Честита Баба Марта - ето защо носим мартеници
Легендата за Пижо и Пенда
Българите почитат днес обичая "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен "мартеница", за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, а в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците.
Местни обичаи
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта".
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
Кога се свалят мартениците
Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време - на другия ден или след девет дни, камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината. Ако има бръмбар или червей - значи ще се множат телетата. В някои региони възрастните хора хвърляли мартениците в реката, "за да изтекат всички злини по водата".
Международно признание
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е вписан и в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството, като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна участие в подготовката на кандидатурата е взела проф. д-р Албена Георгиева - експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Какво ще ни донесе любовта на 24 декември
Самолетът на началника на генщаба на либийската армия се разби край Анкара
Как да избегнем семейни конфликти по време на празниците - съвети за хармония
Доброволци от Айтос зарадваха 100 пенсионери в нужда преди Коледа
Пациентите плащат двойно за жизненоважни медикаменти
Истината за отрязаното ухо на Ван Гог
Катя Илиева напуска телевизията на Слави Трифонов
В сезона на Козирога кой ще се радва на личен растеж
Ето защо обмяната на левове в евро става по-достъпна
Спазвайте тези традиции, за да осигурите щастие и късмет през новата година
Купувачите на имоти в София искат простор, а във Варна залагат на кварталите
Германия се опитва да изправи икономиката си, като същевременно укрепва отбраната
