Майката на двете убити деца от Крушевец: Един ден ще си осиновим момченце и момиченце, тази вяра ни крепи
Предупреждаваме, че този текст е под защита на Закона за авторското право и позволяваме ползването му, както и на части от него, само след позоваване и поставяне на активен линк.
„Болката ни е голяма. Много е трудно. В началото човек нищо не усеща, но с времето липсата на децата много тежи. Чувстваш се като едно дърво, което е израснало и след това съхне. Постепенно, бавно, бавно към корена и така става все по-сухо. Чакам с надежда, дано нещо се появи, за да може това дърво да живне, защото от ден на ден надеждата изсъхва“, продължи съкрушената жена.Много трудно става с осиновяването, защото има много хора, които чакат, обясни тя. „Има много млади, както и такива като нас – които са претърпели някакъв инцидент. Има си ред, не могат да дават предимство на някои хора. Не може да се направи компромис с някои семейства“, добави Назифе. „Подали сме документи до агенциите за осиновяване във всички 28 области в страната. Вдигнахме възрастта на детето до 6 годинки, защото с по-малки деца е много по-трудно. А и ние вече не сме първа младост.
Имаме надежда, все някой ден ще се случи. Така мисля аз. Ако не се случи, просто ей така със съпруга ми ще си отидем с една мечта и това е. Много ни е трудно без децата“, каза още Назифе.
„В България процедурите са много сложни и бавни. И никой не ти дава отговор за нищо. Просто казват: „Ще чакате, трябва да имате търпение“, продължи тя. Отговаряме на всички изисквания и не разбирам каква е причината все още никой да не ни е потърсил, минаха 2 години, добави съкрушената майка. „Може би имат предвид това, че сме пострадали. Мислят си, че няма да можем да отгледаме децата ли, не знам, нямам представа. Социалните си знаят каква е причината“, каза още тя. „Чакаме отнякъде да дойде вест, мисля, че все ще изникне нещо, да видим откъде. Продължавам да имам надежда, но е много трудно, с времето и тя става все по-малка“, продължи през сълзи Назифе Илязова.
„Предложиха ми да бъда приемна майка, но просто не искам. Приемната майка за мен нищо не значи, аз искам да си го гледам като мое дете. Като се привържа към едно дете, как те после ще ми го вземат от ръцете? Това не мога да го възприема и затова сме кандидатствали за осиновяване“, каза още почернената майка. Предложиха ни да станем приемно семейство, защото имаше две деца от град Омуртаг, които бяха за приемни родители, обясни тя. „Чакам да се впишат в регистрите за осиновяване, за да мога да кандидатствам за две деца – момче и момиче, но социалните в Търговище все още бавят тази процедура. Има доста неща, които пречат. Човек, докато не попадне в тази ситуация, не знае колко сложно е...“ С тези думи завърши срещата ни с Назифе и Феим Илязови. През целия ни разговор те повтаряха, че продължават да чакат и да се надяват, че това ги държи живи...
От Флагман.Бг ще продължим да следим какво се случва с най-съкровеното желание на почерненото сем. Излязови. Надяваме се институциите да вземат отношение по техния проблем и най-малкото да се свържат със семейството и да ги информират докъде е стигнала процедурата, която са започнали.
Назифе и Феим Излязови след най-тежката загуба |
Десет европейски държави създават нов военноморски флот за противодействие на Русия
Финални приготовления за „Флора Бургас 2026“ – изложението се открива утре
Porsche продаде дяловете си в Bugatti на египетски милиардер
Край на кутсуза за тези 3 зодии след 1 май 2026 г.
Израел задържа 20 кораба със 175 активисти от флотилията за Газа
Несебър има нов шампион по ментална аритметика
Шофьор с кола без номера катастрофира и избяга
Айтен Сабри, ДПС: Ще подкрепяме всяка политика, която е в интерес на българските граждани
Надежда Йорданова: Ще бъдем опозиция
По примера на Бургас: Общините Царево и Приморско подкрепят кръводарители с туристически ваучери
Преди плащах по 600 лв. заплата на шофьор, а днес и за 1000 евро трудно се намира служител, оплаква се този бизнесмен
