Здравото и свободно общество умее да се шегува с всичко
Струва ми се почти невъзможно подобна акция да се случи днес в Бургас
Вчера Пловдив осъмна в рядко за нашите географски ширини състояние – едновременно озадачен и развеселен. Паметникът Альоша, този гранитен надзирател над тепетата, който десетилетия наред гледа строго към града и неговите исторически колебания, се оказа наметнат с розово наметало. Не с червено знаме, не с траурен воал, а именно с розово. Цвят, който по нашите балкански разбирания винаги е имал способността да предизвиква непропорционално големи идеологически тревоги.
Извършителят остава неизвестен. И вероятно така е по-добре. Някои жестове губят чара си, когато бъдат придружени от пресконференция и отчет.
А таймингът, трябва да признаем, бе перфектен. Розовото е цветът на „Джирото“ – легендарната колоездачна обиколка, която тези дни премина през България, включително през Пловдив. Но същевременно розовото наметало се появи точно около 9 май – дата, която продължава да разделя българската душа между „Деня на победата“ и „Деня на Европа“. Между носталгията и цивилизационния избор.
И тук започна предвидимата част от спектакъла.
Повече от едно денонощие социални мрежи, телевизионни студиа и патриотични коментатори не спират да обясняват как това било кощунство, гавра, подигравка с паметта на загиналите срещу хитлерофашизма. Някои дори заговориха с онзи леко оперен патос за „национално унижение“ и „оскверняване“. За щастие, мнозинството пловдивчани реагираха по най-здравословния възможен начин – с усмивка. Както и трябва. Защото обществото, което е изгубило способността си да се смее, много бързо губи и способността си да мисли свободно.
И тук неизбежно се сещам за родния ми Бургас. За другия български град с негов собствен Альоша, стърчащ над морето и спомените. Струва ми се почти невъзможно подобна акция да се случи днес тук. А ако все пак се случи, лесно мога да си представя бурята от възмутени декларации и фейсбук екзекуции.
А не е било винаги така.
Някога бургазлии бяха смели и имаха чувство за хумор.
С приятели още си припомняме от време на време една история от ранните години на демокрацията – време хаотично, бедно, но странно свободно. Философът Стойчо Кьосев, журналистът Валентин Касабов и вечният градски бунтар Манук Манукян отишли посред нощ с едно трабантче до бургаския Альоша. Вързали въже за постамента и започнали да дърпат паметника с автомобила в опит да го съборят.
Разбира се, едва ли са вярвали, че социалистически монумент, направен така, че да преживее поне три апокалипсиса, ще падне от няколко конски сили и двутактов двигател. Но не това е било важното. Важен е бил жестът. Демонстрацията. Смехът срещу страха.
Да покажеш на околните – на еснафите, на конформистите, на вечно снишената рая – че символите на чуждото влияние не са свещени крави. Че властта, дори когато е излята в бетон и бронз, не е недосегаема. Че гражданинът има право и да протестира, и да се надсмива.
Защото именно там започва свободата – в способността да лишиш идолите от тяхната фалшива тържественост.
Здравото общество умее да се шегува с всичко. С паметници, с политици, с идеологии, дори със собствените си митове. Само болното общество превръща всяка ирония в държавна измяна и всяка шега – в морална катастрофа.
А и нека бъдем честни: ако гражданите не се подиграват от време на време на политиката и политиците, политиката и политиците неизменно започват да се подиграват на гражданите. И то без никакво чувство за хумор.
Какви партньори търсят зодиите: Любовни предпочитания и съвместимост според астрологията
Иван Пешев с коментар за Джирото
Страхотно: Талант от Поморие поема към италиански колоездачен тим
Емблематичен роден град на прага на невиждана криза - възрастните се страхуват за живота на децата
Полицията разкри подробности за стрелбата в Перник с непълнолетни
Голям празник е! Вижте кого може да поздравите
Сърдито време в началото на седмицата: Опасност от гръмотевични бури
Дневен хороскоп за 11 май 2026: Късмет за Рибите, а Овенът да внимава с аферите
Продадоха легендарен завод за алкохол
Правилната диета за вас
Как да направим домашен хляб
Телата на четирима мъже са открити в две реки
Тиквички със сирене и чесън: Лесна и вкусна рецепта

Русофилите подкрепяме този романтичен жест ! Съпреживяваме и споделяме щастието и любовта на нашите братушки !
Загнивай Европа,загивай фашистка Европа ! Ние русофилите и нашите братя с ватенките,ще се любим,обичаме и воюваме срещу ЛГБТ и Фашизма !
Ахмат Сила ! Слава на Володин,Волгин,Патриарх Гундяев,Лорд Минчев,Киркоров и всички сродни нежни пролетни цветя !
и за онези изографисани на Альоша как се целуват.
Най после се намери някаква полезна функция на това огромно изгладувано от Българите недоразумение. Паметник на нашия окупатор, който вече над 100 години ни трови граби и държи на каишка. Или поне се опитва.