Няма следи от насилие по тялото на Валя
33 дни след изчезването на Валентина Иванова тялото й изплува на вълнолома в Бургас, разложено, ДНК-експертизата до 2 дни ще докаже със 100% дали е тя
19 Май 2014, Понеделник, 14:20 ч.
Автор: Флагман.бгДо 2 дни ще е готова ДНК-експертизата, която със 100% да докаже, че тялото е нейното
По тялото на Валя Иванова не са открити следи от насилие, стана ясно след направената аутопсия, научи Флагман.бг. "Не се наблюдават видими наранявания", е заключението на съдебните лекари. До два дни ще стане ясен резултатът от ДНК-експертизата, който да потвърди със 100% сигурност, че трупът, изплувал на вълнолома вчера привечер, е на медицинската сестра.
При първоначалния оглед на тялото, което е силно разложено, са открити характерните белези на 24-годишната бургазлийка – татуировка и пиърсинг.
Приятелят на Валя – Валентин Георгиев, е разпознал дрехите на момичето. Близките са в шок.
В категории:
Животът
Цеца хвърли бомба преди концерта си в София: Кумата ми е българка, учи ме на езика ви!
Исторически успех за Бургас! Артур Власенко и Ивелина Карчева с бронзови медали от Световното първенство по стандартни танци до 21 години
Силно международно участие на състезанието за бегачи любители през изминалия уикенд
Васко Василев нахлу в „Гласът на България“ и обърна играта! Иван Лечев извади тежката артилерия
Война за цените на храните! Мая Манолова разкри надценки до 141%, веригите я обвиниха в манипулация
Кървав ужас във френско училище! 14-годишен откри огън с ловна пушка, простреля директора и учителка
Д-р Симидчиев изпрати SMS на дъщеря си в ефир: „Ако нещо ми се случи, искам да даря органите си. Обичам те!“
Наричали го Малката Лили
Младите на Айтос изненадаха Васил Едрев със специална значка и куп въпроси за бъдещето на града
Сърбия затвори границата за двама българи! Евродепутатът Ивайло Вълчев поиска намесата на Брюксел
Договор разширява академичното сътрудничество между Бургаския държавен университет и ASOMI College of Sciences
Пиян баща удари 14-годишната си дъщеря с чук по главата
Има ли нещо по-страшно от това да се събудиш, осъзнавайки, че най-скъпото нещо в живота ти го няма?... Останали са само снимката в хола, играчките, завивките, в които довчера е спало, бюрото с книги и учебници, любимият десерт в хладилника, разхвърляните дрехи, които последно е обличал... Но детето го няма, няма кого да събудиш за училище, няма на кого да се скараш дори за поредната беля. Трябва да събереш сили, за да станеш и отидеш на погребението му.Там, където хората ще изказват съболезнования за загубата на детето, но никой, всъщност, няма да разбере, че в този ден, заедно с душата на мъртвото дете, си отиват и още две други - родителските.
Сила? Няма такова нещо в такъв момент. Нямаш сила дори да сложиш край на собствения си живот. Изведнъж всичко губи смисъл, искаш просто да подържиш за последно ръчичката на най-ценното нещо в живота ти... Да се помолиш за чудо... чудо, което знаеш, че няма как да се случи, но така вярваш в него.
Да, всичко това е трудно за осмисляне, трудно е и за писане, повярвайте... трудно е дори да и го помислите. Но това и е зловещата, отчаяна мъка на едно семейство в някой край на страната - всеки един ден. Всеки ден, някъде едно семейство погребва детето си. Бебе, ученик, студент- без значение, мъката е една и съща винаги. Деца, болни от трудно лечими болести, за които се нужни хиляди левове. Деца, станали жертва на психопат - убиец. Деца, сложили сами край на живота сиТова не е единичен „семеен“ проблем. Това е проблем на една нация и най-вече на една държава, която не може да отгледа децата си. Не я е грижа за тях, не се трогва, когато те умират..., защото това е ежедневие и вече не е „извънредно“. Никой в тази страна не се опитва да предотврати самоубийствата при децата, никой не се опитва да помогне със средства за спасение на тежко болните, никой не го е грижа, че всеки ден някъде, в някой край на тази страна, едно дете умира.
Никой не разбира мъката на родителите, които погребват децата си, и живеят през целия си живот със спомена за спускащия се ковчег в изкопаната дупка - всеки ден, всеки час, всеки миг. Кога ще живеем в държава, в която на някого ще му пука поне за детския живот? Поне за загубените деца, някъде метри под земята...
Никой не е застрахован, че тази мъка няма да го достигне. И на никого не пожелавам тази зловеща съдба. Но помнете – и днес едни родители погребват своето детенце... целунете вашето и се радвайте, че е живо и здраво.
Майната му на всичко друго..
Приятелят на Валя – Валентин Георгиев, е разпознал дрехите на момичето."
- това е достатъчно, че е тя. Няма какво повече да коментирате ДНК експертизи и хипотези!