Някога храните дори не се нуждаеха от етикети
Често забравяме, че простотата на миналото не се дължеше на лъжа, а на липсата на излишни уточнения. Когато всичко е ясно, никой не слага надпис
Има една особена носталгия, която не произтича от идеализиране на миналото, а от някакво тихо, почти невидимо смущение пред настоящето. По-възрастните от нас пазят спомен за онези времена, когато храната не носеше върху себе си етикети с описания на съставки и предупреждения. Тя просто БЕШЕ. Сиренето беше сирене, кашкавалът беше кашкавал, а киселото мляко се продаваше в стъклен буркан и не се нуждаеше от обяснителен режим, за да бъде разбрано като истинско.
Съвременният ум лесно ще каже: „Етикети не са поставяли нарочно, защото и тогава е имало какво да се крие.“ Може би. Но дали тази подозрителност не е рожба по-скоро на собственото ни недоверие към сегашната храна, отколкото на действително познание за старата?
Често забравяме, че простотата на миналото не се дължеше на лъжа, а на липсата на нужда от излишни уточнения. Когато всичко е ясно, никой не слага надпис. Поставят го, когато яснотата изчезне.
И така стигаме до абсурда на днешното време: продуктите, които се наричат „имитиращи“, красноречиво се легитимират на етикетите си като нещо, което не са. Това е странна метафизика на храната – тя се появява в света с етикет, който трябва да доказва собствената ѝ идентичност. Миналото не познаваше този екзистенциален проблем.
Днешните деца не могат да разберат доверието към онова кисело мляко в буркан без етикет. То беше живо – нетрайно, капризно, истинско. Днес отвореното кисело мляко стои седмици, сякаш заспало в някакъв синтетичен покой. Външният му вид си остава неизменно чист и бял, а в нас нещо неволно се смрачава. Защото природното не притежава способността да не се променя.
И все пак – каквото било, било. Промените на времето не питат за нашия сантимент. И ако днес предпочитаме храната да бъде с етикет, то не е защото сме станали по-умни, а защото сме станали по-предпазливи. Етикетът е последната ни възможност за избор в свят, който непрестанно се стреми да го отнеме.
Но изборът остава. Можем да четем съставките и да избягваме плевелите сред храните. Можем и да направим крачка назад – към земята, към нашите собствени градини, към нашите български продукти, които не се нуждаят от изкуствена вечност, за да бъдат полезни.
Защото истинската храна не е дълготрайна.
Трайно е само доверието, което имаме към нея.
Още от автора:
Можем ли да опаковаме бургаския мост в стила на Кристо?
Бургаска рецепта как да те помнят с добро 75 години след смъртта ти
Партийните маймунки не чуват и не виждат исканията на бизнеса
Какво време ни очаква в седмицата от 8-ми до 14-ти декември, ще завали ли сняг в страната
Даниел Митов отговори дали се опасява от гражданска война
Осъдиха мнима хазяйка, ужилила студенти
Какво най-много се е търсило в Wikipedia през 2025 г.
Мощна подкрепа за Любо Пенев във Валенсия
Ландо Норис ликува в инфарктен сезон на Формула 1
България няма шанца, но има Зографски - нашенецът отново впечатли за СК
Ивайло Мирчев: Този бюджет е по-лош
Фатална катастрофа на пътя Севлиево-Габрово
Защо се сетих за това ли? Вероятно заради дефиницията на Айщайн за човешката глупост и Вселената. Гений е бил Айнщайн, предвидил е нещата, а дори не е прочел тази "творба".
Само не ми е ясно защо след това комунистите криеха за аварията, децата им не ходеха на училище и им доставяха продукти.
Имаш ли обяснение?
Някои етикети описват съдържанието съвсем цинично и ясно, с главни букви, като Hell и Monster например, но безумно затъпелите "младежи" се наливат цял ден с тях, а може би и не само те. Повечето имат родители, но явно и на тях им е толкова акълът. Виж, за да четеш останалите етикети трябва да си носиш лупа "благодарение" на джугейската глобална диктатура, а понякога дори няма и български, че и английски, между всички останали безполезни драсканици.
Що се отнася до "имитиращите" лайна, не съм чувала за друга държава където да се продава нещо подобно. Но те все пак и имитират донякъде държавност, за разлика от тази откровено мафиотска кочина.
Едно забележително проучване от 1961 г., публикувано в списание Science, изследва млечните зъби при деца в Сейнт Луис за стронций-90, причиняващ рак радиоактивен изотоп, получен от ядрени експлозии и лесно абсорбиран от децата. Проучването показа, че нивата на стронций-90 са били с 50% по-високи в млечните зъби на децата през 60-те години на миналия век, отколкото през 50-те години на XX век, въпреки че Сейнт Луис е на стотици километри от местата на взривовете в Невада.
Приди това беше луканов и неговото сДС.