Няма следи от насилие по тялото на Валя
33 дни след изчезването на Валентина Иванова тялото й изплува на вълнолома в Бургас, разложено, ДНК-експертизата до 2 дни ще докаже със 100% дали е тя
19 Май 2014, Понеделник, 14:20 ч.
Автор: Флагман.бгДо 2 дни ще е готова ДНК-експертизата, която със 100% да докаже, че тялото е нейното
По тялото на Валя Иванова не са открити следи от насилие, стана ясно след направената аутопсия, научи Флагман.бг. "Не се наблюдават видими наранявания", е заключението на съдебните лекари. До два дни ще стане ясен резултатът от ДНК-експертизата, който да потвърди със 100% сигурност, че трупът, изплувал на вълнолома вчера привечер, е на медицинската сестра.
При първоначалния оглед на тялото, което е силно разложено, са открити характерните белези на 24-годишната бургазлийка – татуировка и пиърсинг.
Приятелят на Валя – Валентин Георгиев, е разпознал дрехите на момичето. Близките са в шок.
В категории:
Животът
Това е единственото нещо, което ще направи връзката ви стабилна и неразрушима
Най-подценяваната туристическа дестинация за 2027 г. е в съседна на България страна
Украинският ветеран Евгений Дикий: САЩ вече окончателно преминаха на страната на Русия
Мъск обеща подарък за 10,5 млрд. долара! Всяко дете в САЩ може да получи акция от SpaceX
Военни дронове вече следят Черно море! Армията засили охраната след атаките срещу кораби
Тайната на французите за невероятно хрупкави картофи! Една съставка променя вкуса им
Защо хлябът стана толкова скъп? Цената му скочи с близо 90%, а житото - с около 20%
Хванаха жена да краде стоки за близо 400 евро от хипермаркет в Плевен, откриха у нея и пликче с бяло вещество
Жена задигна портфейл със 185 евро от пейка в центъра на Средец
Нови разкрития за смъртта на Йоргос Мазонакис! Откриха кокаин и 7 други вещества в кръвта му
Не само за игра, но и за терапия: Детската болница в Бургас получава близо 5 декара за площадка и паркинг
Двама сирийци са виновни за инцидента на летище Лайпциг, предадоха се сами
Има ли нещо по-страшно от това да се събудиш, осъзнавайки, че най-скъпото нещо в живота ти го няма?... Останали са само снимката в хола, играчките, завивките, в които довчера е спало, бюрото с книги и учебници, любимият десерт в хладилника, разхвърляните дрехи, които последно е обличал... Но детето го няма, няма кого да събудиш за училище, няма на кого да се скараш дори за поредната беля. Трябва да събереш сили, за да станеш и отидеш на погребението му.Там, където хората ще изказват съболезнования за загубата на детето, но никой, всъщност, няма да разбере, че в този ден, заедно с душата на мъртвото дете, си отиват и още две други - родителските.
Сила? Няма такова нещо в такъв момент. Нямаш сила дори да сложиш край на собствения си живот. Изведнъж всичко губи смисъл, искаш просто да подържиш за последно ръчичката на най-ценното нещо в живота ти... Да се помолиш за чудо... чудо, което знаеш, че няма как да се случи, но така вярваш в него.
Да, всичко това е трудно за осмисляне, трудно е и за писане, повярвайте... трудно е дори да и го помислите. Но това и е зловещата, отчаяна мъка на едно семейство в някой край на страната - всеки един ден. Всеки ден, някъде едно семейство погребва детето си. Бебе, ученик, студент- без значение, мъката е една и съща винаги. Деца, болни от трудно лечими болести, за които се нужни хиляди левове. Деца, станали жертва на психопат - убиец. Деца, сложили сами край на живота сиТова не е единичен „семеен“ проблем. Това е проблем на една нация и най-вече на една държава, която не може да отгледа децата си. Не я е грижа за тях, не се трогва, когато те умират..., защото това е ежедневие и вече не е „извънредно“. Никой в тази страна не се опитва да предотврати самоубийствата при децата, никой не се опитва да помогне със средства за спасение на тежко болните, никой не го е грижа, че всеки ден някъде, в някой край на тази страна, едно дете умира.
Никой не разбира мъката на родителите, които погребват децата си, и живеят през целия си живот със спомена за спускащия се ковчег в изкопаната дупка - всеки ден, всеки час, всеки миг. Кога ще живеем в държава, в която на някого ще му пука поне за детския живот? Поне за загубените деца, някъде метри под земята...
Никой не е застрахован, че тази мъка няма да го достигне. И на никого не пожелавам тази зловеща съдба. Но помнете – и днес едни родители погребват своето детенце... целунете вашето и се радвайте, че е живо и здраво.
Майната му на всичко друго..
Приятелят на Валя – Валентин Георгиев, е разпознал дрехите на момичето."
- това е достатъчно, че е тя. Няма какво повече да коментирате ДНК експертизи и хипотези!