Съпругата на убития готвач Кольо: Искаха да вярвам, че е починал от инфаркт и да ми го върнат направо в ковчега

Автор: Иван КОЛЕВ, снимки: Иван КОЛЕВ


„Това беше най-грижливият съпруг, баща и дядо. Отгледахме с обич двамата си синове Венелин и Георги, имаме и 6-годишна внучка. Кольо е най-милият мъж, когото съм срещала, не може да е истина, Принца ни уважаваше...“ С тези думи, бъркайки минало и сегашно време, ни посреща Стоянка, съпругата на застреляния около 21 часа в неделя Николай Вълчев Колев (63 години) – главен готвач в ресторант „Принц Кирил“ в Стария Несебър.

Жената погреба своя съпруг вчера, но днес започва да си задава въпроси. Екип на Флагман.бг единствен  разрови случая с екзекуцията на 63-годишния несебърлия, който можеше и да остане потулен, както подозирахме още от първия ден.
Ето показанията на съпругата, които тя е дала пред компетентните органи. Била предупредена да не разговаря с никого, още по-малко с журналисти, докато не се изяснят всички обстоятелства.

Край тази маса вътре в ресторанта стояли до сутринта в 5:30 часа Киро Принца и Копчев, докато отвън убеждавали съпругата, че Кольо починал от инфаркт

Предупредили я в понеделник, но днес Стоянка Колева смята, че мълчанието й би било в разрез с паметта на съпруга й.

Предаваме думите й дословно:

„Съпругът ми беше един от най-добрите готвачи в България, работил е и в Германия, името му беше известно от ресторант „Камбаните“, по-късно взе под наем ресторант „Златен клас“. С Принца, както аз го наричам, са вече 15 години. Само един сезон той много лошо го обиди и Кольо го напусна. Но след това отново се върна при него, защото дълго му се извиняваше. Принца му имаше огромно доверие – оставяше го и зимно време да му върти ресторанта, да чисти и подрежда, аз също съм помагала в хотелската част и ресторанта през зимата. През сезона аз отговарям за хотелската част. Бивша служителка съм на Стопанска банка в Несебър.
Около ресторант „Принц Кирил“ израснаха двете ни момчета – Венелин (33 години) и Георги (31 години). Познаваме много добре дъщеря му от първия брак, двете му жени, зет му, неговото внуче. Винаги сме ги уважавали. Кольо и Принца бяха близки, неразделни. Не мога да повярвам, че Принца би убил мъжа ми.

В неделя сутринта Кольо се събуди в чудесно настроение,

беше открил сметка в Пощенска банка, където в петък бяха пристигнали първите му три пенсии накуп. Радваше се, че има лични пари в банката, защото години наред бяхме затънали в кредити. Направих му кафе и той щастлив тръгна към ресторанта – Принца бил пристигал от София и го очаквал. Същата вечер в неделя аз звънях няколко пъти, за да питам кога ще се прибира, но той не ми вдигаше телефона. Бил е вече мъртъв, а не са ми казвали. Към 23:30 часа се обади големият ми син, че ще дойде у нас със снахата – аз да не се безпокоя, но...

“Тати починал. От инфаркт”.

Как така от инфаркт? Кога? Къде? Недоумявах аз

Веднага започнах да си представям ужаса, докато издъхне – той толкова много ни обичаше – особено 6-годишната си внучка. Как ли се е прощавал с нас?
Понеже баща ми и майка ми починаха от инфаркт и помня, че не сме искали аутопсия, аз не допуснах, че трябва да бъде аутопсиран.

Синът ми добави по телефона: „Стой си вкъщи, ще дойда да те взема“. От полицията го посъветвали, че е добре да пристигнем направо с джипито, за да напише смъртния акт. Така аз, синът ми Венелин и снахата взехме д-р Соня Йовчева от дома й и отидохме заедно пред ресторанта. Там, в двора, стояха  двама полицаи. Отдалече видях силуета на масата - проснатото тяло на мъжа ми – висяха  краката, ръцете и главата му – буквално само торсът беше на масата. Единият полицай ме посъветва: „Госпожо, Вие останете в колата, нека дойдат само лекарят и синът Ви“. В този момент не бях на себе си и се подчиних.

Венелин клекна пред масата и се разплака. Видях как д-р Йовчева попипа китките на двете ръце

и каза нещо на полицаите, вероятно потвърждавайки пред тях, че е починал от инфаркт. Това стана много набързо. Гледах от колата, че Принца и други мъже са вътре в ресторанта, където светеше, но навън в двора беше тъмно, мъждукаше една единствена крушчица.

Съпругата на мъртвия Кольо - Стоянка отговаряла изцяло ето за тази хотелска част на комплекса до ресторант "Принц Кирил"

Д-р Йовчева каза, че можем да си вземем смъртния акт още тази нощ или утре сутринта – преди да го погребем. Венелин се качи в колата, за да отведе лекарката обратно в дома й и оттам  да търси погребалния агент – някой си Херо. Вече си бяхме казали, че ще е най-добре да си го погребем, защото нямахме съмнение, че е инфаркт.

Аз останах сама. Полицаите си тръгнаха. Тогава вече, в ресторанта, Принца беше останал само с един мъж.

Влязох при него и го помолих да ни помогне по-бързо да дойде катафалката, за да не гледам Кольо в това състояние. Другият мъж почна да ми изказва съболезнования - че се уважавали с покойния, но аз и сега нямам спомен този мъж да го познавам или да съм го виждала някога. Този същият мъж определено беше пил. Принца също, но не му личеше толкова. Не мога да ви кажа дали непознатият е въпросния Пламен Копчев, чието Ауди вие издирвате.

Излязох отвън и се престраших – приближих масата. Тялото на мъжа ми беше върху бяла покривка. Исках да го позавия,  да не се измъчва – да не висят ръцете и краката.

След това се наведох над главата му, повдигнах я и започнах да го целувам по бузите. Бяха ледени!

През ум не ми е минавало кога  може да е настъпила смъртта му. Беше ледено студен. Прегръщайки го, аз започнах да го притискам към себе си, сигурно съм мислела, че ще го стопля. Тогава видях, че през бялата покривка потичат капки кръв. Вцепених се! Как да допусна, че от инфаркт може да избие кръв.

Капките ставаха все по-обилни, на плочките се образува локва и започна да се стича между фугите.

В този момент дойде по-малкия ми син Георги и видя цялата тази картина. Краката му се подкосиха, той се свлече на земята, вглеждайки се ту към покривката, ту към локвата, чух го да промълви: „Мамо, напипах гилза!“. После се установи, че наоколо е пълно с гилзи. Георги каза, че ще вика полиция и че не бива да губи време. След около час мястото почерня от полицаи – идваха отвсякъде, от Слънчев бряг и Бургас, пристигна и специална следствена група, събудиха и върнаха обратно джипито. Мен ме прибраха в нашата кола, при снаха ми.

Когато са огледали тялото обстойно, са видяли, че има дупка, вход, в гърба – в плешката, отворът бил в сърдечната област, казаха ми, че имало и други дупки. Синовете ми наблюдаваха този оглед. Чух, че разследващите казват: "Стреляно е отблизо." Едва тогава осъзнах, че съпругът ми е убит. Представяте ли си?! Някой искаше, в тъмното, където мъждукаше лампичка, аз да помисля, че той е починал от инфаркт, да го вземе катафалката и да ми го върнат набързо в ковчег – да го погреба с мисълта, че си е отишъл от естествена смърт.
Не знам какво да мисля, вчера, вторник, вкъщи пристигна дъщерята на Принца – Ваня, от първия му брак и много искрено ми изказваше съболезнования. Не мога да приема, че Принца е убил най-добрия си и предан приятел“.

Оперативно-следствените действия на местопрестъпленията са продължили до 5:30 часа в понеделник, когато тялото е откарано с трупната линейка в бургаската морга.

Дотогава Принца и Копчев, през цялото време, са били в ресторанта и са разговаряли с полицаите. Те не са арестувани, а доброволно отишли в РУП-а за показания.

Съпругата на убития готвач – Стоянка, допълни, че когато пристигнали на мястото на престъплението около полунощ, тя

видяла пред заведението черно Ауди, в което върху шофьорската седалка лежал човек.

Дори в началото си помислила, че е мъртъв. После се оказало, че това е шофьорът на ексфутболния бос Копчев, който вече бил изморен, а не е можел да изостави шефа си. Загадката къде точно е застрелян Кольо – пред автомобила или в самия автомобил, все още е неизяснена. До Флагман стигна информация, че Кольо се качил на предната седалка до шофьора и искал да напусне купона незабелязано, защото бил уморен, но тогава е застигнат от куршумите. Това е станало, докато домакинът Принц Киро произвеждал канонада от изстрели във въздуха.

Днес преди обед местни жители видели Пламен Копчев да се разхожда на свобода и да пие кафе. Ние опитахме да го открием, но не успяхме. Господин Копчев не вдига мобилния си телефон.