Някога храните дори не се нуждаеха от етикети
Често забравяме, че простотата на миналото не се дължеше на лъжа, а на липсата на излишни уточнения. Когато всичко е ясно, никой не слага надпис
Има една особена носталгия, която не произтича от идеализиране на миналото, а от някакво тихо, почти невидимо смущение пред настоящето. По-възрастните от нас пазят спомен за онези времена, когато храната не носеше върху себе си етикети с описания на съставки и предупреждения. Тя просто БЕШЕ. Сиренето беше сирене, кашкавалът беше кашкавал, а киселото мляко се продаваше в стъклен буркан и не се нуждаеше от обяснителен режим, за да бъде разбрано като истинско.
Съвременният ум лесно ще каже: „Етикети не са поставяли нарочно, защото и тогава е имало какво да се крие.“ Може би. Но дали тази подозрителност не е рожба по-скоро на собственото ни недоверие към сегашната храна, отколкото на действително познание за старата?
Често забравяме, че простотата на миналото не се дължеше на лъжа, а на липсата на нужда от излишни уточнения. Когато всичко е ясно, никой не слага надпис. Поставят го, когато яснотата изчезне.
И така стигаме до абсурда на днешното време: продуктите, които се наричат „имитиращи“, красноречиво се легитимират на етикетите си като нещо, което не са. Това е странна метафизика на храната – тя се появява в света с етикет, който трябва да доказва собствената ѝ идентичност. Миналото не познаваше този екзистенциален проблем.
Днешните деца не могат да разберат доверието към онова кисело мляко в буркан без етикет. То беше живо – нетрайно, капризно, истинско. Днес отвореното кисело мляко стои седмици, сякаш заспало в някакъв синтетичен покой. Външният му вид си остава неизменно чист и бял, а в нас нещо неволно се смрачава. Защото природното не притежава способността да не се променя.
И все пак – каквото било, било. Промените на времето не питат за нашия сантимент. И ако днес предпочитаме храната да бъде с етикет, то не е защото сме станали по-умни, а защото сме станали по-предпазливи. Етикетът е последната ни възможност за избор в свят, който непрестанно се стреми да го отнеме.
Но изборът остава. Можем да четем съставките и да избягваме плевелите сред храните. Можем и да направим крачка назад – към земята, към нашите собствени градини, към нашите български продукти, които не се нуждаят от изкуствена вечност, за да бъдат полезни.
Защото истинската храна не е дълготрайна.
Трайно е само доверието, което имаме към нея.
Още от автора:
Можем ли да опаковаме бургаския мост в стила на Кристо?
Бургаска рецепта как да те помнят с добро 75 години след смъртта ти
Партийните маймунки не чуват и не виждат исканията на бизнеса
Цената на петрола надхвърли 100 долара за барел
До дни депутатите трябва да приемат удължаването на бюджета
Залп от куршуми срещу дома на Риана, полицията се намеси
Крум Зарков: Сарафов трябва да излезе и да каже кой е политическият властелин
Направете началото на седмицата вкусно - българска рецепта за пица
Тръмп за новия ирански лидер: Ще видим какво ще стане
В София и Пловдив е по-топло, отколкото на морето
Домашни средства срещу мухъл в банята и по стените
Признаци, че връзката ви върви в правилната посока
Сарми по стара българска рецепта - вкус, който не се забравя
Как да премахнете миризмата от хладилника с лесни средства
А и за какво ти е етикет, като никъде не се обявяваше подробно състава?!?
"Сиренето беше сирене, кашкавалът беше кашкавал, а киселото мляко се продаваше в стъклен буркан "
А тая комунистическа опорка дори не заслужава коментар.
Кой по-какво разбираше, че храните са качествени. Вкуса? Айдеее бе!
Нито имаше контрол на качеството нито хигиена.
А и за какво ти е етикет, като никъде не се обявяваше подробно състава?!?
"Сиренето беше сирене, кашкавалът беше кашкавал, а киселото мляко се продаваше в стъклен буркан "
А тая комунистическа опорка дори не заслужава коментар.
Кой по-какво разбираше, че храните са качествени. Вкуса? Айде бе!
Нито имаше контрол на качеството нито хигиена.
Шампион е уондер хляба каита пробвах за 6 месеца не само не мухляса ами и остана мек. Ами картофите? В канада не никнат..
Аз пробвах на различни континенти шампиони са американските, WONDER хляб не само че не мухлясва ами остава мек, 6 месеца! Ами картофите, спомням са как се режеха слагаха в земята и никнат. Ее в канада това не става дори и лятото.
Няма ли БДС цедка след задължителен лабораторен анализ, пикая ти на "сиренето"
Защо се сетих за това ли? Вероятно заради дефиницията на Айщайн за човешката глупост и Вселената. Гений е бил Айнщайн, предвидил е нещата, а дори не е прочел тази "творба".
Само не ми е ясно защо след това комунистите криеха за аварията, децата им не ходеха на училище и им доставяха продукти.
Имаш ли обяснение?
Някои етикети описват съдържанието съвсем цинично и ясно, с главни букви, като Hell и Monster например, но безумно затъпелите "младежи" се наливат цял ден с тях, а може би и не само те. Повечето имат родители, но явно и на тях им е толкова акълът. Виж, за да четеш останалите етикети трябва да си носиш лупа "благодарение" на джугейската глобална диктатура, а понякога дори няма и български, че и английски, между всички останали безполезни драсканици.
Що се отнася до "имитиращите" лайна, не съм чувала за друга държава където да се продава нещо подобно. Но те все пак и имитират донякъде държавност, за разлика от тази откровено мафиотска кочина.
Едно забележително проучване от 1961 г., публикувано в списание Science, изследва млечните зъби при деца в Сейнт Луис за стронций-90, причиняващ рак радиоактивен изотоп, получен от ядрени експлозии и лесно абсорбиран от децата. Проучването показа, че нивата на стронций-90 са били с 50% по-високи в млечните зъби на децата през 60-те години на миналия век, отколкото през 50-те години на XX век, въпреки че Сейнт Луис е на стотици километри от местата на взривовете в Невада.
Приди това беше луканов и неговото сДС.