Партийните маймунки не чуват и не виждат исканията на бизнеса

Вместо да обуздае раздутата администрация, чиито шефове живеят в собствен паралелен свят, държавата реши да посегне на доходите на онези, които пълнят бюджета – българите, работещи в частния сектор

Ключови думи: данъци, доходи, българия, правителство, бюджет, избори

Републиканският проектобюджет за следващата година напредва към своето официализиране като муден, но безпощаден валяк, който неумолимо се търкаля към своята вътрешна нелогичност. Документ, който по дефиниция би трябвало да внесе ред и предвидимост, се превръща в инструмент за преразпределение, изработен сякаш без абсолютно никакъв анализ. Вместо да обуздае раздутата администрация, чиито шефове живеят в собствен паралелен свят на комфорт, гарантирани бонуси и институционално безсмъртие, държавата реши да посегне на доходите на онези, които пълнят бюджета – българите, работещи в частния сектор.

Бизнесът, обикновено предпазлив в публичните си реакции, този път преживява осезаем стрес и напрежение. Новият бюджет го изправя пред няколко неприятни, но реалистични сценария: да потърси начини да укрие част от доходите си; да погледне отвъд границата в търсене на по-благоприятни условия; да изгради нов политически проект; или да подкрепи съществуващ, който разбива удобното статукво. Едно е сигурно – счетоводителите вече получават ясната инструкция да изследват всяка възможна пролука, през която държавата няма да види реалните печалби.

А докато Спецов продължава да се занимава с казуса „Лукойл“ – който междувременно се превърна в нещо като национален фолклор – остава открит въпросът дали догодина фискът изобщо ще може да повтори рекордните си резултати от тази година.

На политическата сцена времето тече в собствен, парадоксално бавен ритъм. Президентът Радев продължава да дебне в засада, сякаш търпението му е стратегически ресурс, който може да бъде конвертиран в най-подходящия момент. Стига този момент да не бъде пропуснат…

Други формации вече пренастройват реториката си в унисон с новите обстоятелства.

Ако в края на 2026 г. някой дръзне да произнесе магическата формула „намаляване на данъците“, той потенциално би могъл да отключи неочаквани политически енергии. Два милиона българи, чийто труд осигурява и пенсиите, и комфорта на държавната администрация, биха посрещнали такова обещание с ентусиазъм. А когато икономиката започне да се охлажда – вероятно още догодина – когато първите съкращения и преструктурирания станат факт, тогава данъчната тема може да се превърне в разломна линия на бъдещия политически цикъл.

Въпреки всички предупреждения, позиции и аргументи от страна на бизнеса, управляващите продължават да се държат като прочутите маймунки: „не знам“, „не чух“, „не видях“, нека добавим към тях и „нищо не мога да направя“. Тази поза вече не е нито философска, нито символична – тя е цинично административна.

И тук идва най-опасната хипотеза, която макар да звучи икономически абсурдна, се прокрадва в разговорите на доста сериозни хора: че правителството съзнателно допуска – или дори насърчава – по-висока инфлация догодина.

Защо подобен механизъм би бил изгоден за властта?

1. Нарастване на номиналните приходи

Инфлацията повишава цените, а заедно с тях и данъчната база. ДДС носи повече, подоходните данъци растат, ако скалите не се индексират. Фискът се подхранва – поне на хартия.

2. Обезценяване на дълга

Държавният дълг става по-лесен за обслужване, защото реалната му тежест намалява. Бюджетът изглежда по-здрав, макар да не е реално укрепнал.

3. Краткосрочно политическо удобство

Преди избори властите традиционно разхлабват фискалната дисциплина, което може да прегрее икономиката. Инфлацията тук е страничен ефект, но понякога е ефект, с който властта е склонна да се примири.

Но това е игра с огън. Нито историята, нито икономическата логика, нито усещането за обществен разум позволяват да се вярва, че можеш да си играеш безнаказано с инфлацията днес и да останеш политически цял утре.

Ако целта е сегашното българско правителство да оцелее през 2026 г., големият въпрос е: какво ще прави през 2027-а?

Защото инфлацията може временно да надуе приходите, но неизбежно смачква доверието. И понижава покупателната способност. А когато доверието се изпари, дори най-тежкият бюджетен валяк спира – не защото не може да се търкаля напред, а защото под него вече няма път.

Още от автора:

Българска работа – пак и пак проверяваме защо се е обърнала каруцата, след като се е обърнала

Цяла България обсъжда двама варненци: ще се сблъскат ли те на Местни избори 2027?

Снощи Бургас спа спокойно, за разлика от София, Варна и Пловдив