Европа сама реже клона, на който седи

Големите медии буквално разпореждаха на целия свят да коленичи пред паметта на рецидивиста Джордж Флойд. Днес едва съобщиха за убийството на белия студент Хенри Новак.

Ключови думи: Мултикултурализъм, либерал-глобализъм, Пакт за миграцията и убежището, Хенри Новак, Джордж Флойд, Европа, упадък, Киър Стармър, Емануел Макрон

Западната цивилизация, която векове наред беше пътеводна светлина на човешкия успех и прогрес, днес методично унищожава основите, върху които е изградена. На новия пакт за миграцията и убежището, който влиза в сила след броени дни, е възложена именно тази задача – да е трион, който реже опорните клони. Колкото и клиширано да звучат, тези думи са самата истина. Само човек, силно финансово или кариерно зависим от идеологията на либерал-глобализма, би могъл да твърди обратното. При това вътрешно и сам едва ли би вярвал в собствената си позиция, подплатена от елементарно интересчийство. 

В Източна Европа, където паметта за комунизма е все още силна, усещането за упадък е много по-осезаемо. Хората имат спомени как, насред срутващата се социалистическа система, нейни заинтересовани апологети до последно продължаваха да цитират изпразнените от съдържание и нямащи нищо общо с реалността кухи марксистки лозунги. Точно както днес техните идеологически потомци, докато бавно превръщат Европа в мигрантска клоака, повтарят неуморно втръсналите клишета „включване, „устойчивост“, „приобщаване“, „разнообразие“, „зелен преход“, „климатична неутралност“, „глобално затопляне“. 

Достатъчни са само два примера, за да се види абсурдността им насред пропадането на някога гордата европейска цивилизация: убийството на студента Хенри Новак и същият този Пакт за миграция, който ще ни се натрапи на 12 юни. Новак бе заклан от второ поколение мигрант, категория така любима на либерал-глобалистката идеология. Пактът пък превръща белите коренни европейци в по-долна категория от мигрантите, на които се дава защитен статут.

Ако по едно и също време бял коренен европеец и арабин преминат нелегално турско-българската граница, европеецът веднага ще бъде арестуван и съден. Пактът обаче разпорежда мигрантът да бъде отведен в център за настаняване, облечен, изкъпан и нахранен за сметка на данъкоплатеца. По отношение на него чл. 279 от Наказателния кодекс на България (който разглежда незаконното преминаване на границата като престъпление) е суспендиран. Доктрината на идеологията е такава – белите са расисти по дефиниция, а мигрантите са нашето скъпоценно богатство, което трябва да се пази като зеницата на очите. 

Историята около Новак така и щеше да остане неизвестна за широката общественост, ако не бяха социалните мрежи. Големите медии в Европа, индоктринирани от всеизвестните дядки от Давос, първоначално подминаха случая с надменна циничност. Това са същите издания, които преди няколко години седмици наред врещяха в несвяст как животът на престъпника рецидивист Джордж Флойд е важен и караха всички да коленичат в негова памет. За студента Новак, чието досие бе напълно чисто, никой от тях не падна на колене. Имаме първоначално мълчание, пренебрежително отразяване постфактум, либерал-глобалистки цинизъм.

Демокрацията, която трябваше да бъде венеца на човешкото обществено устройство, днес, превзета от платените агитки на Давос, се е превърнала в механизъм за самоунищожение. Когато новата идеология е устроила в едно богато общество цяла кохорта паразитиращи непеота, превърнати в по-важни от демократично избраните институции, а в самите държавни учреждения е разпределила на важни постове свои хрантутници, резултатът е предрешен: тази класа определя все повече пари да бъдат вземани от работещите и давани на тези, които не работят.

Активистите, които вместо да се трудят, са научени, че могат да получават грантове без да правят нищо друго, освен да крещят с размахан пръст изредените по-горе идеологически клишета, създават среда, която повече прилича на негатив от стар кинофилм. Работещите са обявени за престъпници, построили ужасна бяла патриархална цивилизация, а тези, които не работят, са бедни жертви, на които всички дължат все повече и повече. 

В основата на цялата система стои новата паразитираща либерал-глобалистка класа, която не се отличава по нищо от някогашната комунистическа. Тя не произвежда нищо, но претендира, че ѝ се полага всичко. И най-вече – че владее истината от последна инстанция. Докато автономното бяло население работи безропотно и плаща данъци, от които все повече се краде, за да се издържа тази класа, пирамидата изглежда стабилна. Но нито една финансова пирамида не може да просъществува дълго – комунистическата, като царстваща доктрина, оцеля около 45 години (ако не смятаме самоизолиралата се от света тирания на Ленин и Сталин в съветска Русия преди това).

Цифрите не лъжат: средното бяло семейство във Великобритания, страната, където бе заклан Новак, носи на бюджета нетен принос от около 4550 лири годишно, докато небяло семейство мигранти струва на държавата средно 1000 лири на година (данните са от Службата за национална статистика на Великобритания). В Нидерландия, пак по официални данни, мигрантите струват 17 милиарда евро годишно. В Австрия всеки мигрант струва между 1000 и 2000 евро годишно, а ако е дете – 3800 евро. Сомалийските мигранти, които Доналд Тръмп, още щом се завърна на власт, побърза първи да изхвърли от САЩ (наред с хаитяните), струваха на американската държава между 900 000 и 1 200 000 долара на година. 

Но проблемът не е само икономически. Мултикултурализмът, който либерал-глобалистите наложиха като нова религия на Европа, всъщност представлява утвърждаване на варварството под предлога, че всички култури са еднакви. На мигрантите се казва, че могат да не работят, че са над закона, ако нахлуят през границата, че всички им дължат нещо, и че навиците, които са довели родините им до това, което Доналд Тръмп нарича „shithole countries" (буквално „осрани държави“), трябва да бъдат съхранени като „автентична култура". 

В училищата във Виена, където вече половината деца не са бели европейци, голяма част от школниците не знаят немски. Вместо интеграция чрез труд, бюрокрацията създава цяла индустрия от „некомерсиални" организации, които получават милиарди по линия на всеизвестните старци от Давос, за да обясняват защо западната цивилизация е расистка и трябва да бъде унищожена. Резултатът е демографска катастрофа.

Мюсюлманите в Германия смятат, че законите на шариата са по-важни от светските. 60% от мюсюлманите във Франция са убедени, че не бива да се обижда пророкът Мохамед, поради което някои от тях нахлула в редакцията на сатиричното издание „Шарли абдо“, за да заколят работещите там журналисти. На тях им се внушава, че, веднъж пристигнали тук, имат право с нож да налагат своите средновековни порядки. А който е несъгласен с това и посмее да го заяви гласно или да го напише в медия, трябва да е готов да си понесе последствията, като тези, които се разиграха в редакцията на „Шарли ебдо“. 

В общество, в което мигрантите от арабския свят се увеличават с огромни темпове, както вече се е случило в Швеция, в Нидерландия, в Британия, в Германия, Франция, бъдещето е предрешено. Същото в момента се случва и в Испания, където, иначе симпатичният на външен вид либерал-глобалист Педро Санчес, само от началото на годината вкара 700 000 араби мюсюлмани, на които вече издаде легално разрешение за жителство с обещание скоро да получат и испански лични карти.

Когато работещите възрастни изчезнат, а останат само стари хора в красиви къщи, пълни с вкусни неща, които „не се подчиняват на Аллах", ще настъпи същото, което вече се случи с бялото население в Южноафриканската република и (засега в по-малка степен) в съседната ѝ Намибия. Там черният расизъм е придобил френетични нива на убийства и насилие над бели.

Арабски мигранти сами са се заснели как нападат бяло нидерландско момче, крадат му велосипеда и се хилят доволно. Видеото си стои необезпокоявано и в инстаграм, и в тик-ток. В същото време инстаграм е готов да изтрие всеки профил, където има дори намек за критика срещу масовата миграция.

Но може би най-страшното е как либерал-глобалистката идеология е дресирала системата да реагира на тези проблеми. Полицията на Запад (в Източна Европа, слава Богу, все още не, но здраво се работи по въпроса) е толкова „надрусана" от мултикултурни семинари и толкова панически се страхува от обвинения в расизъм, че вече не може да различава жертвата от престъпника. Когато сикхският второ поколение мигрант Викрум Дигва закла Хенри Новак с ритуален нож в Лондон, а семейството му звъна в полицията, за да прикрият престъплението, лъжейки, че бял мъж ги е нападнал, униформените посегнаха върху умиращата жертва, вместо да арестуват убиеца.

Видео от момента, в който индоктринираните от либерал-глобалистката идеология полицаи помагат на студента Хенри Новак да умре. След като е заклан от сикх, мигрант второ поколение, в последните си мигове Хенри им казва девет пъти „Не мога да дишам“ и четири пъти, че е бил намушкан. Наместо да арестуват убиеца, един от полицаите започна да влаче по чакъла агонизиращия студент, слага му белезници и му чете правата. Това е последното нещо, което Хенри чува преди да издъхне.

Законите фактически дискриминират бялото население, а съдебната система е толкова парализирана от страха да не ѝ се стовари отгоре либерал-глобалисткият дамоклев меч, че предпочита да защитава престъпниците, затваряйки си очите за жертвите. В същото време европейските лидери, които имат рекордно ниска популярност, продължават да бъдат преизбирани. Тук обяснението е също просто. Давоската доктрина е подчинила (с пари и различни облаги) всички основни партии и техния актив на догмите си. Тези, които са останали встрани, денонощно се сочат с пръст като нацистки, фашистки, расистки и крайно десни организации. 

Същевременно властващата идеология вече не позволява истинска обратна връзка между обществото и властта. Английският крал не поздравява поданиците си с Великден, но пък не пропуска всяка година да приветства нахлуващите с Рамадан. Премиерът Киър Стармър постоянно се заканва на хората, които си позволяват да говорят против исляма. Под ислямофобия либерал-глобалистът Стармър разбира всяко изказване, че ценностите на исляма са несъвместими с европейския начин на живот. Макрон се снима триумфално пред „френския“ национален отбор по футбол, в който вече не е останал нито един французин. В България, наместо дебат срещу натресения ни Пакт за миграция и денонсирането на цели текстове от Наказателния кодекс, които вече няма да се отнасят за мигрантите, тече чиновнически трепет: дали сме готови за Пакта и няма ли да се изложим пред Европа, ако хотелската база, където ще се настаняват пришълците, все още не е изрядна. 

Хиляди гневни англичани излязоха във вторник на протест в Саутхемптън, вбесени от убийството на студента Хенри Новак и неадекватното поведение на полицията, индоктринирана докрай с идеологията на либерал-глобализма, според която всеки бял човек е престъпник по дефиниция до доказване на противното.

Погледнато от Източна Европа, всичко това до скоро се случваше сякаш „някъде там“, далеч от нас. Но в последните няколко години либерал-глобализмът бавно, неусетно започна да прокарва това „някъде там“ и тук. Денонощно ни се обяснява, че без мигранти българската икономика ще погине. И колелото бе завъртяно. До степен, че днес всички приемат за напълно в реда на нещата в страната ни постоянно да има няколко десетки хиляди трудови мигранти от страни, твърде далечни на българската култура. 

Докато са в малцинство, все още те са тези, които се опитват да се вградят в чуждата държава, да свикнат с ритъма ѝ. Да се пренастроят. Но Пактът за миграцията и убежището ще промени това съотношение. Той се появява върху вече подготвената почва и трябва да засили процеса, да го направи необратим и в Източна Европа. От „само“ няколко десетки хиляди, мигрантите трябва да увеличат бройката си до стотици хиляди. Защото това е идеология. Тя има програма и крайна цел. 

Ако до 2020 година все още присъстваше съмнение защо се случва тази подмяна в Европа, книгата „Великото зануляване“, излязла именно тогава, постави всичко на мястото му. В този идеологически труд, чертаещ пътя на глобализма към крайната му точка, е посочено всичко: свят без държави; с аморфна омешана маса, наместо коренни народи с историческа памет; начело с единно диктаторско правителство; властващи наднационални корпорации; постоянна медицинска диктатура; цифров концлагер.

Това вече не е конспиративно говорене. След тази книга е пределно ясно – Европа, която някога беше мерилото за успех, днес е водена към системно унищожаване на всичко, което я е направило велика, защото доктринерите имат задачата да отрежат клона, на който всички седим.