Три шамара за Скопие: Брюксел не отстъпва, Самуил се завърна, Ива е в България

Случаят с Ива Михайлова, разногласията за общата история и неизпълнените ангажименти по европейския път продължават да предизвикват напрежение между София и Скопие

Ключови думи: Християн Мицкоски, Урсула фон дер Лайен, цар Самуил, Ива Михайлова, Тимчо Муцунски

В последните седмици отношенията ни с РСМ (Република Северна Македония) достигнаха критичната си точка. Първо председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че остава вписването на българите в Конституцията преди процесът по присъединяване към ЕС да бъде завършен, после Гърция (като така категорично обезсмислиха и се подиграха всякакви твърдения на македонците) ни върна тленните останки на цар Самуил, накрая съдената там Ива Михайлова се прибра у нас, оставяйки югозападната ни съседка в ступор.

ЕС и (не)желаната интеграция на македонците

При посещението си в Скопие фон дер Лайен беше категорична, че „следващата и единствена стъпка преди започването на преговорите е ясна: трябва да направите договорената конституционна промяна. Топката е във вашето поле“, като за пореден път поряза мераците на Мицкоски, Муцунски и сие да прескочат тази задължителна стъпка.

Това се случва за пореден път, като при всяко следващо посещение на високопоставен представител на ЕС се повтаря и потретва едно и също – РСМ не е изпълнила поетите ангажименти. И следва пресконференция на управляващите от ДПМНЕ, в която се казва, че от Съюза били очаровани, видите ли, от напредъка на страната, и най-хубавото предстои.

ВИЖТЕ ОЩЕ: България посрещна тленните останки на цар Самуил

И този път последва същото – съветът на председателя на ЕК да се организира двустранна среща на външните министри на Северна Македония и България в София беше последван, като Християн Мицкоски заяви, че е възложил на Тимчо Муцунски да изпрати дипломатическа нота с искане за разговор с българския му колега Велислава Петрова по време на форума за Коридор 8. След поредното виждане, отново чухме, че разговорите били проведени в „позитивен дух“. Общо взето, явно само най-фанатизираните поддръжници на антибългарското правителство в РСМ все още вярват, че страната им напредва по пътя си към Европейския съюз.

Но не по-малко ключово обещание, а и задължение, по т.нар. френско предложение, е и смяната на някои учебници, както и спирането на езика на омразата. За тези неща никой не говори, а без тях влизането в ЕС също е утопия.

В резолюция от 2022 г. Европейският парламент изрично призовава да бъде възобновена работата по учебниците по история в двете държави; настоява историческите текстове да отразяват общата история въз основа на автентични исторически документи и източници; предупреждава срещу опитите за пренаписване на историята и унищожаване или подмяна на автентично културно наследство.

Това предполага няколко изключително важни неща: политическите представители да се въздържат от внушения, които представят България и българите като враг; институциите да реагират последователно на заплахи, насилие и дискриминация срещу хора с българско самосъзнание; прокуратурата и съдът да разглеждат конкретните случаи ефективно; образователната система и публичните медии да не възпроизвеждат етнически предразсъдъци.

Истината е, че нищо подобно не се случва. Не само има забавяне по пътя, а има регрес. Срещите и декларациите за „позитивен дух“ имат смисъл, единствено когато са последвани от конкретни решения и измерими резултати, иначе са само дъвка за глупаци.

Цар Самуил

През 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива останки в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро. Те са идентифицирани като тези на цар Самуил и десетилетия се съхраняват в Солун. Научната идентификация се основава на съвкупност от исторически и антропологични данни. След продължителни дипломатически преговори Гърция предава останките на българската държава. Те са транспортирани до София с военен самолет и положени в специален саркофаг в базиликата „Света София“.

Интересното е, че от съвместната българо-македонска историческа комисия са склонни да се съгласят, че владетелят и наследниците му са „продължители на българската държавна традиция“, но в македонските учебници разликата е огромна - държавата на Самуил е представена като Македонско царство. „В края на X в. Самуил се провъзгласил за цар. С коронясването му за цар Македония станала царство.“ Урокът за Самуиловата държава е със заглавие „Македонска средновековна държава“.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Учени разкриват нови данни за цар Самуил

Категорични са аргументите, че Самуил и наследниците му са владетели на Първата българска държава в историографията. Започвайки от византийския император Василий II, който побеждава армията на царя ни в битката при с. Ключ, и е наречен Българоубиец. Македонците обаче твърдят, че византийските летописци генерализирали противниците си – трудно е да се осмисли тази мисловна полюция, но явно в РСМ се получава.

Друг неоспорим факт, който дава категорична яснота, че Самуил е български цар, е Битолският надпис. В него племенникът на владетеля Иван Владислав, който е и последният български цар на Първото българско царство, подчертава, че е българин по род. В същия надпис се споменава, че е „син на Арон, който е брат на Самуил, самодържавния цар“. Този аргумент обаче също се оспорва от „македонската историография“, с „довода“ - „Византия и византийците се идентифицират като ромеи, като римляни и се смятат за продължители на държавната традиция на Римската империя. Така казвали и в РСМ - от днешна гледна точка, жителите на тази държава са нашите предци по тези земи“, убеден в правотата си, обяснява македонският учител Игор Янев. Това звучи потресаващо нелепо, но е факт.

Гръцката наука и държава никога не са разглеждали и цар Самуил като нещо различно от български владетел. Всички византийски източници от епохата (например Йоан Скилица) го наричат владетел на българите, а император Василий II остава в историята с титлата „Българоубиец“ (Вулгароктонос), а не „Македоноубиец“. Официалното предаване на останките на София, а не на Скопие, е най-ясното дипломатическо и научно потвърждение, че за Атина Самуиловата държава е част от българската история.

Южната ни съседка не се церемони много, много с претенциите на РСМ, като 14 години беше наложила и вето за членство на тогавашната Република Македония в ЕС заради дългогодишния спор за името на страната. А през 2018 г., тотално ги унижи, след като подписа с тях Преспанския договор.

Ива Михайлова

Казусът с Михайлова, която има българско и северномакедонско гражданство, е свързан с катастрофа в Кочани, при която има загинал. Случаят прерасна и в дипломатически спор между София и Скопие заради продължителното задържане на документите ѝ и невъзможността тя да замине за лечение в България.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ива Михайлова от Кочани: Северна Македония ме държи като заложник

Защитата оспорва обвинителната теза, като две експертизи сочат, че насрещният автомобил е навлязъл приблизително 90–95 см в нейната лента. Според обвинителната експертиза сблъсъкът е настъпил върху осевата линия. Първоначалната теза на прокуратурата е, че Ива се е движила с 84 км/ч при ограничение 60 км/ч. След оспорване от адвокатите, както и представянето на документи, според които в участъка то е било 90 км/ч, вещото лице на обвинението също е приело, че скоростта ѝ е била в разрешените граници. Според разказа на Ива насрещният водач се опитал да заобиколи автомобил, спрян от полицията за проверка, и навлязъл в нейната лента.

Майката на Ива, Христина Михайлова, твърди, че работниците във въпросния автомобил са пътували към Берово, за да работят по лятна къща на външния министър на Северна Македония Тимчо Муцунски. Има ли връзка между работниците, строителния обект и министъра, македонските власти упорито мълчат.

Със случая бяха запознати и представители на ЕС, както и с недопускането на Михайлова да се лекува в България, въпреки че в РСМ не могат да ѝ осигурят необходимото лечение. Че нямат условията, е пределно ясно – достатъчно е само да си припомним изгорялата дискотека в Кочани, когато десетки младежи бяха транспортирани именно у нас, и ние, съвсем добронамерено и безкористно спасихме животите им. Разбира се, дори по онова време съседите не спряха да ни заливат с помия. Направи добро, изяж л@йно...

Но да се върнем на Ива – преди броени дни тя се върна в България, като северномакедонските власти заявиха, че няма регистрирано законно напускане и влизане, а прокуратурата в Кочани поиска задържането ѝ. Самата Михайлова твърди, че е преминала границата, предоставяйки на едната македонския си паспорт, а тук – нашия. На 13 октомври 2026 г. външното министерство на РСМ извика българския посланик Желязко Радуков, като той заяви, че случаят не бива да се политизира, защото казусът е хуманитарен, и дори след като местна здравна институция е посочила, че необходимото лечение не може да бъде проведено там, представители на властта са твърдели, че тя получава адекватни грижи. Българските власти също са били изненадани от пристигането ѝ в София и че никой не я е посрещал официално, но Радуков подчерта, че в РСМ съществуват законови механизми хора с наложени ограничения за придвижване да получат разрешение за лечение в чужбина, които не са били приложени в нейния случай.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Скопие поиска екстрадиция на Ива Михайлова

Защо, допълваме, е ясно. Защото е българка и защото целта е само да я унижат и смачкат – както физически, така и психически.

На 13 октомври в Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС) е получено съобщение от Интерпол – Скопие с искане за международно издирване на Михайлова. Българските власти не са предприели действия по установяване на местонахождението на Ива на територията на страната, защото посочват, че у нас не я издирват. Съгласно член 25, алинея 4 от Конституцията на България български гражданин може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване само ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за страната. Властите цитират и член 6, алинея 1а от Европейската конвенция за екстрадиция, според който всяка договаряща страна има право да откаже екстрадицията на свои граждани.

Казусът с Михайлова отново поставя на дневен ред спазването на правата на всички с българско самосъзнание в Република Северна Македония, както и езика на омразата. Наред с нестихващите исторически фалшификации и присвояването или подмяната на българското историческо наследство, неспазването на поетите международни ангажименти, явните манипулации и лъжи водят единствено до тежък челен сблъсък с действителността, която е коренно различна от тази в индоктринираните с Титова пропаганда северномакедонци.

Разбира се, това не пречи винаги, и от години, именно ние да им предоставяме пълна подкрепа – за признаването им, за членството в НАТО, при лечението на техните деца, хуманитарна помощ, военна помощ при вътрешни конфликти, логистична помощ. Всичко, всичко, а насреща получаваме единствено обиди, агресия, омраза! А откакто Мицкоски и ДПМНЕ са на власт, положението е неконтролируемо.

Целенасочената идеологическа обработка, подмяната на исторически факти и налагането на нови национални наративи, няколко поколения бяха и продължават да са възпитавани в представата, че българските корени на региона са чужда пропаганда, а общите исторически личности и събития могат да бъдат присвоявани и преинтерпретирани в услуга на новата държавна доктрина. Поредните три шамара няма да отрезвят индоктринираните в лъжи и омраза титовчета, но още веднъж ще ги зашлевят болезнено, показвайки ясно къде им е мястото.