Несебър отбеляза Петльовден с уникална фотоизложба, показаха народни носии от Еркеч
Несебър почете колоритния Петльовден в първия ден от февруари. Община Несебър организира изложба от фотоси на автентични народни носии от областта на поморийското село Еркеч и концерт на местни и гостуващи фолклорни състави.
Кметът на Несебър Николай Димитров и кметът на Поморие Иван Алексиев поздравиха присъстващите на концерта гости и граждани на Несебър с Петльовден.
Те изразиха своето задоволство от съвместното отбелязване на стародавния празник, посветен на мъжката рожба и на мъжкото начало в българския род.
Изложбата, която беше подредена във фоайето на ЦКО „Артиум“ предизвика интерес с красотата на еркечкото народно облекло. Всяка една от фотографиите бе представена в своята детайлност и символика от Петка Златинова – изпълнител от група за автентичен фолклор "Здравец" към КП " Свети Георги” в Поморие.
В концерта по случай празника се включиха група за автентичен фолклор към НЧ "Светлина- 1928" в с.Гюльовца, групи за автентичен фолклор към пенсионерски клуб „Еркечанка" и НЧ „Просвета -1906", село Казичане и поморийската група за автентичен фолклор "Здравец " към КП „Свети Георги”.
След победите над Германия и Словения, трети повод волейболна България да се усмихне
Млад моторист се заби в крава и загина
Мечка се разхожда из голям роден град
Толкова пиян шофьор скоро не е хващан в Бургас
Българи юнаци! "Лъвовете" доминират в индивидуалните класации на Световното
"Казваха се Демир и Бурак - желязо и мълния. Подходящи имена за башибозуци. Спомням си ясно презрението в очите им, грачещите им гласове, грубия смях. Неприличните погледи. Бях тръгнала с малкия ми син към краварката да вземем малко мляко за баницата. Митко беше едва на шест. Заплашиха, че ще ми го вземат. Бяха изнервени заради войводите, които още пазеха селото. До оня момент нямаше ни един еничар, взет оттук.
Бяха стръвни, помислих, че ще ми го издърпат от ръцете, но като че ли изпитваха удоволствие да ме обиждат. Спомням си как ми кипна. Разкрещях се и им казах в очите, че ще го удуша с моите си две ръце, но няма да го дам да го потурчат. После бързо тръгнах към къщи. Забравих за млякото, за баницата, беше важно само да го скрия. Не ме последваха, не и веднага. Както хищникът си мисли, че плячката няма къде да избяга и нарочно отлага триумфа си. А планът се оформи в главата ми за петте безумни и ужасни минути, докато стигнем до вкъщи.
Казах на Митко, че ще си поиграем, но трябва да прави точно каквото му казвам. Той ме чакаше до дръвника. Отидох в кокошарника и грабнах най-едрия петел. Ръцете ми трепереха, страхувах се да не се забавя и крясъците му да не ме издадат. Заклах го с едно рязко движение и веднага хвърлих главата на покрива - турците едва ли щяха да се сетят да потърсят там. Петльовата кръв рукна, опръска дръвника, престилката ми. Оставих дълга ярка диря до една леха встрани. После заръчах на Митко да легне до цветята и да стои неподвижно, докато не му кажа да се изправи. Сложих го с лицето надолу, за всеки случай.
Полях го с кръвта, която продължаваше да шурти от петела. Наквасих няколко стръка трева и ги лепнах на вратлето на момчето ми, барем заприличат на рана от брадва. Когато чух копитата, се затичах до дръвника, грабнах брадвата. Затворих очи, вдишах няколко пъти и с яростен вик я забих дълбоко в дървото, точно когато башибозуците влязоха в двора. Спомням си и че крещях и кълнях, а те просто стояха и гледаха. После се обърнаха и си тръгнаха, без нищо да к кълнях, а те просто стояха и гледаха. После се обърнаха и си тръгнаха, без нищо да кажат. Тогава разбрах: по погледите им личеше, не бях спасила само моето момче. Бях спасила всяко момче в селото".
Така се ражда легендата за Петльовден - от една смела българска майка с балкански характер. Сетне в много села в Източна България се разпространява традицията да се коли петел на днешния ден и да се мажат с кръвта му челата на децата за здраве.
"Казваха се Демир и Бурак - желязо и мълния. Подходящи имена за башибозуци. Спомням си ясно презрението в очите им, грачещите им гласове, грубия смях. Неприличните погледи. Бях тръгнала с малкия ми син към краварката да вземем малко мляко за баницата. Митко беше едва на шест. Заплашиха, че ще ми го вземат. Бяха изнервени заради войводите, които още пазеха селото. До оня момент нямаше ни един еничар, взет оттук.
Бяха стръвни, помислих, че ще ми го издърпат от ръцете, но като че ли изпитваха удоволствие да ме обиждат. Спомням си как ми кипна. Разкрещях се и им казах в очите, че ще го удуша с моите си две ръце, но няма да го дам да го потурчат. После бързо тръгнах към къщи. Забравих за млякото, за баницата, беше важно само да го скрия. Не ме последваха, не и веднага. Както хищникът си мисли, че плячката няма къде да избяга и нарочно отлага триумфа си. А планът се оформи в главата ми за петте безумни и ужасни минути, докато стигнем до вкъщи.
Казах на Митко, че ще си поиграем, но трябва да прави точно каквото му казвам. Той ме чакаше до дръвника. Отидох в кокошарника и грабнах най-едрия петел. Ръцете ми трепереха, страхувах се да не се забавя и крясъците му да не ме издадат. Заклах го с едно рязко движение и веднага хвърлих главата на покрива - турците едва ли щяха да се сетят да потърсят там. Петльовата кръв рукна, опръска дръвника, престилката ми. Оставих дълга ярка диря до една леха встрани. После заръчах на Митко да легне до цветята и да стои неподвижно, докато не му кажа да се изправи. Сложих го с лицето надолу, за всеки случай.
Полях го с кръвта, която продължаваше да шурти от петела. Наквасих няколко стръка трева и ги лепнах на вратлето на момчето ми, барем заприличат на рана от брадва. Когато чух копитата, се затичах до дръвника, грабнах брадвата. Затворих очи, вдишах няколко пъти и с яростен вик я забих дълбоко в дървото, точно когато башибозуците влязоха в двора. Спомням си и че крещях и кълнях, а те просто стояха и гледаха. После се обърнаха и си тръгнаха, без нищо да кажат. Тогава разбрах: по погледите им личеше, не бях спасила само моето момче. Бях спасила всяко момче в селото".
Така се ражда легендата за Петльовден - от една смела българска майка с балкански характер. Сетне в много села в Източна България се разпространява традицията да се коли петел на днешния ден и да се мажат с кръвта му челата на децата за здраве.