Боян Петров: Когато бях между живота и смъртта, сънувах облак, който ме държеше да не падна

Когато бях между живота и смъртта, сънувах в реанимацията облак, който ме държеше да не падна. Той беше изграден сякаш от молитвите на хората. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ алпинистът Боян Петров, който беше блъснат от автомобил в Кресненското дефиле.
„Инцидентът този път беше по-сериозен. Оцелях благодарение на молитвите на хората. Осъзнах, че големи радости в живота няма без трудните моменти. Така оценяваш щастието, когато си на върха“, добавя Петров.
На въпроса какво е усещането на прага между живота и смъртта, той отговори, че когато е бил в реанимацията, не е знаел на кой свят е. 
„Когато се събудих, бях гладен. Бях „напомпан“ с обезболяващи и не чувствах болка. Направих дори опит да седна на леглото, а ужасно бях натрошен. С нетърпение чаках момента, когато ще проходя. След всяко оцеляване ставам все по-корав за нови изкачвания“, каза Петров.
Той сподели, че не иска да променя плановете си за 2017 г. и възнамерява да изкачи най-високия връх в света - Еверест (8848 м).
"Никой не казва колко ще продължи възстановяването ми. Това са болки, особено тези в гръдния кош и ребрата, които трябва да си ги преживееш, да си ги изстрадаш. Не искам да си отлагам плановете. За 2017 г. имам планове, които за сега няма да ги отложа, за да ме държат в мотивирано състояние да почвам да се раздвижвам", заяви алпинистът, покорил 8 от 14-те осемхилядника в света.
Освен катастрофата по-рано тази година, Петров на два пъти е успявал да пребори рака, през 2008 г. чупи крака си при експедиция в Алпите, а през 2013 г. преживява тежка катастрофа с мотор. В момента най-добрият български алпинист живее с диагноза диабет и въпреки това не спира да покорява нови върхове.
"Колкото пъти съм оцелявал и всеки път ставам все по-корав за нови изкачвания. Ако си си счупил крака, набирай се с ръцете и си развивай горната част. Ако си си счупил ръката нещо прави с краката. Това е схващането - отвътре да ти дойде активността, с която да продължиш да бъдеш човек", добавя Петров.
Алпинистът вижда намеса на съдбата в своите премеждия.
"През 2013 г., когато паднах с мотор. Тогава това прекрати цялата експедиция и цял един проект за К2 (8611 м). Тази година на него първо, че не се качи никой, второ даже двама загинаха по време на изкачването. Все едно от горе ми казаха "Стой! Не тази година! Ще имаш втори шанс!". И точно така се получи. Господ е леко абстрактно понятие, не го наричам така, но се убедих, че много от изкачванията стават благодарение на някаква сила свише", каза още алпинистът.