкото мобилните оператори, бързите кредити или безалкохолните напитки.

Затова „по-добре късно, отколкото никога“ е може би най-точното определение за тази промяна. Но ако законът действително бъде приет, това ще бъде само първата стъпка. Истинският тест няма да бъде написаното, а дали държавата ще успее да затвори вратичките - от спортното спонсорство и инфлуенсърите, до маскираната реклама, социалните мрежи и чуждестранните платформи. Целта е колкото проста, толкова и невъзможна на този етап - хазартът действително да престане да бъде навсякъде около нас, най-вече - около децата.