Защо надуват цените? Шефът на КЗК заговори за тежка деформация на пазара

Приватизирани са трите ЕРП-та и държавният телеком. Кой е мислил тогава, че така се създават естествени монополи в цели отрасли, попита Росен Карадимов

Ключови думи: Росен Карадимов, КЗК цени, картел, КЗК глоби, конкуренци, цени

Диаграмата на цените на основни хранителни продукти от големите търговски вериги, които се следят през последните три месеца, е абсолютно плато. С това разкритие шефът на Комисия за защита на конкуренцията Росен Карадимов изненада водещата на „Лице в лице“ Цветанка Ризова и зрителите на бТВ. 

Той уточни, че данните са за юни, юли и август. 500 обекта от 40 вериги са били обект на периодично осъществяваме контрол. Осъществява се трисекторен анализ, от които ключов е именно този на храните. 

„Големият проблем обаче е, че в тези цени, които не са повишени, има между 50 и 100 процента надценка от борсовата цена. В Европа средно тя е между 30 и 35%. Това показва тежка структурна деформация на пазара. Това не е проблем на еврото, а на последните 40 години“, призна Карадимов.

След като Ризова изтъкна, че поскъпването все пак е факт и попита каква е ролята на КЗК, той естествено се оправда с правомощията на комисията, а после изтъкна, че тя няма пряк ангажимент към нивото на цените. Има обаче към забранените споразумения и господстващото положение, добави експертът. 

„Ако заподозря, че сте се уговорили със съседен магазин да продавате определена стока на една и съща цена, тогава влизат в сила правомощията на КЗК“, обясни той.

„Структурните деформации се свързват с унищожаване на производството, липса на кооперативи и на сериозни структури на производителите, които да застанат срещу веригите, защото, когато реализират 50 или 100 процента марш между борсовата (производствената) и търговската, се задава въпроса защо може да го направят“, каза Карадимов. 

„Причината е в слабия производител, който има срещу себе си. Той не е организиран. Зад него не стои държавата или кооператива. Затова не може да диктува условията на веригата. В Германия производителят или сдружението на производителите поставя условията и определя максималната цена, на която ще се продава. Иначе този продукт няма да отиде в магазина. При нас нещата са обърнати“, констатира той.

„Направихме среща с КНСБ. Част от данните, за които говоря, ги подадоха те. Ние с тях правим съвместно наблюдение“, изтъкна шефът на антимонополната комисия. 

„Тя е единственият регулатор, който може да проследи цялата верига до производителя, да види къде са деформациите, слабостите и да направи съответните предложения и препоръки, но за да се реши този проблем, се иска ясна политическа воля. Това не е работа само на нас. Политиците трябва да променят законите, нормативните актове“, добави той.

„България няма с какво да задоволи своето население, освен със зърно, с пилешко месо и още един-два продукта. Това е производствената осигуреност на страната ни. Земеделието, селското стопанство са разбити. Заради кризата на пазара на млякото се повишава цената на сиренето. България не произвежда мляко и в момента се колят животни, защото изкупната цена е малка. Защо?“, попита той и уточни, че два са факторите, които влияят на тези процеси. 

„Първият е приватизацията. Възможно ли е да приватизирате единствената си петролна рафинерия и 40 години след това непрекъснато да говорите, че е проблем на КЗК. Не е на комисията, а на държавата. Приватизирани са трите ЕРП-та и държавният телеком. Кой е мислил тогава, че така се създават естествени монополи в цели отрасли? Не може сега със силите само не един регулатор да изправите това, което се е случило“, подчерта Карадимов. 

Той сподели, че санкциите, които може да налагат колегите му, са до 300 000 лева и даде пример с имитация на дамско бельо, което се явява нелоялна конкуренция, а в този случай КЗК може глобява нарушителите до 10% от оборота. Последната санкция, която наложихме, беше на голяма хранителна верига за 406 000 лева за подвеждаща реклама, заяви шефът на комисията. 

„Единственият начин да бъде доказан картел при обществена поръчка в най-уродливата форма, е когато се установи, че трите оферти по нея са подадени от един IP адрес. Там изтичат огромни обществени средства“, добави той.

Карадимов е сигурен, че ако Софийския градски съд разреши, ще стане ясно дали предложенията на компаниите към възложителя са отправени от един компютър и тогава на нарушителите ще бъдат наложени солени глоби.