Франция в пламъци: 15-годишен остана без ръка, подпалиха училище със 100 души вътре

Протестната вълна започна от искания за повече учители, по-добри условия в класните стаи и допълнително финансиране за образователната система

Ключови думи: Франция, Лоран Нюнес, Франсоа-Ксавие Лош, ученически протести, Париж

Франция се тресе от безпрецедентна за последните години вълна от ученически бунтове, която за броени дни превърна недоволството от липсващи учители, препълнени класове и рушащи се гимназии в национална криза. Движението, започнало от училища в парижките предградия, вече е обхванало стотици учебни заведения в цялата страна, а в най-силните дни действия са отчетени в близо една трета от френските гимназии. Над 5000 души са задържани от началото на ескалацията, около 85% от тях са непълнолетни, а десетки училища са подпалени или разграбени. На този фон един инцидент в северния град Ланс се превърна в най-тежкия символ на сблъсъка между разгневените ученици и държавата.

15-годишен ученик снощи загуби лявата си ръка при взрив на полицейска граната в района на гимназия „Огюст Беал“. Reuters съобщава, че момчето е участвало в протест срещу състоянието на френската образователна система, когато е било тежко ранено. Първоначалната версия беше, че тийнейджърът е вдигнал гранатата от земята, но обстоятелствата около експлозията остават неизяснени и вече са предмет на официално разследване. Френските медии уточняват, че трябва да се установи дали ученикът действително е взел устройството, или то е попаднало непосредствено до него при действията на полицията.

Снощи около гимназията в Ланс се бяха събрали между 200 и 250 младежи. Част от протестиращите са хвърляли камъни и пиротехнически средства срещу силите на реда, след което на място е изпратено специализирано подразделение CRS. Полицията е прибегнала до гранати за разпръскване и други средства за овладяване на тълпата. Разследването на тежкото нараняване е поверено на Генералния инспекторат на Националната полиция, който проверява действията на служителите на реда.

Близо 2000 арестувани само за ден: Как ученическите протести във Франция прераснаха в улични сблъсъци

Случаят в Ланс не е изолиран. По данни на френски медии това е поредното разследване срещу действия на полицията от началото на ученическата мобилизация. В други градове също има ранени младежи, включително след употреба на оръжия за несмъртоносно въздействие. За правителството проблемът вече е двоен - властта трябва едновременно да овладее насилието по улиците и да отговори на обвиненията, че прекомерната сила допълнително радикализира част от учениците.

Паралелно с драмата в Ланс Париж осъмна с друго тревожно събитие. Маскирани младежи атакуваха професионалната гимназия „Никола-Луи Воклен“ в 13-и район и подпалиха входната зона на училището. Около 100 ученици и служители се оказаха вътре, докато огънят обхващаше пространството пред сградата. Директорката Карол Зербиб разказа, че нападателите са били с качулки и маски и са действали организирано и агресивно, а самата атака е продължила около 15 - 20 минути.

Пожарникарите успяха да овладеят огъня и хората в сградата бяха изведени. Кадри от мястото показаха почернели входове, счупени прозорци, изгорели велосипеди и контейнери. Според официалните данни най-малко 24 гимназии във Франция вече са били подпалени или тежко разграбени от началото на протестите. Министерството на образованието отчита и 78 ранени служители, като властите подчертават, че част от най-тежките нападения са дело на лица, които не учат в съответните училища.

17-годишен българин остана в ареста във Франция след жесток побой над полицейски командир

Мащабът на кризата става по-ясен от цифрите. Между 400 и 500 от приблизително 3700 френски гимназии не провеждат нормални занятия в началото на тази седмица, защото според властите условията за сигурност не са изпълнени. Само в района Ил дьо Франс около 160 училища останаха затворени. В пиковите дни действия на ученици са отчетени в над 1000 гимназии, което поставя сегашното движение сред най-големите ученически мобилизации във Франция от десетилетия.

Зад горящите кофи, барикадите и сблъсъците стои конфликт, започнал с далеч по-конкретни искания. Първоначалният импулс идва от гимназия в Кретей, където ученици протестират заради незаети учителски места. Само за десетина дни недоволството се разпространява към Парижките предградия, а след това и към останалата част от страната. Към липсата на преподаватели се добавят претенции за по-малки класове, ремонт на амортизирани училищни сгради, повече учебни ресурси и промени в системата Parcoursup за кандидатстване във висшето образование.

Протестиращите поставят и по-широк въпрос - дали достъпът до качествено образование във Франция все повече зависи от квартала, в който живее едно дете. Именно бедните предградия около Париж са сред местата, където недостигът на учители и остарялата материална база се усещат най-силно. Reuters посочва, че движението е започнало именно от подобни райони и бързо е намерило подкрепа сред ученици, които говорят за години натрупано неравенство. Напрежението се засилва и от проектобюджета за 2027 г., при който планираният ръст на средствата за образование е под темпа на инфлацията.

Правителството първоначално опита да отдели легитимните ученически искания от насилието, но след палежите и масовите сблъсъци тонът стана значително по-твърд. Министърът на образованието Едуар Жофре призна, че първоначалното недоволство има реални основания, но настоя, че нападенията срещу учители, полицаи и училищна инфраструктура нямат нищо общо с образователните искания. Вътрешният министър Лоран Нюнес съобщи за над 5000 задържани само за няколко дни, а данните, цитирани от Reuters, сочат и стотици пострадали полицаи.

Властта твърди, че организирани групи се опитват да превърнат ученическото движение в сцена за по-широки улични безредици. Представители на кабинета отправиха обвинения и към крайнолеви политически среди, че насърчават напрежението, докато „Непокорна Франция“ отхвърли тази теза и обвини правителството, че се опитва да прикрие причините за протестите зад кадрите с палежи и вандализъм. Този спор допълнително затруднява опита за връщане към разговор за конкретните проблеми в образованието.

Именно това е парадоксът на сегашната криза. Учениците излязоха по улиците с искания за преподаватели, нормални класни стаи и работеща образователна система, но след няколко дни общественото внимание вече е приковано към изгорели училища, масови арести и тежко ранени деца. Част от самите протестиращи също признават пред френски медии, че първоначалните им искания са останали на втори план заради насилието. В същото време синдикати, родители и преподаватели настояват държавата да не свежда цялата мобилизация до действията на групите, които предизвикват сблъсъци.